Провокирана от постинга на sweety7o  "Как да не сте кошче за душевни отпадъци", публикувам нещо свое, писано преди.

                                                        Ало...
Тука е Деми.
Помниш ме. Браво?
Твоя приятел...
Пак съм с проблеми.

Идвам, не слагай... тежка почерпка...
Само кафенце...
Ядки - от мене.

Ало... Сякаш подсмърчаш...
Става ли нещо?
Ядове... Вятър...
Аз съм с кахъри...

Ало...
Сещам се, сещам...
идвам с бутилка...
Плачеш ли още?
Ех, ти, светулка...

Ало...
Как не разбираш?
Искам подкрепа,
помощ от близък,
в тежка минута...

Ало...
Май се преструваш...
Вярвах - добра си...
Сега ми е ясно
обаче каква си.

Ало...
...Знам, че съчувстваш...
Друг път ще дойда...
Ти сподели си...
хм...
виж някой близък.

Колко познато. Лично, успях да се спася, че даже ми влезе и в полза цялото това лицемерие на двойният стандарт в "приятелството", че от целия емоционален траш направих много гориво за историите, само спечелих, но неприятния вкус в устата остава.

Често се случва - неприятните изживявания и разочарованията да са цената, която плащаме за опита си, за съзряването и помъдряването.
Благодаря ти.
Приятна надвечер!

А мъдрите също плащат цена - да са понякога кошче за отпадъци.Не е ли по-добре да се нарича - еколог на душите?

Да си еколог на душите е чудесно нещо. Стига да знаеш как да го правиш и това да не нарушава твоето равновесие и да не те изцежда безмислено! То е не само призвание, а и умение.
Благодаря!
Хубава надвечер!

често използваме приятелите си като съд, в който изливаме горчилките си...Когато и ние сме такъв съд за тях, проблем няма. Но ако едната от двете страни сложи капака в тежък за другата момент...не е честно...

Замисля ли се някой какво е това "душевен отпадък"?
Нима определяте човешките задушевни отношения, споделянето на едн градски контейнер на фирма "Чистота"?Спирам до тук!
А стихът е хубав, даже повече от хубав!
Б.

Когато взаимно споделяме и се подкрепяме, е приятество. Когато по-опитният дава разбиране и подкрепа на по-неопитния - също. Има обаче един тип взаимоотношения, при които мнимият приятел се нарича приятел с определена цел, съвсем съзнателно се възползва от човек, който е наивен, който няма усещане за истинската си стойност и няма необходимото самоуважение. Казват - злото често е наш учител. Ако лирическата промени отношението към себе си (трудна работа), то мнимите приятели ще изчезнат.
Спокойна нощ, Слав!

Да са живи и здрави истинските приятели, стойностните.....а за стиховете поздравления, страхотни са!!!

Не е красиво това понятие "душевен отпадък". Мисля, че се използва за определени случаи. Има хора, които искат да се поразтоварят, пък и да се позаредят. В такъв случай те не отиват при приятелите, на които държат. Не желаят да ги натоварват. Но отиват при някой, който със сигурност ще ги изслуша и ще им даде, каквото искат, само и само да се чувства нужен и значим. Тези хора (кошчетата) са с проблеми и без самоуважение, а мнимият приятел просто се възползва и то само в определени моменти. Тук не става въпрос за човешки задушевни взаимоотношения. В случая не взимам страна - просто "жертвата" трябва да се промени, ако иска да има истински приятели.
Темата е много голяма. Не знам дали хвърлих малко яснота. Постингът на sweety7o ми хареса и провокира да пусна това стихо.
Поздрав и спокойна нощ, Бо!

Страшно е да нямаш приятели! Да са живи и здрави
истинските!
Спокойна нощ!