Предизвикано от коментар на cefulesteven,  че писането е изживяване. 

 

Лежи си тя, а около нея кръжат сюжети. Кой от кой по-хубав и по-лъскав. Движат се и се чудят как да привлекат вниманието й. Приличат на възпитани джентълмени, не се блъскат, не се карат, изискано демонстрират най-добрите си страни и чакат да бъдат избрани и поведени към белия лист или монитора. Загледа се тя в някой, развинти й се фантазията и таман си каже: май трябва да се надигна все пак и да грабна молива, то  друг й се изпречи и светне като електрическа крушка. Как да не се загледа и в него? Разконцентрира се и се чувства безпомощна и разпиляна. Всъщност нито един от тях не е достатъчно готов. Трябва им време още да се поразхождат, да се пооглеждат и да си търсят липсващите елементи... Не ги обича тя тези моменти, когато съзнанието й е заето с някакво безсмислено съзерцание. Тогава отива на кафе с приятелка. Кафето е невероятно, дори кварталното занемарено заведение изглежда приказно, приятелката – най-прелестното създание. И се радва на живота.

Има други ситуации, в които някой напорист, ама много напорист сюжет буквално нахлува в нея. Знае, че трябва, непременно трябва да седне и да записва, но за беля точно в този момент това е невъзможно, тръгнала е някъде по работа или върши нещо важно вкъщи. И започва ужаса. Пълна разконцентрираност. Работата е некачествена, проваля се в начинанията и най-гадното – изпада в депресия и е непълноценна поне една седмица. А как реагират околните – мама миа!

Но понякога се случва така, че уж върши нещо важно и изведнъж се вижда седнала с молив в ръка или пред монитора с ръце на клавиатурата. Дори не знае как е станало. Отчита момента и чака. Картината и думите си идват сами. Потъва в друг свят. Като в 3D филм е, не, още по вътре в картината е. Действието се развива пред нея, зад нея, улавя състоянията на героите, изживява ги чрез тях и, независимо какви са – тъжни, гневни, бесни или ликуващи, тя се забавлява. Това са върховни моменти за нея. А като се върне в реалността, не е сигурна дали стъпва по земята, усещането е, че е няколко сантиметъра над пода. Важните дела сякаш сами се свършват. Магия! И се чувства жива и преливаща от енергия.

Виж сега как след като се надиша с Рила, ти дойде вдъхновението

Хайде, разказвай приказки за гейзера, който е омагьосано подземно същество

а аз ще затворя временно...

Хе-хе! Този сюжет е от твоята компетентност. Освен това виждам, че вече е в главата ти. Напиши приказката без да се маеш. Ще я прочета с кеф. Само ме изръчкай като я напишеш, че не всичко чета. Да не я пропусна, де!
Чакам, вълшебнице!
Хубава вечер!

Това е! Точно така го чувствам, най-често.
Поздрави. Сюжет за сюжета. Страхотно.

Изобщо не мисля, като в транс съм, а после го чета и се съмнявам наистина ли аз съм го написала това.... подозирам, че - не... То е като нещо живо, което иска да да се роди, а аз само го оставям да бъде.

Точно си е така :))
Ако можех да рисувам, сигурно щеше да правя анимации, ама не мога, та затова издърпвам внимателно съставните нишки на 3Д картинките и ги претъкавам в думи ;)

"Това са върховни моменти за нея. А като се върне в реалността, не е сигурна дали стъпва по земята, усещането е, че е няколко сантиметъра над пода. Важните дела сякаш сами се свършват. Магия! И се чувства жива и преливаща от енергия."
Истинското творчество така се ражда. Съчинителите и стихоплетците няма да ти повярват.
Поздрави от Тетевен!

Знаех, че има нещо общо...
Благодаря!
Хубава вечер, Стеф!

И аз го чувствам като нещо живо. Дай, Боже винаги да имаме възможност да ги оставяме да се раждат.
Хубава вечер, Руми!

И много хубаво ги издърпваш нишките. Така ги претворяваш, че се вижда 3Д анимацията. :)))
Хубава вечер, Рония!

Както се казва: За всеки влак си има пътници!
Поздрав на Тетевен!
Хубава вечер, Мам!

Знам го това, усетил съм го. Хубава вечер!

поздрав!

Пак да го усещаш!
Весели усмивки, Лю! :)))

Радвам се, че ти хареса!
Хубава вечер, Люба!

Да, точно пресъздадено, Hel!
Пътуването си е в друг свят!
Прекрасен юлски ден!

казала Хел. Така става. После идват мъките- става ли не става ли? Моето скромно мнение е, че 80% трябва да си останат в чекмеджето.
Привет от морето :)))

Хе-хе, в друг свят си за малко и наистина си е изживяване!
Слънчеви усмивки, Скарлет!

Според мен една творба може на нас може да не ни хареса, но на някой да свърши хубава работа - да се огледа в нея, да осмисли нещо или да види как героят в неговата ситуация намира изход...
Веднъж показах две неща на специалисти, третата се колебаех... Оказа се, че третата е по-добрата. :))
Приятно къпане, Тили! топни се един път за мен. :))

не мога да клюкаря зад гърба му:)))))

Ей, те сигурно му слагат шапка-невидимка от време на време, а ти за забравила да си отвориш вътрешното зрение. Следващият път всичко ще е наред! :)))
Един вълшебен, вълнуващ уикенд за теб, Гери!

си го казала:
"Но понякога се случва така, че уж върши нещо важно и изведнъж се вижда седнала с молив в ръка или пред монитора с ръце на клавиатурата. Дори не знае как е станало. Отчита момента и чака. Картината и думите си идват сами. Потъва в друг свят. "
И аз съм го изпитвала и в такива моменти имам нужда да излея на листа, това, което ми идва от вътре, защото думите напират сами да излязат и аз му викам вдъхновение :).
Поздрави и приятни почивни дни!

Както казва compassion: "То е като нещо живо, което иска да да се роди." Ние не трябва да го спираме. Ми, вдъхновение си е, мила! Дай, Боже, всекиму!
Вълнуващ уикент, Звездичке!

забрави да кажеш как гадните сюжети нощем я будат, карат я да пише по нощите и после на другия ден тя да се влачи като напикано мушкато:))

Хе-хе... Когата не е удовлетворена от написаното, когато й се струва, че нещо липсва и е неизразено, наистина ходи като напикано мушкато!
Как добре я разбираш! :-))
Страхотна неделя ти желая, Радост!

,,Картините и думите си идват сами. Потъва в друг свят.,,

Благодаря ти за коментара, Инжир!
Спокойна нощ!

Да уловиш мига на вдъхновението и да се втурнеш в него, без усещане за място и време! Като мълния идва мощно...и с тихото блаженство накрая!
Какво по-хубаво от сътворението и удовлетворението!:)
Ведър ден за теб, мила!:)

Как поетично го описваш! И мълнията... и блаженството... така си е!
Спокойна нощ, Инел!