На жабчето Ква му омръзна да учи и един ден, вместо да отиде на училище, изплува на брега. Тревата беше мека и свежа, слънцето грееше приятно. Наблизо литна мухичка. Ква я проследи с поглед и когато тя мина над него, подскочи, улови я с лепкавото си езиче и с удоволствие я глътна, разбира се със затворени очи, како правят всички жаби. Нещо шумна и то се уплаши. Гмурна се и, като стигна дъното, се зарови в тинята. Така бяха учили в училище – чуят ли шум, да се крият. След малко се успокои. Знаеше, че жабите трябва да се спотайват дълго, докато отмине опасността, но нямаше търпение. Тъкмо показа глава над водата, нещо го сграбчи и докато усети, се намери в един буркан. 

„ Навярно е човек“ - уплаши се Ква. В училище им бяха казвали, че хората правят опити с жаби, но какви, то не знаеше, защото щяха да го учат по-късно. 

По едно време жабчето усети, че бурканът се обръща и то тупна върху меко килимче от мъх. Огледа се и видя, че се намира в някакъв сандък. Отгоре имаше мрежа. Отпред нямаше нищо и то се засили да излезе, но се сблъска с невидима стена. Това беше стъкло разбира се, но Ква не знаеше, защото това се учеше в следващия клас на жабешкото училище. В единия край на това странно място, където беше попаднало, имаше езерце с разни растения. Измежду тях внимателно надзърна друго жабче. 

- О, ти ли ме уплаши?- каза веднага то. - Аз съм Скок, а ти кой си?

- Ква. И къде сме? 

- В терариум.  

- Какво е то?

- Не виждаш ли? Сандък с езерце и растения. В него хората оглеждат жаби. 

- Защо, защо. Питаш като малко дете. Нали в нашето училище учим за хората. В тяхното пък те учат за нас.  

- Колко много знаеш!  

- Знам, защото живея в училище.  

- Какво училище? - учуди се Ква, защото терариумът никак не му приличаше на училище.

- Разбира се не жабешко, а човешко. Тук е зоокътът. В съседния терариум живее гущер. Само че при него няма езерце, защото той не обича да се къпе. А в отсрещната клетка е таралежът. Настръхвам като го видя – нали обича да си похапва жаби. Веднъж дойдоха много хора и казаха, че това е най-хубавият зоокът в града. Трябва да се гордеем с това.
- Никак не съм горд. Предпочитам да съм в нашето училище и да си плувам в реката.  
- Да не мислиш, че аз не искам? Само че избягах от училище и Петьо ме хвана. Той и тебе те донесе.  
- Ами и аз избягах от училище. Чудо нещо – от едно училище избягаш, в друго попаднеш. Изглежда животът е пълен с училища. Как съм гладен. Какво ли има за обяд?   

 

Петьо пусна мухички в терарима. Като се наядоха, Ква заспа веднага, а Скок се заприказва с гущера от съседния терариум.

 

 

Брейййййй!!!
Прекрасна алегория на истинския живот!
поздрави!

Тъкмо разказвах за твоята "Моята непозната" и се чудех как да те издиря, за да те включа в блога си и видях коментара ти. Казах си: този аватар ми е познат, т.е. авторът ме е впечатлил с нещо. А после намерих и интересуващият ме постинг.
Много съм радостна. Ще изчета и другите ти неща.

Ква и Скок, да са те на воля искат,
не във тоз терариум жесток!

В някоя следваща приказка жабчета ще бъдат на пуснати на свабада.
Хубав уикенд!