Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2009 00:54 - Белите пари на Мечока
Автор: hel Категория: Изкуство   
Прочетен: 4055 Коментари: 16 Гласове:
3

Последна промяна: 12.11.2011 02:38



Бизнесът на Мечока вървеше добре и той щастливо се запъти към близката сладкарница да купи нещо вкусно за мечетата и Меца, защото обичаше семейството си и се грижеше добре за него. И точно в тези приятни минути се обади Страхът:
- Днес печелиш добре, но сигурен ли си, че винаги ще е така? Ами ако останеш без работа и без пари, кой ще храни семейството ти? Има една поговорка „Отделяй бели пари за черни дни“.
Замисли се Мечокът. „Прав е Страхът. По-добре е вместо да купувам сладкиши, да скътам пари за черни дни.“
Двете мечета го посрещнаха с радостно очакване за нещо сладко. Сви се сърцето на Мечока, защото трябваше да ги разочарова. Таман отвори уста да им каже: „Хайде на сладкарница!“ и Страхът отново се обади:
- Нима искаш да прахосаш парите? Ами ако се случи нещо лошо?
И Мечокът започна да обяснява заеквайки, че бизнесът му сега не върви добре, че трябва да се пести... Натъжиха се мечетата, но те обичаха своя татко и го слушаха.
След време мечетата се помолиха:
- Татко, хайде на въртележките, както по-рано!
Мечокът тъжно погледна децата си, защото Страхът властно му припомни: „Нямаш достатъчно скътани пари. Ако нещо се случи...“

- Като съберем достатъчно бели пари, пак ще се веселим – обеща той на децата.
Така минаваха дните.
- Мечок - каза един ден Меца, - има вече достатъчно бели пари. - Хайде да заживеем както преди!
- Как не разбираш – разтревожи се Мечокът, животът сега е тежък. Няма сигурност. Ако се случи нещо?
- Който робува на бели пари за черни дни, бял ден не вижда – тросна се Меца.
- Няма такава поговорка – разгневи се Мечокът.
- Вече има. Нашето семейство живее черните си дни заради белите ти пари.
- А, ти си против мен, така ли?
От този ден Мечокът и Меца започнаха да се карат. Децата слушаха объркани и се чудеха кой е крив, кой е прав.
Мечокът ставаше все по-нервен, все по-напрегнат, бизнесът му наистина започна да запада. Той съвсем се омърлуши и се разболя.
- Видя ли сега защо са белите пари? - каза той на жена си, извади няколко горски банкноти и й заръча веднага да повика лекар.
Горският лекар прегледа болния, обясни, че няма нищо страшно. Мечокът е преуморен и притеснен. Написа рецепта и препоръча повече спокойствие и почивка. Меца го изпрати, разплати се с него и се упъти към гардероба да вземе от белите пари за лекарства. Страхът в Мечока се надигна:
- Да не си луд да й позволиш?
В това време влезе баба Мецана. Като разбра какво се е случило, каза на мама Меца да отиде до аптеката за лекарства, а тя ще изведе децата на разходка.
Докато търсеше дрешки за излизане в гардероба, баба Мецана откри белите пари. Тя онемя. Толкова горски банкноти на едно място не беше виждала. Премига няколко пъти и разбра всичко. „Значи затова живеят толкова бедно. Мечокът спестява. Премига още няколко пъти, за да се увери, че не сънува и напълни джобовете си с бели пари.
От този ден животът на семейството се промени. Мечетата често излизаха с дядо си и баба си на въртележки, на сладкарница, на цирк... Баба Мецана даваше пари на мама Меца за нови дрехи и вкусни манджи.
Мечокът често проверяваше парите си. Те бяха толкова много, че колкото и да вземаше баба Мецана, все не личеше. Пък и Мечокът все прибавяше още и още.
Мечокът хем се радваше, че всички вкъщи бяха весели и доволни, хем се чудеше. От къде това изобилие?
- Баба Мецана дава – обясни съпругата му.
„А-ха! - просветна му на Мечокът. - Значи мога още повече да затегна колана и ще спестявам, ще спестявам...“
И така той спестяваше, ходеше с пробити обувки и протрити дрехи, а животът в семейството си течеше все така весел.
Докато един ден...
Мечокът се прибра малко по-рано. В това време баба Мецана за пореден път пълнеше джобовете си с горски банкноти. Като я видя, Мечокът онемя и замря. Опули невярващ очи, премига... Истина беше. Баба Мецана, собствената му майка, пълнеше джобовете си с неговите бели пари.
- Крадла, крадла. Дръжте я! - развика се той и се спусна към нея, но се спъна и падна. Търколи се и започна да ръмжи по мечешки от болка и обида.
Меца и мечетата бързо дотичаха и на свой ред зяпнаха от изненада.
Баба Мецана изпразни джобовете си и побягна през глава. Отиде си вкъщи и легна болна. Беше нещастна и си повтаряше: Как можах? Какво направих? Всички ме мразят... А аз за добро го направих!“. Дядо Мецан се въртеше край нея объркан и безпомощен.
Семейството на Мечока наистина беше потресено.
- Аз се мъча, работя като роб, а тя краде... - нареждаше Мечокът.
Мецана и децата му пригласяха.
- Живея бедно, а тя краде...
Меца и децата пак пригласяха.
- Аз ходя с пробити обувки и закърпени дрехи, а тя краде...
Настъпи тишина. Никой не пригласяше. Нито Меца, нито мечетата одобряваха дрипавия му вид. Какво всъщност стана в тяхното семейство? Защо всичко се обърка? Кой всъщност беше виновен?
- Не пригласяте, не ме подкрепяте! Всички сте против мен. Аз за вас ги събирах тези пари. Какви сте неблагодарници.
Меца и мечетата мълчаха объркани.
„Виждаш ли с какви хора живееш!“ - обади се пак Страхът. Не те подкрепят в тежък момент. Заслужават ли твоята жертва? Те са безотговорни и неверни. Ти единствен заслужаваш белите пари. Само ти знаеш да ги цениш.
Мечокът беше съсипан. Излезе и тръшна вратата след себе си. Отиде в гората и седна на един пън. Почувства се самотен. Колко хубав беше живота преди. Колко весело беше в неговото семейство. Какво стана?

- Ей, Страх, какво направи ти с мен? Защо обърка живота ми с твоите съвети?
- Не ме вини, Мечок! - каза му Страхът. - Аз съм си такъв. Като вятъра съм, който влиза там, където има пролука. Когато някой е неуверен, аз се промъквам... Не че искам да му навредя, просто си влизам, не мога да се спра, както въздухът влиза през процепите.
- И започваш да нареждаш врели-некипели.
- Не са врели-некипели. Ако усетиш безпокойство или лек страх, значи има някаква опасност и трябва да си по-внимателен и по-съсредоточен. Ако си неуверен, ти ме допускаш в себе си, аз не мога да се спра и раста ли раста... Такава ми е природата. А ти се променяш. Заради страха си вече не можеш никого да обичаш.
- Ами ако не те искам вече? Ако искам да съм със семейството си?
- Ако твоята любов към близките и твоята увереност в самия себе си са по-големи от страха, то аз се оттеглям, както се оттегля въздухът от кутия, която си напълнил с нещо.
Мечокът се изправи. Вече знаеше какво иска най-много – да е вкъщи със семейството си, където цари веселие и любов. Чувстваше се уверен, можеше да се справи със всяка трудност.
Страхът отстъпваше. Той излезе от Мечока и продължи безцелно да се носи из пространството, запълвайки всяко съзнание, в което любовта и увереността бяха намалели.
А мечешкото семейство отново заживя щастливо. В дома му цареше любов и веселие.

  



Тагове:   мечок,   бели,   пари,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - mnogo mi haresa ...pozdravi
28.05.2009 08:05
mnogo mi haresa ...pozdravi
цитирай
2. hel - Радвам се.
28.05.2009 08:12
Хубав ден! Пак заповядай, анонимен!
цитирай
3. анонимен - kato gledam si pisala i drugi pri...
28.05.2009 08:22
kato gledam si pisala i drugi prikazki...nooo ne sam gi 4ela....otnosno strahat si napalno prava, noooooooooo v realnostta ne e li taka kakto si opisala...kriza, horata stradat, nqma pari, karat se, 4e ne stigat,jenite bqgat pri maje finansovo po dobre, majete se propivat..... trqbva da ima6 golqmo tarpenie, mnogo lubov kam semeistvoto i doverie
цитирай
4. анонимен - НАЙ-ТОЧНО И ВЯРНО ЗА СТРАХА
28.05.2009 13:29
Страхът ни прави роби. Победата над страха дава свободата. А пари на никого не стигат. Един иска хляб, друг - самолет и т.н.
Прекрасен разказ.
Смятам, че е важно да живеем днес, утре никой не знае какво го чака. Но днес сме щастливи, нали?
цитирай
5. анонимен - Mnogo tochno za straha
28.05.2009 13:44
Straha ni pravi robi. Othwarlianeto na straha dawa swobodata. Prekrasen razkaz!
A pari na nikogo ne stigat. Na edni za hliab, na drugi za samolet. Wajno e da jiweem i sme stastlivi dnes.
Utre e drugo.
цитирай
6. fenris - наистина ми хареса
28.05.2009 15:29
и ми напомни за едно мое произведение http://fenris.blog.bg/izkustvo/2008/07/29/priiatno-mi-e-kazvam-se-apatiia.217187 ако искаш му хварли поглед!
Страхът наистина е хогубител на души! А ти си го предала по такъв начин, че е достъпно и за децата! Поздравления!
цитирай
7. hel - Анонимен 4 и 5, Привет!
28.05.2009 18:55
Наистина страхът е едно от най-разрушителните чувства. Има една древна мъдрост "Срахът е грях". Не трябва да допускаме да ни обсеби. Съгласна съм с теб - животът трябва да се живее днес (тук и сега).
цитирай
8. hel - Поздрав, fenris!
28.05.2009 19:00
Хареса ми твоя разказ. Персонажите Апатия и Страх наистина си приличат. А ние трябва да внимаваме с какво си запълваме вътрешното пространство, за да не се вмъкват навлеци като тях.
цитирай
9. bimbo163 - „Голямата наука да живееш щастливо ...
28.05.2009 22:56
„Голямата наука да живееш щастливо се състои в това да живееш само в настоящето“
Питагор

Препятствията са онези страховити неща , които виждаш , щом отклониш поглед от целта си.
Хенри Форд

Чудесна приказка и с много поуки....

Приятелски поздрав от мен!!!
цитирай
10. hel - bimbo163
29.05.2009 00:14
Благодаря ти!
цитирай
11. lubara - Поздрави!
01.06.2009 17:55
Бели пари за черни дни. А черните дни ще станат ли бели от тези изстрадани пари!
цитирай
12. hel - lubara
01.06.2009 18:26
Благодаря!
То си е добре да има скътани парици за непредвидени нужди, но ако от страх някой пести и пести за черни дни, той не би похарчил и лев за хубаво събитие. Тогава за какви бели дни може да мисли? Той сам се програмира да живее само черни дни.
Хубава вечер, Любара!
цитирай
13. krassko - :) Поздрави !!!
02.06.2009 01:36
цитирай
14. hel - Поздрави и за теб, Краско!
02.06.2009 07:09
Усмихнат ден!
цитирай
15. sahaj - ПОЗДРАВЛЕНИЕ
08.06.2009 22:43
приказката е много добра и поучителна, наистина човек не бива да се предава на страха а да бъде уверен в собствените си сили
цитирай
16. hel - Поздрав, sahaj!
09.06.2009 00:04
Благодаря за посещението и хубавия коментар!
Успешна седмица!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1282597
Постинги: 233
Коментари: 4993
Гласове: 26009
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930