Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06.2009 20:41 - Как полетяха скорчетата
Автор: hel Категория: Изкуство   
Прочетен: 1751 Коментари: 6 Гласове:
2

Последна промяна: 12.11.2011 02:39


 

 

В едно гнездо живееха пет скорчета. Те бяха много лакоми и изяждаха всички бръмбарчета, мухички и червейчета, които техните родители им носеха. Когато поотраснаха Скорецът-татко каза:
- Време е, мили деца, да се научите да летите.
- Малки сме. Страх ни е.
- Нека поотраснат още – застъпи се мама. Тогава ще се престрашат.

Минаха няколко дни, но скорчетата нямаха желание да полетят. Мама и татко продължиха да им носят храна.
Един ден мама кацна на близкия клон. Скорецът долетя до нея.
- Какво ти е?
- Уморих се. Ще почина малко.
- Да-а. Работата сега е много, защото децата пораснаха и ядат повече. Време е сами да си търсят храна.
- Малки са – възрази мама.
- На ръст са почти колкото нас. Крилцата им са достатъчно силни. Цял живот ли ще ги храним?

- Деца са ни – въздъхна мама.
- Готованковци са те! Здрави, силни, а чакат на нас. Но аз измислих как да ги накараме да полетят.

След малко Скорецът прелетя над гнездото. В човката си носеше бръмбарче. Скорчетата се разписукаха и разтвориха лакомо човки, но техният татко кацна на близкия клон. Там беше и мама. Тя каза:
- Който долети дотук, ще получи бръмбарчето.
- А-а, донесете го тук. Ние сме още малки. Страх ни е да летим.
- Трябва да опитате.
Скорчетата пискаха, сърдеха се, но мама и татко не отстъпваха. Накрая едно скорче се престраши, разпери крилца и полетя. Не усети как кацна до мама и татко.
- Браво, браво – похвали го мама, а татко мушна бръмбарчето в устата му.
Скорецът отлетя и донесе друго бръмбарче. Второ скорче се престраши, но не успя да достигне съседния клон, а полетя надолу и кацна на тревата. Мама веднага долетя до него.
- Видя ли – каза й скорчето. - Рано е да летя. Още съм малко и слабо.
Скорецът донесе бръмбарчето и го мушна в човката му.
- Все пак ти заслужаваш награда. Не се отчайвай при първия неуспех. Събери смелост и отиди при братчето си.
- В никакъв случай! Тук ще ми носите храна!
Едно по едно всички скорчета се престрашиха, направиха първия си опит и получиха награда. Те дружно започнаха да викат своето братче, което все още стоеше на тревата.
- Ела при нас!
- Малко съм, гладно съм. Мамо, татко, искам да ям.
Донесоха му червейче. Изяде го и се развика:
- Искам бръмбарче!
- Ела при нас!
- Как да дойде? Той е страхливец – каза най-малкото птиче.
- Страхливец ли? Ще ти дам да се разбереш! - закани се скорчето на братчето си и без да усети, полетя към него.

 



Тагове:   скорци,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. troha - Пишеш много мили неща
06.06.2009 22:47
със завидна лекота. Имаш вкус към детското в света - браво!
цитирай
2. hel - Привет, Троха!
07.06.2009 01:42
Благодаря ти, че си тук. Много харесвам детските ти стихове, а сега открих и другите.
цитирай
3. krassko - Ауу, колко е хубаво тука и бръмбарчета раздават ;)
09.06.2009 04:06
цитирай
4. hel - Привет!
09.06.2009 08:44
Уау-у, колко хубав коментар за добро утро.
Усмихнат ден, Краско!
цитирай
5. lubara - Поздрави!
11.06.2009 08:10
На тези скорчета им дойде акъла в главата. Ама май ние повече от тях чакаме някой да ни нахрани надеждите за по-добро, вместо да полетим, с риск да се нараним!
цитирай
6. hel - Поздрав, Любара!
11.06.2009 14:21
Само се сърдим, че държавата не се грижи за нас. Ако може на тава да ни се поднесе...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1281571
Постинги: 233
Коментари: 4993
Гласове: 26002
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930