Прочетен: 3093 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 12.11.2011 02:41
Имаше едно момче, на което всички викаха Случко, защото му се случваха необикновени неща. Веднъж лелин Велин извади от джоба си метално човече, толкова малко, че можеше да се побере в кибритена кутийка.
- Това е вълшебен робот - каза той на Случко. - Той може да изпълни всяко твое желание. Например да поиграе с теб на „Черен Петър“.
- А на топчета може ли?
- Може.
Случко взе роботчето и каза:
- Ей, Киби, може ли да поиграем на топчета?
Изведнъж роботчето започна да расте, стана голям колкото Случко и попита:
- Къде са топчетата?
Смаяният Случко извади топчета от джоба си. Киби излезе добър играч. Когато свършиха, той се смали и стана същото малко човече, побиращо се в кибритена кутийка, както преди.
- Харесва ли ти? - попита лелин Велин.
- Чудесен е. Все едно имам брат.
- Подарявам ти го, но запомни: той не може да прави нищо за себе си. Затова ти ще се грижиш за него.
От този ден Случко винаги носеше Киби в джоба си. С него играеха на какви ли не игри, а после роботчето прибираше всичко. Веднъж даже няколко момчета нападнаха Случко и как ли щеше да си изпати, ако не беше Киби в джоба му.
- Ти си ми най-добрият приятел – каза му Случко. - Искаш ли семки?
- Не ям семки.
- А бонбони?
- Не ям бонбони!
Киби нито огладняваше, нито ожадняваше. От време на време Случко го питаше:
- Имаш ли някакво желание?
- Да ме обичаш, както те обичам аз.
Постепенно Случко започна да го товари с нови работи: оправяше леглото му, подреждаше дрехите му, дори му връзваше маратонките.
Случко имаше стъклено топче, което много обичаше. Веднъж то се изтърколи и падна в канала на улицата , където се оттичаше дъждовната вода. Киби се промъкна през решетката и го извади, но се изцапа и Случко не го прибра в джоба си.
- Иди се измий – нареди му той.
- Ти трябва да ме измиеш – подсети го Киби.
- За какво си робот – да изпълняваш желанията ми. - Чешмичката е отсреща.
Минаха десет минути, минаха петнадесет. Киби не се връщаше. Случко го потърси около чешмичката. Нямаше го. Огледа наоколо – нямаше го. Върна се в къщи и там не го намери. Обади се на лелин Велин.
- Киби се загуби.
- Не се е загубил, върна се при мен.
- Защо?
- Не се ли сещаш?
- Не, той беше чудесен приятел. Влезе даже в канала да извади топчето ми.
- Да, но след това някой трябваше да го измие, защото той не може да прави нищо за себе си.
- Бях забравил – смути се Случко.
- Приятелят не бива да забравя.
Добре, лелин Велин, само ми върни Киби.
- За да си останеш готованко ли? Без него ще е по-добре. За да си намериш истински приятел.
Удоволствие с поука са...
Поздрав!
А колко често се случва да забрави, да приема всичко за даденост...
Винаги е удоволствие да те чета!
Благодаря!:)
Поздрав, Ивана!
28.06.2009 00:42
Така си е - характерите се изграждат главно във взаимоотношенията!
Нека са хармонични и удовлетворяващи взаимоотношенията ти с близки и далечни, Аква!
2. Разкази на hel - линкове
3. Приказки на Ейри - линкове
4. Стихове на hel - линкове
5. Туризъм и други - hel - линкове
6. Другите ми блогове - 1. ПРИКАЗКИ НА ЕЙРИ
7. Другите ми блогове - 2. ВИХРИ ОТВЪТРЕ
8. Стихове и гатанки за деца от hel - линкове
9. cefules.net
10. Буквите
11. от Капито
12. клип - Дж.Бел и DEMIDIIN
13. Тя без ръка, той без крак
14. релаксация - музика
15. Славей
16. Victory, Bond and Andre Rieu
17. китайски танц
18. Разходка по света
19. балет
20. Тест за нестандарно мислене
21. Най-странните сгради
22. Най-странните сгради 2
23. http://sebepoznanie.com/
24. Два избора
25. търсачка
26. Наркотиците и ЦНС - достъпно обяснено от ка4ак
27. Визитките на kushel