Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2009 16:34 - Разпъване
Автор: hel Категория: Изкуство   
Прочетен: 4459 Коментари: 16 Гласове:
4

Последна промяна: 12.11.2011 03:40




Танечка тичаше възбудено по стълбите. Беше победила на „Не се сърди човече“ и бързаше да се похвали вкъщи. „Толкова е хубаво у Краси - мислеше тя, - а у нас...“ У тях беше скучно. Майка й непрекъснато се оплакваше от работата, а баща й безкрайно мълчеше.
Завари майка си да стяга куфарите. Баща й гледаше безсмислено през прозореца.
- Не взимаш ли прибързано решение? - тихо попита той.
- Отдавна трябваше да го направя – каза майката. - Ти вече не ме обичаш.
- Ние имаме дете – кротко каза бащата.
- Помниш ли какво каза лекарят? Лекарствата няма да помогнат. Трябва да намерим път един към друг. А ти какво направи за да промениш нещо?
Всъщност тя не зададе този въпрос на съпруга си. Нито питаше, нито чакаше отговор. Беше решила всичко и Танечка го усети.
Майка й най-после я забеляза.
- Утре заминаваме при баба ти в Дупница.
- Но нали съм на училище? - едва пророни изуменото момиче.
- Там също има училище и добри учители.
Танечка се сви на дивана отмаляла и объркана. Баща й седна до нея.
- Да отидем преди раздялата на разходка – наруши мълчанието той. - И ще се снимаме за спомен.
Облякоха си палтата и излязоха. Прясно натрупалият сняг хрупкаше под краката им, но Танечка не го забелязваше. Вървеше като на сън. Още не можеше да осъзнае какво се е случило.
- Наистина ли не я обичаш?
- Обичам я, но на нея й  трябва друго.
- Какво?
- Друга любов, различна от моята.
Танечка не разбра каква е тази различна любов, но усети, че баща й не може да помогне, въпреки че обича майка й. Когато се върнаха, куфарите бяха готови. Момиченцето се приближи и плахо каза:
- Татко те обича.
- Може би. Той е добър човек, но с него съм самотна.
Танечка пак не разбра. Почувства се малка и безпомощна.
Седнаха да вечерят за последен път заедно. Момиченцето погледна баща си. Той беше смазан от неизбежното, безсилен да промени нещо, примирен. Неговата безнадеждност завладя детето. То погледна майка си. С решителността на удавник тя разрязваше прощалната пържола. Удавник, който не знаеше да плува, но нямаше друг избор. Тази отчаяна решителност прониза Танечка. Тя стана и тръгна към саята си. Нещо безмилостно я разпъваше. Двете противоположни чувства - на бащата и на майката се смесиха в нея. Зави й се свят. Сгуши се до любимия си Мечо, сякаш търсеше опора в него и се унесе.

Оттогава в трудни моменти Танечка се мяташе от безнадежност към крайна решителност, разпъваше се между двата полюса, безсилна да вземе решения. После се свиваше на някой диван, далеч от проблемите, далеч от всичко...
 




Гласувай:
4


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. kalin8 - Драга Хел!
27.06.2009 16:44
Моля да напишеш сега нещо по-ведро!
цитирай
2. cefulesteven - Там, в своето далеч от всичко, в с...
27.06.2009 17:03
Там, в своето далеч от всичко, в своето изгнание, може да развие един богат свят и май само това е спасението, не и утехата, още по-малко пък адаптацията. При всички случаи няма да е като останалите, твърде рано се е запознала по особено емоционален начин за истини за които не са подготвени даже и големите. Дали ще се превърне в тежка травма която ще е съсипе или дарба, не може да се съди в този момент. Искрено се надявам да е второто. И го пожелавам на всички, които го изживяват, защото не са десетина или двадесет, а огромен процент...

Това е шедьовър!
цитирай
3. hel - Поздрав, Борис!
27.06.2009 18:28
Други ми бяха намеренията, но ще се замисля след твоя коментар.
цитирай
4. hel - Поздрав, cefulesteven!
27.06.2009 18:43
Благодаря за точния прочит. Наистина един свой свят, в който да оцелеят, е спасението на хората, преживяли подобни неща. И аз като тебе им пожелавам да развият уникална дарба, а посланията им да достигнат до нуждаещите се.
цитирай
5. priqtel12 - Тъжно, но реалистично!
28.06.2009 00:50
Колко често ние, възрастните, принуждаваме децата да поемат отрано един непосилен товар на плещите си, който слага белег върху целия им живот занапред. Аз също бих искала малката Танечка да намери достатъчно сили и мъдрост в живота си по-натам, за да може решителността да я води напред....Поздрави!
цитирай
6. hel - Привет, Приятелко12!
28.06.2009 01:50
Самите родители често не са пораснали и не са готови за живота. Благодаря за хубавия коментар.
Усмихната неделя!
цитирай
7. priqtel12 - Да, права си!
28.06.2009 08:26
Родителите трябва да порастнат, защото понякога децата им са ги изпреварили и проявяват по-голяма мъдрост от тях!
цитирай
8. krotalka - Децата са между чука и наковалнята.
28.06.2009 09:47
Възрастните нанасяме рани, които никога не заздравяват. Не всеки е в състояние да жертва собствената си представа за щастие в иметона децата...Тъжно, но факт!

Поздрави!
цитирай
9. hel - Привет приятелко!
28.06.2009 10:26
Наистина често се случва децата да са по-мъдри от родителите.
Слънчева неделя!
цитирай
10. hel - Привет Кроталка!
28.06.2009 10:33
Голямо умение се иска да направиш така, че всички около теб да са щастливи (да бъдат себе си), без да жертваш собственото щастие (т.е. да не изневеряваш на себе си).
Слънчева неделя.
цитирай
11. sahaj - наистина е много тъжно
28.06.2009 11:07
трябва да мислим добре преди да се женим , а и когато вече имаме деца заради тях трябва да търсим всички възможни изходи от подобни ситуации защото в краина сметка децата са най- невинни в тези ситуации а всъщност остават най- наранени рани които понякога остават за цял живот и трайно сеотразяват на детската психика. Иначе разказа е много добър и дано послужи за урок на хората които го четат .
цитирай
12. hel - Привет, sahaj
28.06.2009 12:36
Семейството и родителсвото не е за непораснали и незрели, но голяма част от хората са си точно такива.
А има и такива, които с втория или третия брак успяват да създадат такава хармония, че децата от предишните бракове се чувстват добре, както и родителите.
Хубава неделя!
цитирай
13. tili - Мили, Боже!
28.06.2009 12:53
Защо житейските уроци са винаги така трудни?
цитирай
14. hel - Привет, Тили!
28.06.2009 17:16
Ако се справиш с трудния житейски урок, много израстваш. Да се надяваме, че настоящият ни живот е само брънка от един дълъг път на развитие.
Уикенда привършва. Успешна седмица!
цитирай
15. aqualia - На плещите й тегне Любов-Нелюбовта!
06.03.2010 01:11
С такъв товар , ако намери начин да го изхвърли, тя ще освободи онези сили, които могат да дадат криле!
цитирай
16. hel - aqualia
12.03.2010 11:36
Благодаря, Лили, че си стигнала чак до тук! Случайно видях коментара. Вече не съобщават за коментари по пощата.
Да, голям товар е, не е лесно да се изхвърли, но и късно да е, възможно е.
Хубав уикенд, Лили!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1963736
Постинги: 233
Коментари: 4996
Гласове: 26791
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031