Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2009 17:31 - Веско, палячото и десертът
Автор: hel Категория: Изкуство   
Прочетен: 5235 Коментари: 14 Гласове:
7

Последна промяна: 26.09.2010 01:56


image

Както всеки ден Веско и баба му отидоха в парка на разходка. На едно място Веско се заигра, а баба му седна на близката пейка до един дядо. Скоро двамата се заговориха.
       - Много ми е злоядо внучето. Вече е на четири години, а го храня като бебе. Докато яде и приказки разказвам, и песни пея. Като си помисля, че идва обяд, лошо ми става – оплака се бабата.
       - И на мен ми става лошо – намеси се отдалече Веско. – Това ядене е цяло мъчение.
       - Ела да си поприказваме – подкани го непознатият дядо.
“Няма да ида – помисли си Веско. – Ще почне да ми обяснява, че който не яде, няма да порасне. Това баба ми го повтаря по сто пъти на ден”.
       - Ела, ще ти подаря нещо – пак го повика дядото.
“Щом е за подарък , може” - помисли Веско и се приближи.
       Дядото извади от чантата си палячо.
      - Вземи този подарък от мен – каза той, а на ушенцето му пошепна: “Този палячо е вълшебен. Щом не обичаш да ядеш, карай го той да изяжда твоето ядене. Хем ти ще си доволен, хем няма да измъчваш баба си”. После подаде на бабата малко листче.
     - Ето телефонния ми номер. Ако Ви потрябвам за нещо, обадете се.
“Край на мъките” – зарадва се Веско, а на обяд каза на баба си:
      - Вече ще ям самичък. Палячото ще стои до мен и ще ме гледа.
      - Пораснало ми е внучето, поумняло е – зарадва се бабата и посегна към една полица да вземе солницата. В това време палячото грабна лъжицата и супата бързо изчезна от купичката.
      - Готово, бабо! Давай второто.
      - Милото ми внуче! – зарадва се старата жена и сипа вкусна мусака в чинията. Палячото издебна, когато бабата не ги гледаше и бързо изяде мусаката. За десерта обаче Веско каза:
     - Сладките неща са за мен. Ти ще изяждаш само първото и второто.
     И така всеки ден. Бабата беше много доволна, че Веско се храни добре и правеше какви ли не десерти, купуваше му бонбони, шоколади, пасти.
      Един ден майката на Веско го премери на вратат
а.
- Какво става с теб? – учуди се тя. – Ти съвсем не си пораснал.
      - Не ми и трябва – каза момчето и изтича да играе.
      - Неусетно палячото порасна и стана по-висок от Веско. Един ден за обяд имаше вкусен сладкиш. Веско посегна да го вземе, но палячото го изпревари.
      - Нали сме се разбрали – каза Веско. – Десертът е за мен.
И момчето се опита да издърпа сладкиша от ръцете му.
      - Без тия – избута го палячото и налапа сладкиша. Той не само че беше пораснал, но беше станал и по-силен.
От този ден момчето не можеше да сложи нищо в устата си. Съвсем отмаля и се разболя.
      - Бабо, изгони този палячо – каза с отпаднал глас Веско. – Изяжда ми всичкото ядене.
      - Как така? Ти защо му позволяваш?
      -Той е по-голям и по-силен.
      Чак сега бабата забеляза колко беше пораснал палячото.
      - Ах ти, готованецо! – ядоса се тя. Веднага да се махаш от очите му и да не те виждам вече вкъщи.
     - Тук ще стоя – каза палячото. – Ти готвиш чудесно.
     - Вън! – хвана го бабата за яката, избута го на стълбището и заключи вратата.
     За обяд тя приготви вкусно ядене на болното си внуче. Палячото влезе през прозореца и се настани пред купичката със супа.
      - Ах ти, нахалнико! – развика се бабата.
     - Бабо, дядото от парка ти даде телефона си – подсети я Веско.
     - Вярно.
     Бабата сложи очилата си, намери в чантата си листчето с телефонния номер и се обади на дядото.- Елате да си приберете палячото. Много неприятности ни създава.
След половин час дядото дойде.
     - Тръгвай веднага с мен – каза той на палячото.
     - Няма. Тук ми е добре.
     - Има един Петьо, който никак не обича да яде и много измъчва майка си. Ще те подаря на него – пошепна му дядото.
     - Щом е така, идвам.
     - Е, мило момче – каза дядото на Веско, - видя ли какво става с децата, които не ядат.

     От тогава Веско сам си изяжда всичкото ядене. Сега е голямо и силно момче и никой не може да го победи.



Тагове:   десерт,


Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. potrebitelskoime - чудесна притча
31.07.2009 17:37
за това, какво става, като оставяш другите да ти вършат работата.
цитирай
2. hel - Страхотен прочит, potrebitelskoime!
31.07.2009 17:38
Благодаря ти от сърце!
цитирай
3. tili - Малеей! Тук витае
31.07.2009 17:44
духът на Стивън Кинг ;-))) Интересно ми е ако Кати Бейтс играеше бабата - какво ли щеше да се случи със стареца !!!! Мразя палячовци, особено тези с червените носове, понеже познавам един - лично, но не и искрено ;-))))))))
цитирай
4. hel - Привет, Тили!
31.07.2009 19:37
Малеей! Сбъркахте ме с тия два коменара. Хич не ми мина на ум, че приказката може да е ужас . Ама сега я видях по нов начин, по два нови начина!
Благодаря ти от сърце за този прочит!
цитирай
5. ivana59 - hel :)
31.07.2009 20:21
Знаеш, че харесвам твоите поучителни истории много!
Благодаря!

ПП Сетих се за израза:"Гледа ме сякаш съм му изял десерта..."
цитирай
6. hel - Привет, Ивана!
31.07.2009 20:34
Десертът във всяко едно отношение е хубаво нещо. Но да е сладкият завършек!
Благодаря!
цитирай
7. enige - Kак само ги измисляш! Много хи...
01.08.2009 00:38
Kак само ги измисляш!
Много хитро!
цитирай
8. hel - Благодаря, enige!
01.08.2009 00:46
Животът ги измисля или ги подсказва тези истории.
Спокойна нощ!
цитирай
9. allbi - ха така е :)
01.08.2009 01:23
и аз посред нощ съм правила палачинки ...
само и само да яде нещо...

сомо който не е имал злоядец вкъщи той не знае :)))

Поздрав !
цитирай
10. inakrein - Хареса ми твоята съвременна при...
01.08.2009 10:34
Хареса ми твоята съвременна приказка. Звучи и модерно, и мъдро. Поздрав!
цитирай
11. анонимен - Злоядите деца
01.08.2009 19:07
Поучително и истинско. И за всички, който смятат, че
друг трябва да им върши работата.
цитирай
12. hel - Привет, allbi!
02.08.2009 00:48
Трудно нещо са злоядите, но и те израстват и често са здрави!
Благодаря, че сподели!
цитирай
13. hel - Привет, inakrein!
02.08.2009 00:51
Радвам се, че ти допадна!
Спокойна нощ!
цитирай
14. hel - Привет, анонимен 11!
02.08.2009 00:53
Наистина не трябва да си оставяме работата на друг, че знае ли човек какво ще се случи!
Благодаря, че се отби! Спокойна нощ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1963830
Постинги: 233
Коментари: 4996
Гласове: 26791
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031