- Стани ни рекламен агент – поканиха ме приятели, които току що си бяха направили фирма.

- О, за приятели... разбира се... Ще ви разнасям рекламите с вдъхновение. Добра съм за начална скорост, да знаете...
Дадоха ми реклами за лепене и малки листчета за пощенските кутии, направени непрофесионално от самите тях и принтирани на цветна хартия А4. Хукнах по овехтелите входове с позастарели обитатели в най-големия студ и освен премръзналите ми пръсти нямаше кой знае какви проблеми. Щом дойде пролетта, възрастните започнаха да щъкат пред блоковете, да прекопават лехичките и да садят цветя.
- Вие къде?... Няма да облепяте входа с реклами. Току що сме правили пролетно почистване...
- Как така ще пускаш спам в пощенските кутии? - изрепчи се един компютърен дядо.
С тях намирах общ език и си вършех работата, но имаше две блокчета едно срещу друго, където пенсионерите се събираха на групи по пейките и не даваха пиле да прехвръкне камо ли рекламен агент.
- Не щем никакви реклами, ние сме възрастни хора...
Ама нали трябваше да се отчитам пред шефовете... Отидох в три часа (15, казано по-интелигентно), когато всички се бяха изпокрили от жегата. Да, пусто. Тихо се промъкнах и залепих листовете. Преминах внимателно отсреща, размазах лепилото на поредната реклама и тъкмо да я залепя до вратата, тя рязко се отвари и една подсмърчаща баба занарежда:
- Моля ви... моля ви недейте... Аз съм чистачката. Знаете ли как се маха това лепило... Хората се сърдят... на мен ми е трудно... а вие лепите ли лепите... ключари... кърти, чисти, превозва...
Изгледах съчувствено жената.
- Добре, добре... А може ли да напускам от листчетата в пощенските кутии? Няма лепило! - казах с подкупващ глас.
Бабата сбърчи нос, явно не й се искаше. Собствениците ще изхвърлят непотребната хартия, ще я напускат по стълбищата... Пак на нейната глава.
- Добре - смирено каза, - но не лепете... Вчера едни ключари ми обещаха... но като се прибрах, пак - омърляли входа... Какво да правя, без ръце останах.
- Вие имате решетка на вратата, мога да прикрепя една реклама... без лепило, само не я махайте.
- Добре, добре – каза жената и си тръгна не особено успокоена.
На следващия път съвсем спокойно поставях рекламите зад решетките или на удобно място без липило. Спокойно закрачих и към отсрещния блок. Там някаква жена на средна възраст стоеше в рамката на една от вратите и пушеше. Беше като картинка от някоя стара филмова лента – с ролки на главата и пеньоар на ситни цветчета. В лявата ръка държеше старомодна чашка с кафе. Имаше нещо странно в стойката й. Като настръхнала котка, която всеки момент ще изхъка. Пространството около нея беше странно заредено, сякаш имаше хиляда наточени бръснача, които усетих като насочени към мен. „Глупости – помислих, - пуши си жената. Тези блокчета са без балкон“. Да, ама не! Щом приближих, госпожата с ролките изсъска:
- Вас чакам. От самото начало ви наблюдавам от прозореца как ни загрозявате входовете. Само чаках да минете отсам...
Сговорчиво се опитах да й обясни как внимателно поставям рекламите, та и за двете страни да е добре... Това ми е работата в края на краищата... Миролюбивият ми тон обаче беше като пусков механизъм за госпожата в пеньоара. Вие, фирмаджиите... гадни частници... само за пари мислите... не се налапахте... И все от тоя род. Тук сме само болни и пенсионери... не се мяркайте... Протегна ръка и яростно изсипа кафето върху ценната за мен хартия, с която си изкарвах хляба. После затръшна вратата, като преди това я задържа за миг, за да ме изгледа заканително и заключително.
Изтръсках листовете от кафето. „Всяка работа със своите особености и проблеми“ – казах си и се запътих към блокчето, което беше успоредно на улицата. Достигнах първия вход, отнякъде се появи пес, голям, но спокоен. Вече ме подминаваше от ляво, когато нещо ме прониза в гърба. Поглед... бръснач... мярна ми се в съзнанието и рефлекторно и рязко се обърнах надясно и назад, но не успях да видя кой е, защото ръмженето на кучето привлече вниманието ми. Времето забави ход. Видях неподвижното куче, обърнало заплашително глава към мен, ръмженето, лекия отскок, видях как се забиха зъбите в крака ми и как кучето отново остана неподвижно като учудено погледна нагоре. Изненадах се и от своята реакция или по-скоро от липсата на реакция. Не се дръпнах, а просто наблюдавах случващото се. Срещнах очите на кучето, усетих гняв в себе си, по-скоро възмущение и му викнах: „Ти ли ще ме нападаш, бе!“ А песът като ожилен отпусна челюсти и отскочи настрани, шмугна се в близкия вход, бързо се изкачи до площадката и необезпокоявано легна до вратата на апартамента ни лук яло, ни лук мирисало. Погледна към мен или по точно около мен, тъй като определено избягваше очите ми. Цялата му поза и поведение говореше: Нищо не можеш да ми направиш. „Не е бясно“ - помислих, а после поуспокоена, погледнах разкъсания си панталон... Отново ме прониза... Поглед, бръснач... Погледнах инстинктивно в посоката, от която идваше атаката. На десетина метра стоеше тя... госпожата с ролките... Беше видяла всичко... Беше ме проследила, а пък аз бях усетила злобните й стрелички. Рязкото й неспокойно обръщане пък беше обезпокоило псето и то реагира по своя си начин. Какво ли щеше да стане, ако се бях уплашила и дръпнала...
Госпожата с ролките ме изгледа злорадо за финал, обърна гръб и самодоволно се отдалечи.

 

 

боже, това истина ли е ?
на какви ли не идиоти съм попадал, ама...

А разказът е чудесен , Хел!
Има много силен подтекст...
Б.

Радвам се, че е разказ, при това много добър и реален :) Поздрави hel ! :)

Радвам се, че ти хареса. Разказ е, дотолкова, доколкото трябваше да сглобя отделни истини, за да стане ясно посланието. Но е и истина.
Още съм под впечатлението от твоя стегнат и впечатляващ разказ.
Хубава вечер.

Къде се загуби, приятелю! Добре си се завърнал!
А кучето от разказа наистина ме захапа и после спря, за да прецени дали да продължи. Възпроизвеждала съм случката миг по миг. И на един тинейджър му се беше случило подобно нещо - хапнал го точно в средата на гърдите и задържал така. Гледали се, гледали се и колито само се оттеглило. Кучешки работи!
Хубава вечер!

Много свеж език, страхотен разказвач си. Никак не е смешно, но правиш човек да се усмихва и да мисли над обикновени на пръв поглед неща от живота си.

Като има какво да каже човек, намират се и случки, и начини.
Не е смешно, ама ако не погледнем нещата от към смешната страна, трудно ще понесем лошотията в човека. А казват: Няма зло, а непораснало добро. И на мен това ми допада.
Хубава лятна вечер!

Е, това не очаквах от теб. Толкова животни опитоми досега в разказите си, сега на един пес се даде !

Остана ми белег. После ми викаха: На куче вяра да нямаш. Що го допусна до теб? Ама то изведнъж изникна до мен. Дали пък не бяха материализираните мисли на оная с ролките??? :))))))
Благодаря за отбивката!
Спокойна нощ!

Животните са невинни, но заприличват на стопаните си. Не зная до кога ще се разлива тази злоба и омраза по нашите места. Понякога се отчайвам!

От една страна кучето, а от друга-човекът с поглед - бръснач....От кого човек трябва да се страхува повече? Чудна дилема....Както винаги поставяш много въпроси и теми за размисъл. Благодаря! Хубав ден!

Интересно поднесена история, свежо чувство за хумор, изненадващ финал. Допадна ми. Поздрав!

Животните ни отразяват. Злобата и омратата са човешки качества. Благодаря!
Спокойна нощ.

Имах намерение да завърша разказа с подобен текст, но реших да оставя читателят да си го каже. Твоят коментар е толкова точно изказване на замисъла...
Благодаря!
Спокойна нощ!

Благодаря, че прочете и хареса!
Спокойна нощ!

...прочетох разказа, и разбирам, че е превъзходен. Подсети ме, че и аз имам подобен случай, но моето беше на живот и смърт. И аз нося белег като доказателство, че е било. Надявам се, драга Хел, след този случай да си се отказала да разлепваш обяви. Против обявите съм. Теб - не, но ако бях куче, щях да хапя наляво и надясно, докато ме претрепят. В момента съм на вълна протест срещу телевизионните реклами. Не помня случай нещо да сме купили, което е рекламирано по телевизията. Против съм и некролозите, но... кой ме пита. А толкова е хубаво да не ни се напомня, че има и край!

Благодаря, Петър, за визитата! Има реклами, които подвеждат - продуктът не отговаря на качеството. Та не им вярвам много!
Хубава вечер!