Коцето много обичаше да кара колело. Единият ден отиваше при Борко и казваше:

- Борко, утре мама ще купи шоколадови бонбони. Половината са за теб, ако ми дадеш да покарам твоето колело.  

Борко се съгласяваше. На другия ден Коцето отиваше при Петьо.

- Петьо, утре мама ще прави баница. Ще ти донеса едно парче, ако ми дадеш да покарам твоето колело.
И така всеки ден. Но обещанията си той не изпълняваше, пък и никой не смееше да настоява, защото Коцето имаше здрави юмруци.

В техния блок дойде да живее Здравко. Още първия ден той излезе с колелото си. Коцето веднага се упъти към него.

- Дай ми да покарам твоето колело. Утре ще ти донеса футбол. Вуйчо ми го донесе от Германия.

- Защо утре? - учуди се Здравко. - Свали го сега.

- Той е прибран. Като си дойде татко, ще ми го даде и утре ще ти го донеса.

- Тогава утре ще ти дам да покараш.
Коцето разбра, че няма да получи лесно колелото и донесе футбола. Здравко го взе и започна да  рита с другите момчета. Коцето направи едно кръгче и ядосан отиде при Здравко.

- Аз само на теб дадох футбола, а ти...

- Че какво да правя  с него сам? – тросна се Коцето. - Защо не поритаме заедно?

- Трябва да се прибирам. Утре.

На другия ден момчетата ритаха  гумена топка, но тя падна през отворения прозорец в едно мазе.

- Коце, донеси твоя футбол – помоли го Здравко.

- Моя ли? - учуди се Коцето. - Той е прибран. Като си дойде татко, ще му го поискам...

- Знаем го твоето утре. То никога не идва. Не искаме да играем с теб – развикаха се момчетата.

Как му се искаше на Коцето да им стовари по един юмрук. Само че не смееше. Те бяха много. Но утре... утре той наистина ще трябва да изнесе своя футбол, за да го приемат.

Линк към този разказ:
http://prikazkinaeiry.blogspot.com/2009/09/blog-post_16.html

тарикати и добре си поживяват. Много хубав разказ ;-)))

Благодаря, че си тук!
Хубав ден, Тил!

от колкото ми се иска, тези ситуации.Нашето съседче - момиченце и то, никога не изнася играчкте си.А топките на моята дъщеря не пази - все са загубени по другите градини. И като я ритнат някъде - тя се прибере у тях, а моята няма с какво да играе!
Чудя се и аз по някога как да постъпя!:)
Хубав ден!

Опитай да напишеш разказче или приказка - решението може да дойде само. А може да й го/я разкажеш и да предложиш двете да поразсъждавате върху ситуацията на героинята и да измислите финал (решение на проблема).
Изпитана техника. :)))
Хубав ден!

за разказа,Хел! Актуален, както винаги...
Хареса ми!
Б.

Проблемът си е винаги актуален. А се чудех дали разказът не е малко остарял. Но децата са си деца - и днес се рита топка, и днес карат колело, а някои майки и днес правят баници...
Хубав ден, Бо!

Дано повечко възрастни си вземата поука от,твоя разказ,че явно когато са били деца,не са успели!
Хубав ден!

Понякога покрай израстването на децата родителите се променят към добро. Дано да се случва по-често.
Хубава вечер, Лаг!

да се изпълняват дадените обещания.....иначе губиш уважението на околните и неминуемо оставаш сам.....

Хитруването е до време...