По идея на  henzelski  -
                http://henzelski.blog.bg/izkustvo/2009/10/23/nedovyrsheno.421138

Есента поседна във небето

и отрони няколко звезди.

ТЯ ги грабва жадно със очите,

огъня пък ТОЙ възпламени.

Сплетени души по две отлитат -

във кълба от нежност и неон,

а след тях в изстиващи искрици

трепка нежния любовен стон.

Още бляскава, тупти конфета.

С примка от мечта я улови,

във любовната игра-щафета

страстно, с огън се хвърли.

Есента поседна във небето

и отрони няколко звезди.
Б.

Идеята беше по-пастелно - есенна.
Поздрав!

Предложението беше да се продължи едно стихотворение на Хензелски. Аз взех цитираните от теб 2 реда. А моето продължение хич не е есенно. Усещането ми обаче беше - да го публикувам, а в коментара и Хелзенски каза същото и това реши въпроса.
Благодаря, Б.
Хубав уикенд.

Така се получи при мен.
Падащите звезди са обречени на изгаряне и изстиване, но ако техният огън се поеме от влюбените като щафета, той ще е винаги жив.
Благодаря, Тит!
Хубав уикенд.

.....във любовната игра-щафета

страстно, с огън се хвърли.....
Прави каквото трябва - пък да става каквото ще!
Поздрави и приятна вечер!

Какво би бил света без влюбените?!
Хубава неделя, Маги!

"Сплетени души по две отлитат -

във кълба от нежност и неон..."

Нежен поздрав за теб!

Благодаря, Инел!
Нежна и влюбена седмица за теб!