Не мога да понасям, когато приятелите ми се тъпчат с лекарства и непрекъснато се влачат по изследвания. Аз минавам за много здрава и за човек без проблеми. И това е така, защото си имам тайни методи. Щом ме заболи някой орган, си приказвам с него като с живо същество и той си ми обяснява защо и какъв точно сигнал ми дава, че ме и учи как да се лекувам.
        И всичко си беше добре, докато не се появи селското мляко. Ама първо се появи някаква ясновидка в компанията ни и на всички ни изнамери по някоя болест. Всички казаха: Уау, колко познава. На мене ми каза - начална фаза на остеопороза. Рипнах аз – как пък не! Обаче и другите рипнаха. Ти какво си мислиш? Че ще те подмине ли? Виж си ЕГН-то... Стига си се правила на недосегаема от страростта... Това си е нормално... Ми я вземи та иди на лекар... Изследване си поискай...
        Мислих, мислих – може и така да е, к"во пък толкова. Болестите и старостта ходят по хората. Набрах телефона на една позната, която минаваше за малко чалната като мен и тя ми каза: „Мляко, мила, прясно мляко, но да е селско, от една и съща крава. Това е решението“. 

И почнах. Купувах селско мляко, а то от хубаво, по-хубаво, мирише на детство. Освен това каймакът е голямото ми изкушение. Образуваше се пласт, колкото половин пръст и аз лакомо го обирах. И тази благина продължи две години. Засищаше ме жълтеникавата сметанка, нямах нужда от много храна, от доволна, по-доволна бях.
         По едно време забелязах, че започнах да забравям. Ама само аз си го забелязвах. Вдигна ръка към рафта за подправки и не мога да се сетя какво трябва да взема – сол или червен пипер. Тръгна към кухнята и не съм наясно за какво съм тръгнала – да взема нещо, да си направя кафе или да обядвам. Връщам се в изходно положение, идва на ум какво е било и тръгвам отново към кухнята, повтаряйки си : време за кафе, време за кафе... Да, ама като започнах в рейса да се чудя за къде съм тръгнала, вече се уплаших. Няма как – признавай си, мила, ЕГН-то и отивай на лекар. Направих го, но от гордост не си казах оплакването на докторката, а невинно попитах дали не маже да се възползвам от правото си на ежегодния контролен преглед – еритроцити, утайка...

  -  Ще ти пусна изследване за холестерол и...  
     - Какъв холестерол? Нямам такъв. Аз се храня здравословно.
           - Спокойно, де! Сега и младите имат холестерол. Помисли каква храна ядем... 

Боцкат ме, изследват ми кръвта – няма шега – холестерол и триглицериди над нормата. Разпитах чичко Гугъл и вещи мои познати и приятели и установих, че селското мляко и по-точно сметанката била виновна. Пък холестеролът е виновника за склерозата. Малей, как звучи само – склероза... И правиш асоциация с дъртоза... Ща не ща, започнах да пия хапчетата, предписани от джипито. Три месеца! Без да им вярвам! За да печеля време. И все си мърморех, че от лекарства полза няма и се оглеждах и се ослушвах, и се вслушвах в интуицията си за моето си, истинското лекарство. 
         Пак ми направиха изследвания – има си го холестеролът... Е, то си беше ясно, само си загубих времето, всъщност печелех време.
        По моите си начини не можех да оправя работата. Пусти холестерол - не е като черен дроб или бъбрек, та да си поговориш с него. Но бях събрала сума ти рецепти. Наредих ги на дивана и започнах да ги сканирам една по една – коя е моята. А интуицията ми никога не лъже – само трябва да й дам думата. Показа ми една стара тибетска рецепта – спиртен извлек от чесън. Какво ли не лекува, включително и холестерола, а освен това подмладява.

Пия си аз капките и се чувствам все по-добре, по-млада и по-хубава. Вече не забравям. И да не мислите, че съм се отказала от прясното мляко. Чесновите капки се слагат в прясно мляко. Такава е рецептата. Само че каймакът вече не го слагам в устата, а на лицето.

Тези дни ходих до службата на мъжа ми, а колегите после му казали: „Бе, ти много хубава жена си имал.“ Като се прибра, взе де ме оглежда: „Ей, жена, ти наистина си много хубава. Една такава свежарка, подмладена...“   

Скоро на улицата се изтърсих по такъв начин, че младежът, който ми помогна да стана, каза: Ей, ако беше някоя баба, здрава кост нямаше да остане по нея...

Айде сега, елате ми говорете за ЕГН!
        Разказвам аз по скайпа на една приятелка в чужбина какво ми се е случило, а тя ми разправя, че съм си внушила.
      - Е-е, може и така да е. Хубава идея! Що не го направиш и ти? Както можеш да си внушиш болест, така и здраве. Сигурно може и без капки... Ако имаш силна вяра!