Прочетен: 15807 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 22.12.2009 19:56
Професорката е майка ми. И не е никаква професорка, а доцентка. Но жена ми я нарича така, за да е по-осезаема иронията. И не защото е против науката й, а защото тя самата не е успяла да завърши. И не защото е глупава, а защото така са се стекли обстоятелствата. Когато е била в първи курс на техническия университет, починал баща й, майка й се разболяла и се наложило тя да оглави семейството, да работи и да се грижи за болната си майка. Сестра й и брат й имали семейства, пък и не живеели в техния град. Като допълнителна работа й беше да чисти и мие стълбището на нашия вход. Беше мила, интелигентна и свита и се влюбих в нея. Когато най-после станахме гаджета, тя дълго отказваше да се запознае със семейството ми. Беше убедена, че няма да бъде добре приета. Майка й почина и аз се пренесох да живея при нея.
Когато забременя, нямаше как, съгласи се да я представя на родителите си. Триумфално натиснах звънеца, многократно и радостно, за да предупредя родителския състав за неочакваното и радостно събитие. Майка ми буквално изхвърча от към кухнята и като видя, че сме двама, замръзна, вперила очи в момичето. А то се залепи за входната врата, сякаш й се зави свят и се страхуваше да не падне, после се извърна към стената, преви се, придържайки корема си с двете ръце, и заби поглед в долната част на вратата. Ситуацията си беше от неловка по-неловка и аз бързо трябваше да взема мерки. Представих ги някак и набързо ги набутах в хола, където баща ми беше забил нос в компютъра и не проявяваше кой знае какъв интерес към гостенката.
Майка ми донесе табла с кафе и сладкиши и недвусмислено показа симпатията си към бъдещата си снаха. Разбира се това се дължеше преди всичко на мен, защото бях представил любимата си в най-добра светлина, а от своя страна тя се отпусна и показа чара и начетеността си.
След няколко срещи, ситуацията коренно се промени. Родителите ми все повече я харесваха, а тя навири носа си и започна да им намира кусури. Освен това не можеше да понася бита им. Дразнеше се, че професорско семейство живее в скромно жилище и отгоре на това голяма част от мебелите бяха още от времето на баба ми и дядо ми. Позволяваше си да прави забележки за фриволното облекло на майка ми и старомодните очила на баща ми. Когато обаче започна да обяснява какви промени би трябвало да се направят в жилището, а да отговаря на общественото им положение, родителите ми не изтърпяха и я срязаха кой както можа. Тя се разплака и ги обвини, че от самото начало не са я приели добре... да не си мислят, че като любезничат фалшиво, та тя е глупава и не е наясно, че не могат да понасят произхода й, както и незавършеното й образование... Но ще видят те...
Някак успя да ме убеди, че е по-добре да се преместим в столицата. Ето има обявен конкурс за асистент по твоята специалност...
Взеха ме за асистент (не без помощта на родителите ми) и се преместихме. Когато бебето се роди, беше доста трудно, но по настояване на жена ми се справяхме сами. След два месеца й щукна, че е време да се захване за образованието си. Бабата успя да уреди първите три дена от седмицата да е свободна и така бяха осигурени пет дена да ни помага за дъщеричката. Когато дойде и за пръв път гушна внучката си, малката сякаш през всичките си два месеца живот беше чакала точно баба си – застина в блаженство.
Ясно видях, как нещо преряза жена ми. Уж оставяше дъщеричката на баба й, а беше все сърдита и недоволна и не даваше ясни обяснения. Все така ни се струвало, тя се държала нормално, какво само сме я питали и тормозели...
Един ден се събудих и видях жена ми до два приготвени куфара. Била излишна тук... Бебето се чувствало добре при професорката... И без това от самото начало не била добре приета от семейството ми... сега станало ясно... ето, родих им внучка, вече не била нужна...
Бях като ошашавен. Исках да е сън, ама не беше. Тя плачеше и нареждаше... Такава й била съдбата, навсякъде да е нежелана и излишна... Още като се е родила... третото дете... все се чудела дали не е осиновена... ама нали е трета... после разбрала какво е изтърсак...
Най-после разбрах странното поведение на жена си. Беше добре приета от родителите ми, но това е било необичайно за нея. Не се е чувствала комфортно и затова е започнала да се държи някак нахакано. Нападките, критиките – всичко е било защитна реакция. Заради ниското си самочувствие, се стремеше да ги уязви, та да се почувства някак по-стойностна. Ритнах куфарите й и изхвръкнах от стаята. Не се учудих, когато видях и пътната чанта на майка си. Чула била... не искала да пречи... знае, че ще се справят...
Изпаднах в истерия. Крещях, виках и псувах за ужас на двете жени. И чупех... А и малката принцеса се обади с цялото си гърло...
Позвъни се. С решителни крачки отидох до вратата и я отворих, ухилен до уши. Съседът стоеше и гледаше въпросително.
- Спокойно. Малко семейно недоразумение. Няколко счупени чинии. Няма ранени.
Разменихме някоко думи по мъжки, върнах се, казах им да си вървят и двете, че ще се справя сам, взех дъщеря си на ръце и ласкаво започнах да й обяснявам, защо понякога хората се чувстват зле, когато някой ги прима безусловно и с обич. Обяснявах мило, сякаш разказвах приказка, а думите влизаха право в сърцето на жена ми, пък и на майка ми.
ПП. Постингът е провокиран от
http://aida.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/12/10/profesiia-svekyrva.452053,
но темата е безкрайна.
Бекъм ще може да заиграе чак в края на е...
Първата среща или как се подбира ключе ...
Лека нощ!
Щастливо посрещане на празника ти!
написал(a) си го чудесно...
Хареса ми ,Хел! Много!
Б.
Хубав ден,bapha !
Хубав ден, Дисо!
Драго ми е, че хареса!
Радост в зимния ден!
Радвам се да те видя тук, Соу.
Хубав и усмихнат ден!
В съзнанието на повечето хора неразбирателството между снаха и свекърва е като даденост, но аз лично познавам много семейства, където взаимоотношенията са хармонични, е, по-точно динамично хармонични.
Хубава, спокойна уютна вечер, мила Руми!
светли празници, Хел!
Много радост, усмивки и късмет през празниците, Радост!
Хубава неделна вечер, Добсън!
Правдиво пресъздадена житейска ситуация.Несъвършени сме,трудно приемаме безусловната любов,която съществува,не визирам четящите!Сблъсквала съм се:)))
Поздрави и спокойна нощ!
Безусловното приемане май не е лесна работа и за двете страни. Прехвърли ли се една граница, нещата стават трудноуправляеми.
Весели празници, Цвети!
Весели перазници!
Благодаря за този коментар, Тили!
Весели празници и на теб!
Интересен разказ.
Светла и празнична седмица!
Благодаря!
Весели и светли празници!
2. Разкази на hel - линкове
3. Приказки на Ейри - линкове
4. Стихове на hel - линкове
5. Туризъм и други - hel - линкове
6. Другите ми блогове - 1. ПРИКАЗКИ НА ЕЙРИ
7. Другите ми блогове - 2. ВИХРИ ОТВЪТРЕ
8. Стихове и гатанки за деца от hel - линкове
9. cefules.net
10. Буквите
11. от Капито
12. клип - Дж.Бел и DEMIDIIN
13. Тя без ръка, той без крак
14. релаксация - музика
15. Славей
16. Victory, Bond and Andre Rieu
17. китайски танц
18. Разходка по света
19. балет
20. Тест за нестандарно мислене
21. Най-странните сгради
22. Най-странните сгради 2
23. http://sebepoznanie.com/
24. Два избора
25. търсачка
26. Наркотиците и ЦНС - достъпно обяснено от ка4ак
27. Визитките на kushel