Нямах желание да публикувам този стар разказ, но съм провокирана от постинга на compassion
Стратегиите на Егото .


         Щом те видех в стола, краката сами ме повличаха към теб. Отначало не го осъзнавах. Учудвах се, че се намирам все до теб. Ти не бързаше да станеш от масата. Сякаш не те отблъскваше моята затвореност.

Всъщност не знаех как изглеждам в твоите очи. Колегите страняха от мен, а може би аз не ги допусках до себе си, не знам. Не си правех труда да променя нещо, по-точно не знаех какво да направя. Приемах самотата като съдба и страдах.

Но се появи ти. Предизвика ме да те гледам право в очите. А това беше ново за мен. Никога не съм могла да си обясня защо не гледам хората открито. Не съм престъпник, не завиждам, не мисля зло на никого. Всичките ми усилия да се променя бяха напразни.

От няколко дни ти се беше появил в съседния отдел. Носех таблата с обяда си, когато властно ме привлече погледа ти. Замрях. Имах чувството, че си се вмъкнал в мен. Разглеждаше ме. Сякаш някой беше връхлетял в разхвърляната ми стая в най-неподходящия момент и то с взлом. Времето спря. Разглеждаше ме. Отвътре. После нещо трепна в теб. Какво видя? Какво разпозна? Какъв беше този мълчалив възклик, който звучеше като: Ето те, познах те?

Не усетих как стоварих таблата на масата. Супата се разля, разбира се. Ти се направи, че не забелязваш, прибра празните чинии една в друга, взе ги, пожела ми приятен обяд и си тръгна.

Този първи поглед ме преследваше навсякъде. Проникващ и разбиращ. Винаги съм се мразела и съм се чувствала достойна само за пренебрежение. Когато момчетата ми правеха комплименти, без да искат ми причиняваха болка. Хубави очи. Според мен бяха безизразни и вяли. Интересна жена. Секси. Всеки комплимент за мен беше като шамар. Мразех походката си. Следях се във витрините, изучавах дефектите си и се мъчех да ги прикрия. Ставах все по-скована, все по-често се блъсках в масите и бюрата и все повече не се приемах.

Но се появи ти, който разговаряше приятелски и човешки с мен. Колко било лесно и приятно да потъваш в очите на някого, той да те вижда като на длан, а на тебе да ти е хубаво, хубаво...

Сякаш не забелязваше прословутия ми сексапил. Единствено ти. Сковаността ми се стопи. Езикът ми не се преплиташе. Приказвахме за книги, музика, поезия.

Постепенно в мен се промъкна желанието да съм привлекателна жена. Съпротивлявах се, не исках да си призная, но се държах предизвикателно. Ти не скриваше, че ти е приятно.

Проектът беше спешен. Чертаех, а главата ми гъмжеше от мисли. Та нали всички казват, че имам особен чар! Какво пък, може да е истина. И щом ти ме приемаш, значи и аз трябва да се харесам. Каквато съм.

Когато се огледаш в нечии,чужди очи,тогава се виждаш такава,каквато си наистина! Хубаво е,когато човек се открие..

Любовта, споделената, ни прави да покажем истинската си същност - без здръжки и преструвки!:))

predi nie da otkriem sebe si.
Mnogo hubavo napisano i milo.
Ne si gledala horata v o4ite ,zastoto sa steli da vidqt ,4e gi obi4ash,ne si iskala da snaqt ,4e gi obi4ash.
V o4ite se otrazqva vsi4ko.
Pozdrav , mila , vseki put me o4arovash.

Наистина една любов, пък и искрен интерес от човек, който значи нещо за теб, може да те накара да се огледаш и харесаш! Вече искаш да си хубава, заради него и знаеш, че си хубава...
наистина жените разцъфтяват и от ласкав поглед и от подходяща дума

Топло и нежно, светло ми стана на душата от разказа ти. ПОздравления!

Очите, които отразяват цял един свят на споделените чувства!

значи си надмогнала его проблема си. Наистина една любов, когато е истинска, предизвиква любовен отклик в другия.
Много красиво си го описала в твоя разказ. Щастливка си с такова стечение на обстоятелствата. Повечето хора с този проблем, много дълго носят болката си. Това е най-жестоката стратегия на Егото и най-дълбоко е вкоренена в подсъзнанието, маскирана като стремеж към чистота, красота, мир и хармония. (а кой би тръгнал да се бори срещу това...)

Ами и аз те харесвам- Честита Новата 2010 ! Здраве, здраве е пак здраве. Е, и малко обич не е излишна!

Да, един много щастлив миг е, когато човек се открие в очите на любим човек и се приеме заедно с недостатъците си. Дай Боже всекиму.

Истинската споделена любов стопява задръжки, комплекси и преструвки. Дай Боже всекиму.

Героинята не приема себе си, смята се за недостойна за приятелство и любов, затова избягва всички. Но понякога крепостите ги превземат отвътре. :)))

Цяло щастие е да се преоткриеш в очите на обичан и уважаван човек. И аз мисля, че може да не е само любов. Може и дете да е даже. Колко е важно да си приет и обичан!!!

Благодаря, Ина, стопли ме и ти.

Влюбената жена наистина е като разцъфнало цвете и сияе!

Изненада ме с твоя коментар. Очаквах да кажеш, че героинята трябва да се заобича и уважава, да осъзнае, че е достойна за любов и да не зависи от другите. Смятах разказчето за подвеждащо - момичетата от този тип биха си помислили, че единствения изход за тях е някой да ги открие и пасивно да чакат принца си.
Благодаря за коментара. Замисли ме.
Чакам другите ти публикации за стратегия на егото с нетърпение.

Честита и на теб 2010 г. Много любов, здравето ще е следствие.
Ей, като те видях взех да мисля в друга посока за разказчето. Какъв е този мъж-принц - мечтата на всяко момиче? :))) Заради коментарите ти в един друг разказ, които ме накараха да напиша още един. Благодаря!
Преди малко съпреживях края на историята с Рая...

Поздрави и от мен!

Много ми хареса, hel! Въпреки, че очаквах някакъв край, щастлив - като в приказките. Защо не пишеш още?
Любовта е толкова хубава и разцъфваща!

Благодаря за визитата!
Поздрав сърдечен, Вен!

Благодаря ти за този коментар.
Наистина любовта е магия и влюбените разцъфтяват и сияят. Една връзка обаче трябва да се "отглежда" и на мен все ми се струва, че когато хората са комплексирани това е по-трудно. Бързо се появяват пукнатини във връзката, страхове, ревност... Първо трябва да "отгледаме" себе си, ако имаме вътрешни проблеми. Е, може и във връзката, но е по-трудно и разбира се зависи и от другия. О, има много хляб в тази история и дано успея да я донапиша някога...
Благодаря, Диа!
Щастливи сънища!

"Може за целия свят ти да си просто един човек, но за един човек ти си целия свят" Поздрави! Чудесен разказ!

Едно пронизващо очо от мен!:)))

Хубава и вярна мисъл. Но не е лесно да си целият свят за някого, а пък ако някой иска да е целия свят за теб - майко мила! Адски е натоварващо. Чудна тема за разказ!
Усмихнат и весел ден, Иве!

Добре е дошло твоето пронизващо очо! Радвам му се!
Хубав и радостен ден, Владо!
Поздрав! Елена