- На чужда поливка е минало детето. Затова не е добре.

Гласът на врачуващата жена звучеше категорично и уверено. - Мога да помогна, но трябва съгласието на родителите.
- О, сестра ми никога няма да се съгласи. Тя само на лекари вярва.
- Нейното недоверие в това, което правя, ще пречи. Донеси ми дреха, ще опитам да помогна все пак...
- Аз нося.

Възрастната жена взе детската блузка и грижливо я опъна на масата. Над нея постави паничка с вода. Пусна котлона, на който беше поставила малък дълбок кастрон с похлупак. В него се загряваше восъка. Чуваше се пукане и пръскане. Когато утихна, жената отвори капака и изсипа разтопения восък в купичката с вода. След като се втвърди, извади фигурката и се взря в нея.

- Да – потвърди тя. - На чужда поливка е минало. Играло е около дърво с плодове. Може и да е яло.

- Лекарите казват, че се е натровило от нещо.

- Виждам и къща до дървото. Жена на балкон.

Три пъти разтапяше восъка и го изсипваше в паничката с вода като си шушнеше нещо. Младата жена ясно виждаше, че фигурките си приличаха, но всяка следваща беше с по-размазани очертания. Възрастната жена подаде блузката на клиентката си.

- Нека детето облече това довечера и да преспи с него. И дано помогне... Все пак леля си му... Ако е речено, Бог ще помогне...

Когато Лина отиде при сестра си, Еви лежеше изнемощяла в креватчето си. Погледна я със замъглени очи и ги затвори без да успее да й подари очарователната си усмивка.

- Сега е с нови лекарства. Ще й помогнат. Вече нищо не смея да й давам да яде. Каквото и да хапне, нови - обриви.

- Може да ми се сърдиш, но ходих да й леят восък.
- Стига с тия глупости.
- Ако не помогне, няма да навреди.
- Ами като си нямаш друга работа...

- Аз съм й леля.

- Любимата й леля!

- Е, тя много лели няма...
- Добре де, какво искаш от мен?
- Само да й сложиш тази блузка да преспи с нея.

- У-у, само ги измисляш едни...

- Свързано било с дърво до къща с балкон. И жена е замесена.
- Стига глупости, де... Е, пред къщата ни череша... И аз съм жена, ако забелязваш! И да не вземеш да разказваш пред баща й. Знаеш как ги мрази тези работи.
Преоблякоха момиченцето и то спа добре. На сутринта ококори очички.

- Мамо, къде е леля Радка?
- Какво си сънувала, миличка?
- Аз бях до прасковата, а леля Радка ми викаше от балкона: „Бягай от там, бягай от там!“ Ама за какво да бягам? А тя беше притеснена.
Леля Радка беше съседката по къща, а балконът й  беше над прасковата в техния двор – любимо място за дъщеря й. Възможно ли е такова съвпадение? Дърво до къща с балкон... и жена. Това каза сестра й, това е сънувала и Еви. Странно наистина. Слисаната млада майка погали нежно момиченцето.

- Е, това е само сън. Ама ти май си по-добре? Действат лекарствата.

- И ми се яде... варено яйце!

- О, нали знаеш, че лекарят каза „не“ на яйцата!
- И-и, ама аз съм здрава... Тогава препечена филийка с масло.
- Нали знаеш, че се изриваш, бе детенце. Приготвила съм ти варен картоф с чубрица.
- Омръзнаха ми тия диети. Искам баница.
С един куп уговорки и увещания, все пак детето си изяде картофа. То беше още слабо, бързо се измори и се унесе.
Младата майка побърза да се обади на сестра си за странното съвпадение.
- Покани я на кафе, разговаряй с нея!

- У-уф, тя е една скучна лелка...

- Добре, утре съм втора смяна и сутринта ще съм при теб.


- Мамо, пак я сънувах!
- Кого?
- Леля Радка! Сега плачеше и ми се извиняваше. Ама за какво... Нищо не разбрах. Знаеш ли само как плачеше... Извинявай, извинявай...
Младата жена погледна към балкона. Леля Радка изтръскваше чаршафи. Излезе на двора и безцелно се запъти към дръвчето с узрели праскови.

- Добро утро, Магде! - провикна се възрастната жена. - Как е малката?

- По-добре! Мини после за едно кафе.

- Дадено! - зарадва се лелката.

След около час Магда сипваше кафе в три чаши, а сестра й нареждаше сладки в чинийка.

Обсъдиха времето, дъждовете - точно колкото са нужни за добра реколта.
- Моята дъщеря те е сънувала – от балкона си настоявала  да се махне от прасковата.

Леля Радка сведе очи, сви рамене, приведе се и сякаш се смали.
- Да... Аз... Много съм разтревожена.. не съм знаела... Щом се разболя Еви, исках да ви кажа.... Но...
Възрастната жена се разплака.

- Спокойно, спокойно – каза Лина. Не се притеснявай. Обясни какво те мъчи.

И леля Радка започна своя дълъг разказ. За трудния си брак... за проблемите със свекърва си и зълва си... по какъв начин те са причина да няма деца... а сега и нов проблем... съпругът й се увлякал по млада... деца да му роди... Направена й била магия... при врачка ходила... да я развалят, де... билка трябвало да свари и да се пролее с отварата, а после да я изсипе на дърво...

Магда слушаше и не вярваше на ушите си. После гневът се надигна в нея... Сестра й предвидливо стана, обви главата й с ръце и я притисна до гърдите си. Магда се разрида... Това е... от това е... натравянето...

Еви дотича отнякъде.

- Лельо Радке, да знаеш, сънувах те - ти ми се извиняваше, извиняваше...

Разплаканата съседка поривисто прегърна момиченцето.

- Да, да, мила, да. Цял живот няма да си простя...
- Не плачи, лельо Радке, не си хубава така...
Чу майка си как изхлипа и съвсем се обърка.
- Ама вие да не сте се събрали на плачанка?

Въпреки, че направиха всичко, което каза врачката, за да изчистят двора от негативната енергия, Магда не успя да се справи със страховете си. Наложи се да продадат къщата и двора и да се пренесат в апартамент. Никой не се сърдеше на леля Радка, но тя страдаше. Когато съпругът й почина, направи завещание на името на Еви.

Лина се научи да лее восък, а после се увлече по езотериката. Като физичка, тя търсеше начини за неутрализиране на вредните енергии и посвети живота си на това.

 

 

Мисля си, че това е твоята история....с дарбата. Посвещението, обещанието, което си дала на себе си- да лекуваш душите на хората....

Благодаря ти! Разказът е по истински случай, но не съм лелята. Интуитивно винаги съм била против "изваждането" на негативна енергия и изхвърлянето й някъде. Точно защото прeдполагах, че друг ще я поеме. Но това дълга тема.
Слънчеви усмивки, starbuck!

Само добро да мислим и добро ще ни се случва!
Поучителна е твоята история!

завършва добре!
А разказът е чудесен!
Браво,Хел!
Б.

Да, Тони - добронамереност без излишно вмешателство.
Слънчев ден и настроение!

Почти винаги финалите са ми хепи енд! И не зависи от мен. Сами си идват. Ако се опитам с разум да напиша нещо друго, ръката ми блокира. :))))))))))
Усмихнат и весел ден, Б.!

Много хора не вярват в нещата, които описваш... А те съществуват. Нищо че не можем да си ги обясним. Докато не ни се наложи да потърсим някоя от тези стари жени, които леят восък или олово. И после ни се струва, че е станало чудо.
Ама и тази съседка - изсипала върху чуждото дърво "отровата".

И увлекателно. :)

интересен разказ, увлича и размисля.Поздрави!

Да, възрастна жена, явно не е лоша, но как не й се е сторило, че е неетично да хвърля върху плодното дърво на съседите. Дори да не е предполагала, че прави зло (а то явно е така), пак е някак неетично. Но... хора всякакви.
Преди години попитах един йога: След като с дишане се изхвърля негативна енергия, тя не е ли вредна за околните? Отговорът беше: Тя потъва в земята, а от там я поема, който трябва. По-късно чух и друго: Земята пречиства негативната енергия. Според скромните ми наблюдения прехвърляне има и може би не е случайно.
Хубав ден и само положителни енергии в теб и край теб, Лот!

Радвам се, че ти хареса!
Слънчеви усмивки, demoniceye!

За мен леене на куршум и восък ми се виждаше голяма глупост, но науката вече дава обяснения на подобни глупости. Прочетох интересни обяснения за леенето на восък! И все пак моето мнение, че това може да е само помощно средство, всичко е в нашата психика и нагласа.
Хубав и усмихнат ден, benra!

дори, когато прегръщаме дърво, за да отнеме "лошата" ни енергия, мисля, че правим престъпление към него. Наистина - само добрите мисли ще ни спасят! Благодаря ти за разказа!

нов израз за мен, интересно и поучително, аз знам, че думите са едни от тези енергийни носители - може да са натоварени с добро или лошо, да отворят добро или лошо...най-просто казано
лят ми е куршум преди 13 години, когато родих сина ми - беше много тежко раждане, не се разви както се очакваше по естествен начин, наложи се операция,събираха спешен екип и т.н.
после седмици не бях добре, не се чувствах силна да се справя...посъветваха ме да дам дреха, за да ми леят куршум- сърцето се събрало много трудно, на няколко пъти...доколкото помня трябваше да се хвърли отливката в река
отключи ми спомени, хел

поздрави!

И аз съм мислила по този въпрос. Стигнала съм до извода, че на нивто, на което сме, не можем да видим "от птичи погед" точно този обмен на енергии. Таман приеме човек един модел за света и се появи нов, който разширява възприятията ни. Явно моделите са според нивото на човешкото съзнание. Колкото до взаимоотношенията между нас и определено дърво, просто можем да се вслушаме в итуицията си или да опитаме да се свържем с дървото и да разберем как трябва да постъпим. Това, което ни е излишно, за някое дърво може да е полезно. :)) Както СО2 (въглеродния двуокис например).
Хубава и радостна вечер, аква!

И аз съм чувала, че трябва да се хвърли отливката във вода. Това ме притеснява. Не съм била привърженик на тези механични "отнемания" на негативна енергия и сега не съм, но може и да има смисъл в тях. За мен всяко изпитание идва, за да ни просветли за нещо, да ни научи на нещо, да ни промени мисленето и да израснем. Ако някой ти "напише домашното", не те ли лишава от възможността да учиш? Но и аз се замислям - може би като помощно средство има смисъл.
Дано нямаш вече нужда от този вид помощ.
Спокойна и приятна вечер, Дори!

Моята баба баеше, а бабата на снаха ми лее куршум (олово). Помага със сигурност. Най-вероятно ползата е от силата на внушението, но и самите действия имат успокояващ ефект.

разказът. Браво, Ели!
Вярвам в свръхспособностите на някои хора.
Хубав ден! :)

Поздрави и от мен, Елена!

Тези истории са част от реалността, която на всички им се иска да не съществува. Пишеш така увлекателно, много ми харесва!

Много хубава история! Благодаря ти!

просто много от нас не могат да си го обяснят, особено когато не им се е случвало да допрат до такава ситуацие. Моята свекърва(бог да я прости) палеше клечки от кибрит и ги хвърляше после във вода и баеше. Така спаси на няколко пъти големият ми син от урочасване. Когато има урочасване от лоши очи клечките изцвърчават при потапянето им във водата. В погледа на някои хора има много силна енергия, вероятно зависи от мислите, които имат в момента. Много често те не го съзнават, но тази енергия идва в повече на по-податливи организми, особено на деца, които още нямат добре изградена защита и биополето им е слабо. От силната енергия се осъществява пробив на тяхното биополе и изтича поток от жизнената им енергия като брашно от пробит чувал. Момиченцето нищо не е знаело за леенето на восъка и се е оправило, което означава че подобрението му не е въпрос на психична нагласа.
Какво точно се случва при леенето не мога да обясня, вероятно се затваря тази образувана дупка в неговата аура, от която изтичат силите му.

Така ли става наистина - не съм наясно? Знам, че има лоша енергия, че някои хора си служат с нея, но всичко се връща на тоя свят! Не бива!
Вярвам в доброто, в позитивните мисли и знам, че не бива да се прави и мисли лошо на другите хора!

Аз съм почитател на позитивното мислене и на вярата. Вярвам, че има сила в тези магии, проклетии и заклинания. Факт е, че всеки от нас познава поне един, на когото му е правена магия или е ходил при врачка. А това ми звучи като в езическите времена. Представяте ли си с какви енергии или с какви същества гъмжи духовния свят около нас?! И после искаме да сме добре като нация! Много ми хареса разказът ти, толкова увлекателно си го написала! Трябва доста да се замислим. Поздрави :)

Всъщност, hel, ти имаш ли такива способности - да избавяш от лоша енергия? Нещо от коментарите ме наведе на мисълта.

Стряскащо е...

Ако човек е хармонизиран и уверен, две приказки на каже на уплашения и ще го успокои. Силата е в самия човек. Това ми харесва. Спецално за куршума (и за восъка) не съм наясно какво става с "извадената" енергия. Може би бабата на твоята снаха знае.
Приятна вечер, Мам!

Със сигурност трябва да имаш някакви способности, за да разчиташ информацията на восъка. :)) Другото предполагам е въпрос на обучение.
Поздрав на Пънлай!
Слънчеви усмивки, Натали!

Поздрави на Родопите!
Хубава вечер, Вен!

Благодаря.
И на мен ми се иска да не съществува.
Хубава вечер!

И аз ти благодаря, че си тук и че сподели!
Хубава вечер, rpatel!

Много хубаво и образно обяснение и аз ти благодаря.
В интернет прочетох интересни неща за восъка - той е многообразие от енергии и каквито и вибрации да има в човек, все ще има такива във восъка и те ще поемат и изразят информацията. Това не обяснява обаче какво точно е действието! :))
Хубава вечер, Късна пролет!

Трябва да вярваме в доброто, Диа, иначе как ще живеем!
Хубава вечер, пълна с доброта!

Колкото по-хармоничен е човек, толкова е по-недосегаем за лошотиите, но колко от нас могат да се похвалят с това! И все пак - нека се стремим към позитивност и баланс!
Благодаря за коментара! Хубава вечер, Харви!

Направо ме смая - с какво съм те подвела? Винаги съм си мислила, че тези "отнемания" са пасивни методи. Смятам, че е добре човек да осмисля хармонизирането си, да полага сам усилия. На физическо ниво към операция се прибягва в краен случай. А на енергийно как трябва да е? А с децата как да се постъпва? Въпроси колкото искаш? Щом съществува това знание, то е нужно на някого. Въпросът е при нужда човек да намери ТОЧНАТА, НАЙ-ПОДХОДЯЩАТА за случая помощ.
Имаше още един подобен коментар - първия. Чак се замислям... :))
Спокойна нощ и хубави сънища, Диа!

Да, стряскащо е. Като се замислиш какво може да се случи... Каква диагноза да му сложат на това детенце? Как да го лекуват? Как да се разбере, че един случай не е от компетенцията на традиционната медицина?
Шшт, да не чуе някой лекар!
Нека ни се случват само хубави неща!
Спокойна нощ и хубави сънища, Женя!

по Бога. Останалото е Ваша воля.

Кое точно в горния случай не е по Бога или от Бога според теб? Според мен вмешателството в чужда съдба не е от Бога и по Бога! А според теб?
В горния случай никой не е искал да напакости на момиченцето, но то все пак е пострадало. Ти какво би казала - как е най-правилно да се постъпи в такъв случай?

Който не обича Бога и Словото Му и не го държи здраво, лесно попада в тези примки на дявола, който се явява като светъл ангел...останалите разсъждения оставям за Вас. Вие преценете.
Питате ме и отговарям: Аз бих стояла настрана от армията /легиона/ на станата. Един от приомите му да оплита, е посоченият от Вас приимер. За съжаление.
Коментарът Ви след моя го радва.

Не Ви разбрах добре. Как едно дете да стои настрана от легиона на сатаната? Да не играе в собствени си двор ли? Кое в случая според Вас е дяволът, явил се като светъл ангел?

Ще се повторя и ще кажа, че не приемам за най-добрия начин да се справяме с проблемите като прибягваме до пасивни методи като леене на восък, но пък как да се постъпи с едно дете? Според Вас трябва да го оставим да си отиде, защото не е успяло да се опази от злото? Не ми отговорихте на въпроса - какво според Вашата ценностна система трябва да се прави, след като злото вече е станало?

категорията е "Изкуство", което означава, че авторът изразява, не налага - но въпреки всичко,
описаната процедура показва как майчиното невнимание, протести, малоумие и невежество хвърля живота на детето в зависимост от дрога и глад - докато леенето на восък, всъщност е успокояване и внушение за обич... браво на авторката!

Сега прочетох разказа. И на мен се е случвало да поема негативна енергия. Разболявам се. За другите причината е просто слаба имунна система. Убедена съм, че е следствие на лоша дума , лоши очи, калпави хора , магия. Както в твоя разказ.

Благодаря за коментара. Всеки прочит си е различен. Моето усещане за майката е, че тя полага усилия да помогне на детето си и е всеотдайна според разбиранията си. Повечето хора са така. В критичен момент често човек прибягва до какви ли не методи и понякога попада на шарлатани. Майката приема подкрепата на сестра си, защото й вярва.
Мен ме възмущава безотговорността, с която хората се освобождават от негативната енергия без да се замислят за последствията. Правят го дори честни и добри хора. Маже би има по-безопасни начини да се хармонизират енергиите!
Извинявай за забавения отговор. Спокойна нощ и хубави сънища, разказвачка!

Много хубаво е обяснението на Късна пролет, затова ще си позволя да го копи-пейстна тук, както и информацията, която намерих в интернет за восъка.

32. hel - kasnaprolet9999
25.02 19:46

kasnaprolet9999 написа:
просто много от нас не могат да си го обяснят, особено когато не им се е случвало да допрат до такава ситуацие. Моята свекърва(бог да я прости) палеше клечки от кибрит и ги хвърляше после във вода и баеше. Така спаси на няколко пъти големият ми син от урочасване. Когато има урочасване от лоши очи клечките изцвърчават при потапянето им във водата. В погледа на някои хора има много силна енергия, вероятно зависи от мислите, които имат в момента. Много често те не го съзнават, но тази енергия идва в повече на по-податливи организми, особено на деца, които още нямат добре изградена защита и биополето им е слабо. От силната енергия се осъществява пробив на тяхното биополе и изтича поток от жизнената им енергия като брашно от пробит чувал. Момиченцето нищо не е знаело за леенето на восъка и се е оправило, което означава че подобрението му не е въпрос на психична нагласа.
Какво точно се случва при леенето не мога да обясня, вероятно се затваря тази образувана дупка в неговата аура, от която изтичат силите му.


Много хубаво и образно обяснение и аз ти благодаря.
В интернет прочетох интересни неща за восъка - той е многообразие от енергии и каквито и вибрации да има в човек, все ще има такива във восъка и те ще поемат и изразят информацията. Това не обяснява обаче какво точно е действието! :))