Прочетен: 5657 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 31.03.2011 00:03
Нахлузиха й на голо парче набран кафеникав плат, прихванат на раменете, препасаха я с връвчица, дадоха й сандали с равна подметка и ето че заприлича на древна римлянка. Дадоха й също огромен син шал, което показваше, че не е от най-окаяните гражданки, на които и плаща беше с чувален цвят. Сега чакаше да й сложат грим. Беше изключително забавно да участва в тези масовки. Действието се развиваше по време на Спартак. Декорите за филма бяха невероятни. Беше изграден площада на Древен Рим с ограждащите го сгради и то в съотношение едно към едно. Е, разбира се това бяха само фасадите на сградите, но за нея нямаше значение, защото усещаше атмосферата на древния град. Още по интересно беше, когато от трибуните на бутафорния колизеум наблюдаваше как се бият гладиаторите, как прекъсваха боя, за да могат гримьорите да изрисуват прясно кървящата рана... Внимаваше какво точно се иска от статистите, крещеше страстно „Kill” с протегната напред ръка, като настървено сочеше с палец надолу. Вживя се в ролята си и това беше вълнуващо преживяване за нея.
Загледа се в чевръстите ръце на гримьорите. В стаята бяха само двама, мъж и жена. Младежът, около 25 годишен, докато изчакваше поредната статистка да седне на стола, огледа чакащите. Посочи Калина, която беше на ред.
- Тази госпожа искам да гримирам аз – обърна се той към по-опитната си колежка.
Гримьорката не каза нищо, нервно размаза фон дю тена по мишниците на чернооката хубавелка.
- Нищо не трябва да лъщи. Готова си. - После се обърна към Калина. - Хайде!
"Странно, защо ли момчето така настойчиво искаше да бъда при него? И защо тя се подразни от това?" - зачуди се възрастната жена.
- Защо си скубете толкова много веждите? - попита гримьорката докато нанасяше фон дьо тена. - Има достатъчно разстояние между веждите ви, не са сключени. Няма смисъл.
Статистката от съседния стол беше готова, младият гримьор доближи колежката си и настойчиво каза:
- Веждите остави на мен!
Подхвана вежливо Калина и я поведе към работното си място.
Мълчаливо и с трепет се захвана с веждите й.
"Какво ми има на веждите?“ - отново се зачуди жената, затвори очи, а споменът нахлу в нея. Беше десетгодишна, растеше без майка и не проявяваше интерес към разкрасяването. Веднъж, когато беше у своя съученичка, по-голямата й сестра заядливо каза:
- Бе, ти, миличка, не си ли много малка да си почерняш веждите?
Калина онемя от изненада. Дори не знаеше, че може да се почернят вежди.
- Освен това бая си попрекалила с чертата – продължи вещо момичето. - Толкова дълги вежди не са естествени.
Оттогава Калина намрази веждите си. Като студентка започна да ги скубе, като ги скъсяваше наполовина. И от вътрешната страна отстраняваше косъмчета. Отначало момичетата от общежитието й правеха забележка, обясняваха й от къде трябва да започват веждите и каква дължина ще й отива, но като видяха колко е вироглава, я оставиха да прави каквото ще. Вече наближаваше петдесетте, никой не обръщаше внимание нито на веждите, нито на гримовете й и точно сега тези двама специалисти някак се заинтересуваха от тях.
- Ето – чу гласа на младежа.
Отвори очи. Погледна в огледалото и ахна. Над изненаданите й очи се извиваха познатите й ОМРАЗНИ дълги вежди.
- Така е по-добре, нали? - гордо каза гримьорът.
Смутената жена се втренчи в него. Шегува ли се? Какво става, за Бога? Не, не, той беше искрен и изключително доволен от резултата.
- А сега с молив ще нарисувам и косъмчета под тях.
- Какво ли ще се види в този калабалък? - каза развеселено Калина.
Сякаш полетя към снимачната площадка. Неудобните сандали без ток (кой в древен Рим е ходил с ток) сякаш я носеха. Душата й пърхаше радостно, а очите й блестяха.
Предстоеше битова сцена. По тясна калдъръмена улица бяха наредени сергии с плодове, зеленчуци, съблазнително увиснали колбаси и хляб. Преди снимките „римлянките“ разграбиха хубавите кошници набързо и за Калина остана една семпла торбичка. Изглежда щастието озари и торбичката, защото една от статистиките завистливо й направи комплимент:
- Уау, колко хубава торбичка. А аз с тази тъпа кошница...
- Вземи я, ако искаш...
Жената я грабна с охота, но като погледна кошницата в ръката на Калина, съжали. В това време ги повикаха. Наредиха се на опашка за хляб. Няколко пъти се повтори сцената, но режисьорът прекъсваше снимките преди тя да „си купи“ хляб. Разместиха ги. Този път Калина „купи“ хляб, обърна се и за секунда се поколеба. Никой не ги беше инструктирал какво да правят, ако направят покупка. После тръгна... да, купила е хляб за семейството... изгледа преценяващо стоката на следващата сергия, „реши“, че за сега няма нужда от друго и продължи... Стигна до самата камера. Такъв беше пътя, мина покрай нея. Боже, колко вълнуващо беше... Чувстваше се актриса, съвсем осезаемо усещаше семейството си в близката къща, хлябът ухаеше в кошницата, а камерата на половин метър от нея й се радваше.
- Достатъчно - доволно каза режисьорът и прекрати снимките.
А дали са излезли невероятните й вежди?
От тогава Калина си изписваше веждите по същия начин. Остави ги да растат свободно да види какво ще са получи. Е, не станаха като в детството й, но пък тя знаеше какво да прави.
Веднъж на сладки приказки и на кафе, една от приятелките й каза:
- Никак не харесвам изписани вежди. Колкото внимателно и фино да са изрисувани, то си личи. Неестествено е.
Охо, пак й говореха за неестествено. Калина обаче не обърна внимание. Тя си имаше незабравим спомен, един урок, даден с мерак от специалист, който промени не само външния й вид, а отношението към самата нея, а от там и излъчването й.
Пресъздала си вълнението и размислите! Героинята ти ми харесва! Бъди такъв,какъвто си! Усмивка!
Сякаш бях на лятно кино и не ми се тръгваше:)))
Хубаво и живо си описала ситуацията. Възхитих ти се. Продължавай, ти имаш талант и вкус.
Поздрав, Руми
част от философското във всеки твой разказ, твой творческа маниер. Нещо като подпис: Хел. От снощи искам да ти го напиша, но днес успях горе - долу да подредя което си мисля.
Благодаря за посещението и каментара, принце!
Хубава вечер!
Слънчеви усмивки, Тон-бонбон!
Прохладна и вълнуваща вечер!
Беше удоволствие да го прочета!
Поздрави!
Благодаря ти!
Хубава лятна вечер, Руми!
част от философското във всеки твой разказ, твой творческа маниер. Нещо като подпис: Хел. От снощи искам да ти го напиша, но днес успях горе - долу да подредя което си мисля.
И така си го подредил това, което мислиш, че прилича на написано от професионален критик. Изчервих се чак. И друг път си го правил. Може би това е ролята, която играе гримьора за Калина. Кара я да преоцени това, което има като даденост. Безкрайни блогодарности!!! Имала съм случаи, когато след две изречения "ми замисирсва" на мен си и се отказвам да продължа - все едно да четеш автор, от който си се попреситил. :)) Има за какво да мисля.
Никога не съм искала да пиша нито стихове, нито проза. Но когато го правя от време на време, ми е интересно. Съвсем други ми бяха мераците, ама не ставаше... :))
Хубава и щастлива вечер, Стеф!
Радвам се, че ти хареса!
Нека да сме себе си!
Хубава вечер, Скарлет!
Прекрасна си, невероятно написано е, усетих се чак на снимачната площадка в образа на героинята ти, а това трябва да ти говори за силата на въздействието на този разказ!
Поздравления!
09.07.2010 04:08
Понякога забележките на околните не водят до нищо добро. Факт! Не само съдържанието е важно, но и тона, с който е изречено някакво мнение. Хората трябва да бъдат приучвани да се държат тактично, да не нараняват околните.
Изкуство е да умеем да кажем тактично някому, че нещо у него/нея не ни харесва - задачка с повишена трудност!!!
Хубаво лято! :)
Спокойна нощ, Клео!
Колкото повече добронамерени и тактични, толкова по-лесно ще е в този смвят!
Рим да е в съня ти!
Спокойна нощ, където и да си, Натали!
Привет, hel )))
А колкото до скубането на веждите - може би жените от простолюдието не са си скубали веждите, както не са носили дрехи с хубави цветове, нито са имали прически като знатните, а просто са прикривали косите с тюрбани. Ще направя малка корекция. Благозаря ти, Тили!
Хубави сънища!
Чудесно е, че постигането на вътрешна хармония е личен избор!
Понякога е нужно време...
Усмихнати мисли за теб!:)
Слънчеви юлски усмивки, Инел!
28.07.2010 21:25
Хубава вечер!
2. Разкази на hel - линкове
3. Приказки на Ейри - линкове
4. Стихове на hel - линкове
5. Туризъм и други - hel - линкове
6. Другите ми блогове - 1. ПРИКАЗКИ НА ЕЙРИ
7. Другите ми блогове - 2. ВИХРИ ОТВЪТРЕ
8. Стихове и гатанки за деца от hel - линкове
9. cefules.net
10. Буквите
11. от Капито
12. клип - Дж.Бел и DEMIDIIN
13. Тя без ръка, той без крак
14. релаксация - музика
15. Славей
16. Victory, Bond and Andre Rieu
17. китайски танц
18. Разходка по света
19. балет
20. Тест за нестандарно мислене
21. Най-странните сгради
22. Най-странните сгради 2
23. http://sebepoznanie.com/
24. Два избора
25. търсачка
26. Наркотиците и ЦНС - достъпно обяснено от ка4ак
27. Визитките на kushel