Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2010 00:26 - Вежди
Автор: hel Категория: Изкуство   
Прочетен: 5657 Коментари: 24 Гласове:
30

Последна промяна: 31.03.2011 00:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image



Нахлузиха й на голо парче набран  кафеникав плат, прихванат на раменете, препасаха я с връвчица, дадоха й сандали с равна подметка и ето че заприлича на древна римлянка. Дадоха й също огромен син шал, което показваше, че не е от най-окаяните гражданки, на които и плаща беше с чувален цвят. Сега чакаше да й сложат грим. Беше изключително забавно да участва в тези масовки. Действието се развиваше по време на Спартак. Декорите за филма бяха невероятни. Беше изграден площада на Древен Рим с ограждащите го сгради и то в съотношение едно към едно. Е, разбира се това бяха само фасадите на сградите, но за нея нямаше значение, защото усещаше атмосферата на древния град. Още по интересно беше, когато от трибуните на бутафорния колизеум наблюдаваше как се бият гладиаторите, как прекъсваха боя, за да могат гримьорите да изрисуват прясно кървящата рана... Внимаваше какво точно се иска от статистите, крещеше страстно „Kill” с протегната напред ръка, като настървено сочеше с палец надолу. Вживя се в ролята си и това беше вълнуващо преживяване за нея.


Загледа се в чевръстите ръце на гримьорите. В стаята бяха само двама, мъж и жена. Младежът, около 25 годишен, докато изчакваше поредната статистка да седне на стола, огледа чакащите. Посочи Калина, която беше на ред.

- Тази госпожа искам да гримирам аз – обърна се той към по-опитната си колежка.

Гримьорката не каза нищо, нервно размаза фон дю тена по мишниците на чернооката хубавелка.

- Нищо не трябва да лъщи. Готова си. - После се обърна към Калина. - Хайде!

"Странно, защо ли момчето така настойчиво искаше да бъда при него? И защо тя се подразни от това?" - зачуди се възрастната жена.

- Защо си скубете толкова много веждите? - попита гримьорката докато нанасяше фон дьо тена. - Има достатъчно разстояние между веждите ви, не са сключени. Няма смисъл.

Статистката от съседния стол беше готова, младият гримьор доближи колежката си и настойчиво каза:

- Веждите остави на мен!

Подхвана вежливо Калина и я поведе към работното си място.

Мълчаливо и с трепет се захвана с веждите й.

"Какво ми има на веждите?“ - отново се зачуди жената, затвори очи, а споменът нахлу в нея. Беше десетгодишна, растеше без майка и не проявяваше интерес към разкрасяването. Веднъж, когато беше у своя съученичка, по-голямата й сестра заядливо каза:

- Бе, ти, миличка, не си ли много малка да си почерняш веждите?

Калина онемя от изненада. Дори не знаеше, че може да се почернят вежди.

- Освен това бая си попрекалила с чертата – продължи вещо момичето. - Толкова дълги вежди не са естествени.

Оттогава Калина намрази веждите си. Като студентка започна да ги скубе, като ги скъсяваше наполовина. И от вътрешната страна отстраняваше косъмчета. Отначало момичетата от общежитието й правеха забележка, обясняваха й от къде трябва да започват веждите и каква дължина ще й отива, но като видяха колко е вироглава, я оставиха да прави каквото ще. Вече наближаваше петдесетте, никой не обръщаше внимание нито на веждите, нито на гримовете й и точно сега тези двама специалисти някак се заинтересуваха от тях.

- Ето – чу гласа на младежа.

Отвори очи. Погледна в огледалото и ахна.  Над изненаданите й очи се извиваха познатите й ОМРАЗНИ дълги вежди.

- Така е по-добре, нали? - гордо каза гримьорът.

Смутената жена се втренчи в него. Шегува ли се? Какво става, за Бога? Не, не, той беше искрен и изключително доволен от резултата.

- А сега с молив ще нарисувам и косъмчета под тях.

- Какво ли ще се види в този калабалък? - каза развеселено Калина.

Сякаш полетя към снимачната площадка. Неудобните сандали без ток (кой в древен Рим е ходил с ток) сякаш я носеха. Душата й пърхаше радостно, а очите й блестяха.

Предстоеше битова сцена. По тясна калдъръмена улица бяха наредени сергии с плодове, зеленчуци, съблазнително увиснали колбаси и хляб. Преди снимките „римлянките“ разграбиха хубавите кошници набързо и за Калина остана една семпла торбичка. Изглежда щастието озари и торбичката, защото една от статистиките завистливо й направи комплимент:

- Уау, колко хубава торбичка. А аз с тази тъпа кошница...

- Вземи я, ако искаш...

Жената я грабна с охота, но като погледна кошницата в ръката на Калина, съжали. В това време ги повикаха. Наредиха се на опашка за хляб. Няколко пъти се повтори сцената, но режисьорът прекъсваше снимките преди тя да „си купи“ хляб. Разместиха ги. Този път  Калина „купи“ хляб, обърна се и за секунда се поколеба. Никой не ги беше инструктирал какво да правят, ако направят покупка. После тръгна... да, купила е хляб за семейството... изгледа преценяващо стоката на следващата сергия, „реши“, че за сега няма нужда от друго и продължи... Стигна до самата камера. Такъв беше пътя, мина покрай нея. Боже, колко вълнуващо беше... Чувстваше се актриса, съвсем осезаемо усещаше семейството си в близката къща, хлябът ухаеше в кошницата, а камерата на половин метър от нея й се радваше.

- Достатъчно - доволно каза режисьорът и прекрати снимките.

А дали са излезли невероятните й вежди?


От тогава Калина си изписваше веждите по същия начин. Остави ги да растат свободно да види какво ще са получи. Е, не станаха като в детството й, но пък тя знаеше какво да прави.


Веднъж на сладки приказки и на кафе, една от приятелките й каза:

- Никак не харесвам изписани вежди. Колкото внимателно и фино да са изрисувани, то си личи. Неестествено е.


Охо, пак й говореха за неестествено. Калина обаче не обърна внимание. Тя си имаше незабравим спомен, един урок, даден с мерак от специалист, който промени не само външния й вид, а отношението към самата нея, а от там и излъчването й.




Гласувай:
30



1. malkiatprintz - Хехе. . . хубав разказ. Ако седнем да ...
08.07.2010 08:41
Хехе... хубав разказ. Ако седнем да слушаме всекиго, до никъде няма да стигнем, макар че има една приказка, че ангелите понякога ни говорели чрез устите на другите хора :) Но само понякога ;)
цитирай
2. panazea - Елена , прекрасно е!
08.07.2010 10:22
Трябва да си се харесваме такива, каквито сме! Това ни е уникалното!
Пресъздала си вълнението и размислите! Героинята ти ми харесва! Бъди такъв,какъвто си! Усмивка!
цитирай
3. razkazvachka - Браво на тебе!
08.07.2010 11:57
Поздравления, майсторче си!
Сякаш бях на лятно кино и не ми се тръгваше:)))
цитирай
4. compassion - Както Бог ни е създал сме най-хубави,
08.07.2010 12:55
но ние се увличаме по модните тенденции на времето, в което живеем и естествено искаме да сме по-привлекателни и се "напасваме".
Хубаво и живо си описала ситуацията. Възхитих ти се. Продължавай, ти имаш талант и вкус.
Поздрав, Руми
цитирай
5. cefulesteven - Някак по един много естествен начин ...
08.07.2010 17:33
Някак по един много естествен начин и напълно самобитен, авторовите разсъждения в разказите ти, влизат при героя, обясняват го, без с нищо да ощетят действието или да го лишат от иносказателност, а напротив обогатяват го. Това е
част от философското във всеки твой разказ, твой творческа маниер. Нещо като подпис: Хел. От снощи искам да ти го напиша, но днес успях горе - долу да подредя което си мисля.
цитирай
6. hel - malkiatprintz
08.07.2010 18:04
Докато сме малки оформяме мнението за себе си чрез оценките на околните. При лош късмет ни насаждат негативност спрямо нас самите. Често самите ридители го правят, а това е пагубно.
Благодаря за посещението и каментара, принце!
Хубава вечер!
цитирай
7. hel - panazea
08.07.2010 18:07
Уникелни сме, всеки по своему. Само трябва да го осъзнаем и ценим!
Слънчеви усмивки, Тон-бонбон!
цитирай
8. hel - razkazvachka
08.07.2010 18:10
Забравеното лятно кино! Хубаво е! Благодаря ти, Гери! И при теб беше гот!
Прохладна и вълнуваща вечер!
цитирай
9. ckarlet - Много поучитилен разказ, Hel! ...
08.07.2010 20:17
Много поучитилен разказ, Hel!
Беше удоволствие да го прочета!
Поздрави!
цитирай
10. hel - compassion
08.07.2010 20:17
Господ си знае работата, а ние често разваляме това, което е създал.
Благодаря ти!
Хубава лятна вечер, Руми!
цитирай
11. hel - Някак по един много естествен начин ...
08.07.2010 20:38
cefulesteven написа:
Някак по един много естествен начин и напълно самобитен, авторовите разсъждения в разказите ти, влизат при героя, обясняват го, без с нищо да ощетят действието или да го лишат от иносказателност, а напротив обогатяват го. Това е
част от философското във всеки твой разказ, твой творческа маниер. Нещо като подпис: Хел. От снощи искам да ти го напиша, но днес успях горе - долу да подредя което си мисля.


И така си го подредил това, което мислиш, че прилича на написано от професионален критик. Изчервих се чак. И друг път си го правил. Може би това е ролята, която играе гримьора за Калина. Кара я да преоцени това, което има като даденост. Безкрайни блогодарности!!! Имала съм случаи, когато след две изречения "ми замисирсва" на мен си и се отказвам да продължа - все едно да четеш автор, от който си се попреситил. :)) Има за какво да мисля.
Никога не съм искала да пиша нито стихове, нито проза. Но когато го правя от време на време, ми е интересно. Съвсем други ми бяха мераците, ама не ставаше... :))
Хубава и щастлива вечер, Стеф!
цитирай
12. hel - ckarlet
08.07.2010 20:40
И за мен е удоволствие, че си тук!
Радвам се, че ти хареса!
Нека да сме себе си!
Хубава вечер, Скарлет!
цитирай
13. kleopatrasv - Увлече ме с разказа си, май и аз съм в ...
09.07.2010 00:48
Увлече ме с разказа си, май и аз съм в нейното положение, като отначало ми въздействаше чуждото мнение, впоследствие наложих моето за тях, но...има едно Но, не възкръснаха в предишното състояние...
Прекрасна си, невероятно написано е, усетих се чак на снимачната площадка в образа на героинята ти, а това трябва да ти говори за силата на въздействието на този разказ!
Поздравления!
цитирай
14. анонимен - caryatid - В Рим съм, в Рим съм ...
09.07.2010 04:08
Почувствах се част от древен Рим ... Страхотна си, Хел!
Понякога забележките на околните не водят до нищо добро. Факт! Не само съдържанието е важно, но и тона, с който е изречено някакво мнение. Хората трябва да бъдат приучвани да се държат тактично, да не нараняват околните.
Изкуство е да умеем да кажем тактично някому, че нещо у него/нея не ни харесва - задачка с повишена трудност!!!
цитирай
15. natali60 - Поздравления, Хел!
09.07.2010 09:44
Много човечно, увлича... :)
Хубаво лято! :)
цитирай
16. hel - kleopatrasv
10.07.2010 01:10
Много хора нямат добра самооценка и лесно им влияе чуждото мнение. Важно е да има корекция. :))
Спокойна нощ, Клео!
цитирай
17. hel - анонимен - caryatid
10.07.2010 01:16
Колко ти се зарадвах, Кар! Хубаво е да се пошляем из древен Рим!
Колкото повече добронамерени и тактични, толкова по-лесно ще е в този смвят!
Рим да е в съня ти!
цитирай
18. hel - natali60
10.07.2010 01:20
Радвам се, че си тук! Изчезна и ми липсваш! Осъществи ли се полета? Защо няма постинги?
Спокойна нощ, където и да си, Натали!
цитирай
19. tili - Как ли е протичал животът
10.07.2010 12:20
на Калина? Гиляма трагедия е да не харесваш себе си! А в древния Рим са си изписвали веждите и са ги скубали също. Момчето явно е търсело подхд, бил е психолог :)))
Привет, hel )))
цитирай
20. hel - tili
12.07.2010 01:39
Ох, наистина, да не харесваш себе си е една от най-големите трагедии. Децата са като попивателни и е много важно какво ще е обкръжението. Все пак според моите наблюдения човек се ражда с някаква матрица и децата поемат избирателно нещата от околните. Но никога не е късно за корекции и личностно развитие.
А колкото до скубането на веждите - може би жените от простолюдието не са си скубали веждите, както не са носили дрехи с хубави цветове, нито са имали прически като знатните, а просто са прикривали косите с тюрбани. Ще направя малка корекция. Благозаря ти, Тили!
Хубави сънища!
цитирай
21. inel379 - Природата рядко греши,
21.07.2010 14:33
но претенциите човешки към нея толкова често са неадекватни!:)
Чудесно е, че постигането на вътрешна хармония е личен избор!
Понякога е нужно време...
Усмихнати мисли за теб!:)
цитирай
22. hel - inel379
22.07.2010 00:57
Много точно го каза: постигането на вътрешна хармония е личен избор! Направим ли веднъж избора, търсим пътища да я постигнем, а и "случайността" ни ги предоставя!
Слънчеви юлски усмивки, Инел!
цитирай
23. анонимен - мама
28.07.2010 21:25
нямам
цитирай
24. hel - анонимен - мама
28.07.2010 21:29
Не разбрах какво нямаш, но ти благодаря, че си тук!
Хубава вечер!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1963744
Постинги: 233
Коментари: 4996
Гласове: 26791
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031