На четири години Гошко вече беше наясно, че момиченцата не са като момченцата, но искаше да се увери, по-точно искаше по-обстойно да разгледа онова непознато нещо, с което момиченцата се отличаваха. Беше лято и децата тичаха по гащички в общия двор. Гошко си беше набелязал двегодишната Ани и кроеше хитри планове как да я накара да си събуе гащичките, за да може да разгледа спокойно интересуващото го. Разбира се майка й не трябваше да види, а хлапето не трябваше да се усети, че прави нещо нередно.
В единия край на двора някоя от домакините на многолюдната къща беше забравила голям леген. Гошко бързо съобрази, че това е удобно скривалище. Огледа се. Други деца нямаше, а майките шетаха в кухните и от време навреме надничаха през прозорците, за да проверят всичко наред ли е с децата. Беше подходящ момент. Ако някоя майка се провикнеше, Гошко щеше да се обади: “Тук сме” и всичко щеше да утихне. Значи сега трябваше да привика Ани.
- Ани, виж, ей там има един интересен леген. Хайде да идем до него.
Ани за миг се поколеба, но баткото я хвана за ръка и я поведе. Стигнаха да дълбокия леген, който стигаше до гърдичките на Ани.
- Хайде да се скрием вътре – предложи Гошко.
Той беше едро и силно момченце. Приклекна, повдигна Ани, и я прехвърли в легена. Тя се огледа тревожно, но в следващия миг Гошко също влезе.
- Е-ха – възкликна подкупващо той.
Гласът му беше малко неестествен. Момиченцето усети това и се почувства несигурно.
- Хайде да си свалиш гащичките!
Ани буквално зяпна от изненада. Усещаше, че правят нещо нередно без да е наясно какво. Гошко не се предаваше.
- Срамуваш ли се? Я виж!
Гошко сръчно смъкна гащичките си до коленете.
Ани закова поглед в непознатия и неподозиран момчешки орган. Замря и остана дълго неподвижна сякаш някой зъл вълшебник я бе докоснал и омагьосал. Какво е това, което имаше Гошко? Съзнанието й попиваше всяка подробност. Долу ниско на коремчето имаше дълбока гънка, после мястото се издуваше и накрая се удължаваше. Ани недоумяваше. Какво беше това? И зад него висеше нещо друго, нещо топчесто.
- Разгледа ли всичко? – извади я от вцепенението гласът на Гошко.
Момчето се чувстваше голям батко, който владееше положението. Беше горд, че има с какво да изненада симпатичното хлапенце. А сега беше негов ред да види!
- Интересно ли беше? Сега ти! Хайде, покажи ми! – настоя той.
Ани се почувства неловко. Нещо й подсказваше, че не е редно да са тук и е да се оглеждат. Но в същото време някаква неосъзната справедливост я подканяше и тя да направи като Гошко… Защото и той…
Ани хвана с пръсти ластика на гащичките си, изви срамежливо глава вдясно… после ги смъкна… Изправи се и остана известно време с извита глава, забила поглед надолу и колкото може по-назад… Не се интересуваше от реакцията на момчето. Усещането за нередност я правеше неспокойна. Цялото й същество искаше да избяга и тя бягаше, бягаше, бягаше… с погледа си.
Гошковият глас отново я върна в реалността.
- Хайде, готово!
Той беше свършил с оглеждането. Внимателно й помогна “да се облече”, а после и да излезе от легена. Затича доволен и безгрижен към къщата, а тя го следваше объркана.
По-късно като девойка Ани се чувстваше некомфортно, когато останеше насаме с някой от другия пол. За нея това беше необяснимо. Тя се упрекваше, ядосваше се, повтаряше си, че е нелепо… Голям човек е… Дори когато беше с някой харесван и желан младеж, тя се чувстваше неспокойна, несигурна и неадекватна - обръщаше глава и мислено бягаше, бягаше…
Германия и децата - преди и сега - Ерих ...
светиите са живи
12.10.2013 16:19
Благодаря за споделянето! Поздрав, Куш!
А и има такива научни изследвания,
които твърдят, че спомените
са от много ранна детска възраст ...
Поздрави !
А и има такива научни изследвания,
които твърдят, че спомените
са от много ранна детска възраст ...
Поздрави !
Да, и аз съм на това мнение. Специално за това, че човек има спомени не само от ранна детска възраст, но и от зародишния период, съм повече от убедена. Има много книги, натрупан е голям опит в това отношение.
Но не това е важното в разказа.
Благодаря, че си тук при този труден за коментиране постинг!
Хубава и зареждаща неделя, Стела!
Осъзнаването на травмиращо преживяване често ни помага да се освободим от "стоповете", както сполучливо ги нарече!
Благодаря че беше тук, Соня!
Хубав неделен следобед!
Поздрав, Хел!:)
Поздрав, Хел!:)
Най-добре е запознаването с различията да стане естествено, непринудено. Детето попива емоционалното състояние на човека до него. В случая проблемът е гузното поведение на момченцето. Ани попива неговата емоция и я свързва със случилото. Според мен, ако в този момент се беше появила мама да обясни нещата, объркването щеше да изчезне за миг. Тогава споменът щеше да е в забавната страница на "албума".
Благодаря за подкрепата и хубавия коментар, Тин!
Хубав неделен следобед!
но там сме на топло и сигурно, а после...
после започвам да ставам голяма,
но вече не съм в коремчето на мама!
Всички спомени са важни.
Имаме и такива на подсъзнателно ниво.
Поздрав за теб, скъпа Hel!
но там сме на топло и сигурно, а после...
после започвам да ставам голяма,
но вече не съм в коремчето на мама!
Всички спомени са важни.
Имаме и такива на подсъзнателно ниво.
Поздрав за теб, скъпа Hel!
О, Инел, колко важна тема са изживяванията в коремчето на мама. Не всичко е толкова хубаво. Особено ако детето е нежелано! Направо е смайващо, че един зародиш усеща и знае всичко, което се случва в света на мама и татко! Това е безкрайна тема. В определени състояния, ако това е належащо, човек може да си спомни всичко и да научи неочаквани неща, които само майка му може да потвърди.
Твоето присъствие е като визита на Бога, Инел!
Сърдечна прегръдка!
т.е. "стоповете" са страшни, докато не ги опознаем и осъзнаем.
Така се радвам, че имам съмишленици по тази тема!
Радвам се, че си тук! Слънчеви усмивки, Соня! :)
Поздрави, Хел!
Б.
Поздрави, Хел!
Б.
Да, нашето подсъзнание отбелязва всичко! Радвам се, че си тук, Б!
Спокойна нощ и хубави сънища!
и поздрав за теб, мила Нелинко..
и поздрав за теб, мила Нелинко..
Мило ми е, че си тук, цвете вълшебно! Много обич, прегръдка и спокойна нощ!
никогааа не би го
поместилаа.....
Гошко значи. , .ахаа ..
,и аз тъй си помислих ;)))
Благодаря за коментара, milady. За мен беше особено важен!
Хубав ден!
2. Разкази на hel - линкове
3. Приказки на Ейри - линкове
4. Стихове на hel - линкове
5. Туризъм и други - hel - линкове
6. Другите ми блогове - 1. ПРИКАЗКИ НА ЕЙРИ
7. Другите ми блогове - 2. ВИХРИ ОТВЪТРЕ
8. Стихове и гатанки за деца от hel - линкове
9. cefules.net
10. Буквите
11. от Капито
12. клип - Дж.Бел и DEMIDIIN
13. Тя без ръка, той без крак
14. релаксация - музика
15. Славей
16. Victory, Bond and Andre Rieu
17. китайски танц
18. Разходка по света
19. балет
20. Тест за нестандарно мислене
21. Най-странните сгради
22. Най-странните сгради 2
23. http://sebepoznanie.com/
24. Два избора
25. търсачка
26. Наркотиците и ЦНС - достъпно обяснено от ка4ак
27. Визитките на kushel