Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2013 15:01 - ХАЙДЕ, ПОКАЖИ МИ!
Автор: hel Категория: Изкуство   
Прочетен: 6828 Коментари: 19 Гласове:
38


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

На четири години Гошко вече беше наясно, че момиченцата не са като момченцата, но искаше да се увери, по-точно искаше по-обстойно да разгледа онова непознато нещо, с което момиченцата се отличаваха. Беше лято и децата тичаха по гащички в общия двор. Гошко си беше набелязал двегодишната Ани и кроеше хитри планове как да я накара да си събуе гащичките, за да може да разгледа спокойно интересуващото го. Разбира се майка й не трябваше да види, а хлапето не трябваше да се усети, че прави нещо нередно.

В единия край на двора някоя от домакините на многолюдната къща беше забравила голям леген. Гошко бързо съобрази, че това е удобно скривалище. Огледа се. Други деца нямаше, а майките шетаха в кухните и от време навреме надничаха през прозорците, за да проверят всичко наред ли е с децата. Беше подходящ момент. Ако някоя майка се провикнеше, Гошко щеше да се обади: “Тук сме” и всичко щеше да утихне. Значи сега трябваше да привика Ани.

- Ани, виж, ей там има един интересен леген. Хайде да идем до него.

Ани за миг се поколеба, но баткото я хвана за ръка и я поведе. Стигнаха да дълбокия леген, който стигаше до гърдичките на Ани.

- Хайде да се скрием вътре – предложи Гошко.

Той беше едро и силно момченце. Приклекна, повдигна Ани, и я прехвърли в легена. Тя се огледа тревожно, но в следващия миг Гошко също влезе.

- Е-ха – възкликна подкупващо той.

Гласът му беше малко неестествен. Момиченцето усети това и се почувства несигурно.

- Хайде да си свалиш гащичките!

Ани буквално зяпна от изненада. Усещаше, че правят нещо нередно без да е наясно какво. Гошко не се предаваше.

- Срамуваш ли се? Я виж!

Гошко сръчно смъкна гащичките си до коленете.

Ани закова поглед в непознатия и неподозиран момчешки орган. Замря и остана дълго неподвижна сякаш някой зъл вълшебник я бе докоснал и омагьосал. Какво е това, което имаше Гошко? Съзнанието й попиваше всяка подробност. Долу ниско на коремчето имаше дълбока гънка, после мястото се издуваше и накрая се удължаваше. Ани недоумяваше. Какво беше това? И зад него висеше нещо друго, нещо топчесто.

- Разгледа ли всичко? – извади я от вцепенението гласът на Гошко.

Момчето се чувстваше голям батко, който владееше положението. Беше горд, че има с какво да изненада симпатичното хлапенце. А сега беше негов ред да види!

- Интересно ли беше? Сега ти! Хайде, покажи ми! – настоя той.

Ани се почувства неловко. Нещо й подсказваше, че не е редно да са тук и е да се оглеждат. Но в същото време някаква неосъзната справедливост я подканяше и тя да направи като Гошко… Защото и той…

Ани хвана с пръсти ластика на гащичките си, изви срамежливо глава вдясно… после ги смъкна… Изправи се и остана известно време с извита глава, забила поглед надолу и колкото може по-назад… Не се интересуваше от реакцията на момчето. Усещането за нередност я правеше неспокойна. Цялото й същество искаше да избяга и тя бягаше, бягаше, бягаше… с погледа си.

Гошковият глас отново я върна в реалността.

- Хайде, готово!

Той беше свършил с оглеждането. Внимателно й помогна “да се облече”, а после и да излезе от легена. Затича доволен и безгрижен към къщата, а тя го следваше объркана.

 


      По-късно като девойка Ани се чувстваше некомфортно, когато останеше насаме с някой от другия пол. За нея това беше необяснимо. Тя се упрекваше, ядосваше се, повтаряше си, че е нелепо… Голям човек е… Дори когато беше с някой харесван и желан младеж, тя се чувстваше неспокойна, несигурна и неадекватна - обръщаше глава и мислено бягаше, бягаше…

 



Тагове:   деца,


Гласувай:
39



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Как да го коминтирам. Може ли човек ...
12.10.2013 16:19
Как да го коминтирам. Може ли човек да има спомени от две годишен.
цитирай
2. hel - Едно познато момиченце, осиновено ...
12.10.2013 17:20
Едно познато момиченце, осиновено на 8 месеца, по-късно е казвало, че има друго имe и е казвало името, което е носело до осиновяването. Дори е говорило неща, от които става ясно, че има спомени от общата бебешка спалня - много креватчета и бебета. И това се случва в живота, не на сеанс "Регресия". Човек има латентни способности, за които не подозира!
Благодаря за споделянето! Поздрав, Куш!
цитирай
3. stela50 - Спомените създават разкази,
12.10.2013 20:41
понякога разказите творят спомени...
А и има такива научни изследвания,
които твърдят, че спомените
са от много ранна детска възраст ...
Поздрави !
цитирай
4. hel - stela50
12.10.2013 21:31
stela50 написа:
Спомените създават разкази, понякога разказите творят спомени...
А и има такива научни изследвания,
които твърдят, че спомените
са от много ранна детска възраст ...
Поздрави !


Да, и аз съм на това мнение. Специално за това, че човек има спомени не само от ранна детска възраст, но и от зародишния период, съм повече от убедена. Има много книги, натрупан е голям опит в това отношение.
Но не това е важното в разказа.
Благодаря, че си тук при този труден за коментиране постинг!
Хубава и зареждаща неделя, Стела!
цитирай
5. magicktarot - Ето защо е добре да си спомняме и да помним съзнателно -
13.10.2013 11:51
така ще можем да избегнем много излишни усложнения и "стопове". Поздрави, Хел! :)
цитирай
6. hel - magicktarot
13.10.2013 12:41
magicktarot написа: - Ето защо е добре да си спомняме и да помним съзнателно - така ще можем да избегнем много излишни усложнения и "стопове". Поздрави, Хел! :)

Осъзнаването на травмиращо преживяване често ни помага да се освободим от "стоповете", както сполучливо ги нарече!
Благодаря че беше тук, Соня!
Хубав неделен следобед!
цитирай
7. monaliza121 - Проблемът с. . . "показван...
13.10.2013 13:40
Проблемът с ... "показването", не съществува когато в семейството има момче и момиче. А спомените от ранното детство не винаги са "стопиращи", понякога са стимулиращи, зависи как по-късно ще ги подредим в "албума" и дали ще ги сложим там или ще се помъчим да ги скрием.
Поздрав, Хел!:)
цитирай
8. hel - monaliza121
13.10.2013 14:33
monaliza121 написа:
Проблемът с ... "показването", не съществува когато в семейството има момче и момиче. А спомените от ранното детство не винаги са "стопиращи", понякога са стимулиращи, зависи как по-късно ще ги подредим в "албума" и дали ще ги сложим там или ще се помъчим да ги скрием.
Поздрав, Хел!:)


Най-добре е запознаването с различията да стане естествено, непринудено. Детето попива емоционалното състояние на човека до него. В случая проблемът е гузното поведение на момченцето. Ани попива неговата емоция и я свързва със случилото. Според мен, ако в този момент се беше появила мама да обясни нещата, объркването щеше да изчезне за миг. Тогава споменът щеше да е в забавната страница на "албума".

Благодаря за подкрепата и хубавия коментар, Тин!
Хубав неделен следобед!
цитирай
9. inel379 - Важен щрих от живота!
13.10.2013 15:58
С непознатите неща се срещаме още в коремчето на мама,
но там сме на топло и сигурно, а после...
после започвам да ставам голяма,
но вече не съм в коремчето на мама!
Всички спомени са важни.
Имаме и такива на подсъзнателно ниво.
Поздрав за теб, скъпа Hel!
цитирай
10. magicktarot - За "стоповете" -
13.10.2013 16:41
да поясня - те стопират, само ако не осъзнаваме какво точно помним. Ако знаем - стоп и страх няма. :)
цитирай
11. hel - inel379
13.10.2013 16:54
inel379 написа:
inel379 - Важен щрих от живота! С непознатите неща се срещаме още в коремчето на мама,
но там сме на топло и сигурно, а после...
после започвам да ставам голяма,
но вече не съм в коремчето на мама!
Всички спомени са важни.
Имаме и такива на подсъзнателно ниво.
Поздрав за теб, скъпа Hel!


О, Инел, колко важна тема са изживяванията в коремчето на мама. Не всичко е толкова хубаво. Особено ако детето е нежелано! Направо е смайващо, че един зародиш усеща и знае всичко, което се случва в света на мама и татко! Това е безкрайна тема. В определени състояния, ако това е належащо, човек може да си спомни всичко и да научи неочаквани неща, които само майка му може да потвърди.
Твоето присъствие е като визита на Бога, Инел!
Сърдечна прегръдка!

цитирай
12. hel - magicktarot
13.10.2013 17:47
magicktarot написа:
- За "стоповете" - да поясня - те стопират, само ако не осъзнаваме какво точно помним. Ако знаем - стоп и страх няма. :)


т.е. "стоповете" са страшни, докато не ги опознаем и осъзнаем.
Така се радвам, че имам съмишленици по тази тема!
Радвам се, че си тук! Слънчеви усмивки, Соня! :)
цитирай
13. magicktarot - Слънчеви усмивки и от мен, Елена! :)
13.10.2013 18:33
За мен беше удоволствие! Успешна нова седмица! :)
цитирай
14. kalin8 - Привет!
22.10.2013 21:40
Всичко на този свят има отражение някъде в нас...
Поздрави, Хел!
Б.
цитирай
15. hel - kalin8
22.10.2013 22:57
kalin8 написа:
Привет! Всичко на този свят има отражение някъде в нас...
Поздрави, Хел!
Б.


Да, нашето подсъзнание отбелязва всичко! Радвам се, че си тук, Б!
Спокойна нощ и хубави сънища!
цитирай
16. metlichina - всичко се записва...
20.11.2013 22:03
във времето и сърцето... топла прегръдка
и поздрав за теб, мила Нелинко..
цитирай
17. hel - metlichina
20.11.2013 23:46
metlichina написа:
- всичко се записва... във времето и сърцето... топла прегръдка
и поздрав за теб, мила Нелинко..


Мило ми е, че си тук, цвете вълшебно! Много обич, прегръдка и спокойна нощ!
цитирай
18. milady - щто за инфантилна педофилия тук... .....
17.02.2014 09:54
това /по горе/..ЖЕна и Майка ,
никогааа не би го
поместилаа.....
Гошко значи. , .ахаа ..
,и аз тъй си помислих ;)))
цитирай
19. hel - milady
17.02.2014 17:00
Не разбрах какво значи „Гошко ,значи. .ахаа .. ,и аз тъй си помислих!!“ , нито какво може да си помисли всеки, прочел разказа. Според мен не се е намерил някой, който да обясни на Гошко за разликите между момченцата и момиченцата, дори се е случило нещо по-неприятно – той се е сблъскал с този факт и по някакъв начин у него е останало чувството, че е нередно да се интересува от това (например ако някой голям го е смъмрил, че пита). Все пак той търси начини да научи повече по въпроса без някой да го упреква, но е гузен. А малкото момиченце усеща неговото състояние и също се чувства некомфортно. Ако в този момент някой възрастен с разбиране и съвсем непринудено беше обяснил на децата каквото трябва, то ситуацията щеше да се промени в миг. За естествените неща от живота трябва да се говори открито и естествено.
Благодаря за коментара, milady. За мен беше особено важен!
Хубав ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1963485
Постинги: 233
Коментари: 4996
Гласове: 26791
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031