Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2014 13:37 - А аз трябва да си уредя живота
Автор: hel Категория: Изкуство   
Прочетен: 6713 Коментари: 18 Гласове:
37

Последна промяна: 09.02.2014 23:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                             

Гадателката разгледа наредените карти пред себе си и авторитетно каза:

- За теб най-важното ще бъде едно дете. Ще се грижиш за него, ще го подкрепяш и така ще вървиш напред.

„Май се отнася за мен“ - помисли си единадесетгодишната Рени. Тя пое въздух, наведе глава и събра вежди. Усети как непреодолимо недоволство се надига в гърдите й. Знаеше че майка й искаше да завърши медицина и да стане очна лекарка.

Младата жена, нейната майка, също наведе глава и сви рамене сякаш се предпазваше от удар. Думите на гадателката бяха обезкуражаващи. Да се посветиш изцяло само на детето си, лишавайки се от лично щастие и лишавайки света от способностите си – това ли е най-доброто, което може да направи човек? Дали ще е полезно за нейната дъщеря?

Тя се ожени с искреното желание да създаде щастливо семейство. Беше изключително амбициозна и се стараеше да бъде перфектна като съпруга, майка и отлична студентка. Дори се опитваше да припечелва, въвеждайки данни в компютър. Непрекъснато обвиняваше съпруга си, че не й помага, че е оставил грижите за дома и малката изцяло на нейните ръце, че тича да помага на родителите си, като изоставя семейството си... Бракът не потръгна се разведоха. Валя взе детето със себе си, премести се във Варна и отново се постара да бъде перфектна в работа, майчинство и учене.

Рени растеше своенравна и двете трудно се разбираха. Не за такава дъщеря беше мечтала. Стараеше се да й достави удоволствие като й купуваше хубави дрешки, възможно най-подходящи за пълничката й фигура, а малката отказваше да ги носи или ги навличаше с нежелание и все беше нацупена. Такава ли дъщеря заслужаваше? Избираше си неподходящи приятелки. Валя се чувстваше длъжна да я отдели от тях, защото не можеше да понася как я използват. Момичето страдаше при всяка раздяла, сърдеше се и обвиняваше майка си. Как това дете не можеше да разбере, че най-добрата приятелка е майката. Беше като баща си – изпадаше под влияния, ценеше другите хора, а нея пренебрегваше. Валя беше нещастна с такава дъщеря, както и с баща й преди години.

И днес гадателката каза, че точно на това дете (защото тя друго нямаше) трябва да се посвети. Та Валя не беше престаряла.

Двете излязоха на улицата.

Малката вървеше до нея – пълничка, невзрачна, наивна...

На Рени не можеше да се разчита. Други деца какво ли не правят да съберат родителите си, а тя нищо не предприема. Наистина в началото, когато я изпращаше при баща й, Валя я молеше да го убеди да се съберат отново тримата. Наистина отначало малката го молеше: „Прибери я...“. После прие ситуацията, дори сякаш й хареса и с радост отиваше при баща си, баба си и дядо си. Какво ли й говореха? Как ли я надумваха, че майка й е виновна за развода? Дали затова се връщаше при нея с нежелание? 

Малката вървеше до нея – пълничка, невзрачна, наивна...

Но с Рени и само с Рени можеше да сподели и болките си, и мечтите си. Беше чувствително дете и някак успяваше да поеме мъката й. Ето сега също имаше нужда от дъщеричката си. Та на кой друг би могла да повери мислите си.
           - И все пак тази жена не познава – пророни Валя. - Детето си е дете. То ще порасте. А аз трябва да си уредя живота.

Тези тихо изречени думи силно прободоха Рени. Болката тръгна от сърцето и се сви в корема й. На кого говори майка й? С кого споделя? С приятелката си? С дъщеря си? С изповедничката си? Каква беше Рени за майка си? Как да реагира?

Детето преглътна болката. Без да разсъждава и обмисля. Болката потъна дълбока в нея като архивиран файл, прибран старателно в забрава, защото в него е записано нещо оскърбително и грозно.

Дъщерята преглътна чутото като капсула отрова, която бавно щеше да умъртвява любовта към майката, защото сега... сега се искаше от нея пак да бъде приятелка... Да, да жената до нея беше все още млада и хубава и Рени от все сърце й желаеше да се ожени за добър човек и да е щастлива. Тя умееше да усети проблема, да го прибере в себе си и да разведри атмосферата. Научи го някак. Нямаше друг избор след развода на родителите си. Беше навсякъде с майка си и трябваше мълчаливо да слуша разговорите й. Нещастната жена обясняваше и обясняваше преживяванията си със слабохарактерния съпруг и коварната свекърва. А Рени поемаше, поемаше... Нямаше място за нейните болки, никой не питаше за нейните преживявания. Майка й беше центъра на света. Проблемите на Рени винаги се оказваха детски и маловажни. Трябваше да разбира, подкрепя и защитава майка си, но тя самата сякаш нямаше право на собствени преживявания или по-точно трябваше да приеме, че няма способност да ги преценява. Майка й решаваше кое е проблем, кое не е, за какво да страда, за какво не.

Рени израстна самотна. Чувстваше се на място само до нещастните и неуспялите. Само на тях беше нужна, за да изслушва болките им. Най-голямата й награда беше някой, след разговор с нея, да каже: „Ох, как ми олекна!“ Случваше се да й кажат, че разбират и нейната мъка, да се опитат да й подадат ръка, но кой ли я беше учил да получава подкрепа... Дори повече – тя не беше наясно нито с проблемите си, нито със самата себе си. Защо изпитва непреодолимо желание само да дава? Защо се чувстваше задължена да помогне на всеки, като не можеше да се ориентира в своя вътрешен свят? Защо се плашеше, ако някой спомене, че разбира какво става в душата й?

Но се появи Той. Грабна ръката й и сякаш се вмъкна в нея. Светът изчезна за миг. Бяха само Той и тя, разтворена като разбит сейф. Нямаш време да реагира. Той беше в нея и разглеждаше разхвърляния й, раздробен и разпарцалосан свят. Май не беше толкова страшно. Дори беше хубаво – нещо светло и спокойно се появи в живота й, огря тъмните кътчета в нея и ежедневието я понесе на криле. Не го виждаше всеки ден, но усещаше присъствието му. Бяха свързани. Дори, когато замина за своята далечна стана, без да я вземе със себе си, тя не помръкна. Любовта беше изгряла в нея и това й придаваше вълшебен ореол. Всички й се чудеха на преобразяването и най-вече на това, че не се чувстваше изоставена.
          - Такава беше уговорката ни – всеки да живее в своята страна и в своята култура. - обясняваше Рени.  
       - Та каква любов е това? Вие не сте наред!    
       Никой никога не научи, че в там, далече, го чакаха жена и три деца.
         Недоволна беше най-вече майка й. Тя не успя да уреди живота си, както беше планирала. Затова хвърли всичките си сили да урежда живота на дъщеря си. Но и тук не се получаваше. Малката си остана своенравна, вече имаше свой живот, където не допускаше майка си. Не че не й обръщаше внимание, не че не й угаждаше, но не я допускаше в своя свят и никакви приятели не канеше вкъщи.

Рени започна да рисува. Всяка мрачна точка, която откриеше независимо къде – вътре или извън себе си - се взривяваше и на платното се появяваше енергиен фонтан, разпръскваха се хиляди разноцветни искри. До картините й се дишаше леко, въздухът се усещаше като свеж полъх, човек сякаш се носеше на невидими криле.
        - Това не е професия. Захвани се за нещо сериозно. Ти си жена. Трябва да създадеш семейство, да отгледаш деца, да минеш по реда си... - мърмореше майка й.
        - Аз ще имам много деца.

Рени произнесе това и се учуди, откъде се роди тази мисъл. И видя своите малки ученичета, които щяха да преобразяват света рисувайки. Направи курсове. Научи много деца да трансформират това, което намират за мрачно и потискащо като го изразяват и превръщат в красота.

И светът ставаше по-добър.

  
                                  




Гласувай:
37



Следващ постинг
Предишен постинг

1. plushok - Браво!
05.02.2014 18:20
Хареса ми! С дълбок замисъл и сякаш удря по душата.
Защо не го публикуваш и другаде?
Поздрави. Продължавай в същия дух!
цитирай
2. hel - plushok
05.02.2014 19:20
plushok написа:
- Браво! Хареса ми! С дълбок замисъл и сякаш удря по душата.
Защо не го публикуваш и другаде?
Поздрави. Продължавай в същия дух!


Благодаря, Анн! Разказът е стар, но сега му дойде времето.
Хубава и нежна вечер!

цитирай
3. stela50 - Много хубав разказ... наистина стяга гърлото
05.02.2014 19:58
и намира място в сърцето...
Поздравления !
цитирай
4. hel - stela50
05.02.2014 21:04
stela50 написа:
- Много хубав разказ... наистина стяга гърлото и намира място в сърцето...
Поздравления !


Отпусни си гърлото и прекарай една чудна вечер! :) Благодаря, Таня!

цитирай
5. tota - Всеки има своя свят и своята подарба - това съм запомнила от старите хора.
05.02.2014 23:24
Поздрави, hel, прочетох на един дъх! Докосва разказът ти!
цитирай
6. hel - tota Всеки има своя свят и своята подарба - това съм запомнила от старите хора.
06.02.2014 01:14
tota написа:
Поздрави, hel, прочетох на един дъх! Докосва разказът ти!


Наистина колкото хора, толкова и светове! Благодаря, Тота!
Спокойна нощ и хубави сънища!
цитирай
7. makont - Здравей Хел!
06.02.2014 15:28
Харесах. Още веднъж се убеждавам, че прекаленото вглеждане в себе си, прави другите нещастни. А когато става въпрос за децата ни, ние ги осакатяваме. А ако не открият рисуването, или музиката.... Станахме егоисти и опустошаваме всичко около нас, за съжаление. Поздрави, уловила си точно тази черна наша същност и последиците.
цитирай
8. hel - makont
06.02.2014 16:09
makont написа:
- Здравей Хел! Харесах. Още веднъж се убеждавам, че прекаленото вглеждане в себе си, прави другите нещастни. А когато става въпрос за децата ни, ние ги осакатяваме. А ако не открият рисуването, или музиката.... Станахме егоисти и опустошаваме всичко около нас, за съжаление. Поздрави, уловила си точно тази черна наша същност и последиците.


Благодаря ти за прочита и за хубавия коментар, Мая! Една безкрайна тема за взаимоотношенията родители-деца!
Хубав следобед!
цитирай
9. metlichina - за тъжните неща от живота...
06.02.2014 23:50
такива каквито са, и прозрението за смисъла на живота..
мъдра си, мила Хелинко... развълнува ме.
топла прегръдка за теб, с обич.
цитирай
10. hel - metlichina
07.02.2014 11:47
metlichina написа:
- за тъжните неща от живота... такива каквито са, и прозрението за смисъла на живота..
мъдра си, мила Хелинко... развълнува ме.
топла прегръдка за теб, с обич.


Вкара ме в мисли, вълшебно цвете! Но ще разсъждавам после, че отивам за прозаични покупки като неутрален силикон. Но огледалото, което съм си поръчала и ще се лепи с този силикон, хич не ми е прозаично.
Радостен ден!
цитирай
11. martito - Поздравления, hel! Хареса ми. . . и ...
08.02.2014 09:29
Поздравления, hel! Хареса ми... и ми се иска и майката да може да рисува... А гадателката наистина не позна...:)
цитирай
12. hel - martito
08.02.2014 11:39
martito написа:
Поздравления, hel! Хареса ми... и ми се иска и майката да може да рисува... А гадателката наистина не позна...:)


Привет, Таня! Майката се е вторачила в общоприетото - жената да се омъжи (дори и без любов), да има дете, а също уважавана професия и робувайки на това, губи връзка с истинското си Аз, с талантите си, с истинските стремежи на душата си. И всички около нея си патят. А препатилата дъщеря успява да намери път за себе си и няма да е чудно един ден да намери точния партньор...
Поздрави и хубав уикенд, Таня!
цитирай
13. megg - Много силен разказ, Хел!
09.02.2014 10:58
През неразбирането, през обсебването на човека от самия себе си, през болката води към добротата и намерения смисъл.
Хубаво рисуваш, с думи.
Поздрав!
цитирай
14. hel - megg
09.02.2014 11:29
megg написа:
Много силен разказ, Хел! През неразбирането, през обсебването на човека от самия себе си, през болката води към добротата и намерения смисъл.
Хубаво рисуваш, с думи.
Поздрав!


Много ме трогна с този коментар, Мег!
Много красота в деня ти!
цитирай
15. magnoliya - Поздрави за прекрасния разказ, ...
09.02.2014 22:10
Поздрави за прекрасния разказ, който прочетох "на един дъх"!
Дерзай!
цитирай
16. hel - magnoliya
09.02.2014 22:24
magnoliya написа:
Поздрави за прекрасния разказ, който прочетох "на един дъх"!
Дерзай!


Благодаря за прочита, Ради!
Спокойна нощ и хубави сънища!
цитирай
17. natali60 - Поздравления, Хели,
10.02.2014 09:23
за чудесния разказ! :)
цитирай
18. hel - natali60
10.02.2014 11:54
natali60 написа:
Поздравления, Хели, за чудесния разказ! :)


Благодаря ти, Натали!
Хубава седмица там, далече, на изток! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1963323
Постинги: 233
Коментари: 4996
Гласове: 26791
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031