Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2014 05:28 - Отключване
Автор: hel Категория: Изкуство   
Прочетен: 7111 Коментари: 18 Гласове:
30

Последна промяна: 28.09.2014 05:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
              

Излъчваше неустоим сексапил. Не беше нужно да върти дупе, нямаше защо да поклаща бедра, нито да подчертава гърдите си.  Движенията й не бяха преднамерено съблазнителни. Тя просто излъчваше. Мъжете я усещаха още преди да са я зърнали. Сексапилът й се носеше из въздуха. Те го вдишваха и сякаш попадаха в магично пространство. Някои се опитваха да привлекат вниманието й, надявайки се на запознанство, но биваха порязани от категоричния й, рязък отказ. Други тактично подхващаха интелектуален разговор и точно когато всичко изглеждаше, че се нарежда перфектно, превъртаха и подхващаха разговор за секс и жени, а тя студено се затваряше и всичките им надежди отиваха по дяволите. 
    Беше й писнало от похотливи мъже, а тя май други не беше срещала. Завиждаше на жените, които безопасно можеха да водят разговори на различни теми с мъжете. Чудеше се какво ли толкова имаше в нея, което отваряше мъжете все на една и съща страници. Сякаш всички други страни на силния пол бяха табу за нея. 
Беше прочела в книгите, че който не може  да бъде щастлив сам, не може да бъде щастлив и с друг, затова реши да влезе в първото попаднало пред очите й заведение и да изпие кафето си сама. Защо пък не! Щом това ще й помогне.

Човекът, който привлече вниманието й, не я забелязваше. Седеше на отсрещната маса в полупразното „Happy“, ровеше нещо в таблета си и околния свят не го занимаваше. Тя за секунда се почувства пренебрегната. Усети как гърба й се изправи, главата й леко се наклони, а изражението й издаваше изненада, любопитство и  неосъзнат стремеж да надникне в него. След малко той отмести очи от монитора и ги насочи точно в нейните. Погледите им се срещнаха и тя нямаше как да скрие интереса си към него, нито той изненадата си. Не че жените не се интересуваха от него. Напротив! Беше обаятелен, елегантен и от далече личеше, че е заможен и успял човек. Жените се стараеха да ги забележи по всевъзможни начини, но при тази беше различно. Просто беше любопитна. Не знаеше с какво беше предизвикал вниманието й, но със сигурност не търсеше свалка. Седеше сама на чаша кафе, небрежно облечена и по някаква причина искаше да го разгадае. Беше изненадана от внезапно и точно отправения към нея поглед. Нямаше време да се прикрие. Стояха така, вперили очи един в друг, и усещаха как невидими нишки се преплитаха и ги обвързваха. Душите им се разпознаха и това беше съдбовно.

Асен не беше от мъжете, които се влюбват. Израснал в бедност само с болния си баща, беше поел грижата за домакинството. Момичетата не го интересуваха. Помнеше майка си, която с лекота ги изостави след като стана ясно неизлечимото заболяване на баща му. И без това съпругът й беше неудачник, а след заболяването му бъдещето й беше обречено. Момчето се зарече след дипломирането да стане преуспял бизнесмен в цъфтящо здраве. И стана. Жените кръжеха около него всяка в своята си орбита, но не допусна нито една до себе си. След смъртта на баща си,  младият мъж съвсем се затвори.

Цени беше на седем години, когато се боричкаше с един седмокласник  от съседния блок. Беше много забавно, много хубаво. Кискаше се, а той я повали на тревата и боричкането продължи, докато за секунда той се укроти. Тя стреснато надигна глава и видя лъсналия поглед. Нещо сякаш не беше наред, нещо не беше като за нея... Хлъзна се по тревата, за да се измъкне. Той не възрази, разхлаби прегръдката си, но погледът му остана някак размътен. Момиченцето не разбра какво се случи, но още повече се стресна, когато бабата на тийнейджъра се появи изневиделица и се развика:
     - Какво правите вие тука, бе? Я, марш всеки по къщите си.
    Това съвсем я обърка. Една весела игра се превърна в нещо непознато и необяснимо и като капак на всичко я изгониха. 
   Започна да избягва по-големите момчета, дори от съучениците си странеше. Чувстваше се некомфортно и някак заплашена.
Когато порасна, разбра какво е сексапил и го намрази. Мъжете се интересуваха само от тази й особеност, а тя се отвращаваше от лъсналия им поглед. Обличаше се в широки размъкнати дрехи, та дано не я забележат.  Беше прехвърлила двадесетте и никой не вярваше, че не беше преспала с мъж.

Асен беше леко шокиран от факта, че се оказа първия мъж на Цени. Не знаеше какво да мисли. До кревата стигнаха с такава лекота, че по-късно спореха кой кого е свалил. Тя с нищо не показа притеснение от  това, което щеше да се случи, нито неудобство.  После се извини, че не го е предупредила и му благодари, че е свършил тази „черна работа“. Нямало да го безпокои, да не се притеснява. Ще изчезне без следа. Той прекъсна думите й с целувка и тя без да се колебае остана при него. 
Младата жена разцъфтя. Заредиха  се прекрасни дни. Около двамата ухаеше на любов. Тоалетите на Цени се промениха. Избираха ги заедно. Той опозна тялото й, знаеше какво й отива и често се връщаше вкъщи с някоя нестандартна и предизвикателна дрешка. Тя отново събираше погледите на изгладнелите, но странното беше, че натрапниците изчезнаха. Необяснимо беше, но спокойно. 
   Получи предложение за фото-сесия. Не усети нищо нередно, а й Асен нямаше нищо против. Хареса й. Гримираха я, обясняваха й, предизвикваха я... 
    Асен прие новото й занимание, дори се гордееше с нейните успехи. Скоро Цени напусна магазина, в който работеше. Умееше да шие, създаваше интересни модели и освен от снимките имаше приходи и от продажба на собственоръчно изработени от нея дрехи. Той участваше в новото й занимание, консултираше моделите й, дори подаваше идеи. Животът беше прекрасен.
   Постепенно ангажиментите й нарастваха и Асен сякаш остана на втори план. Цени вече не се допитваше до него, почти не споделяше. Тя често се чувстваше изморена или вдъхновена от нова идея или напрегната заради спазване на някакъв срок. Младият мъж се почувства несигурен и излишен. Промъкна се съмнение, че е увлечена по друг, но след като направи проучвания, се убеди, че цялото й внимание е в дейностите й. Тогава му хрумна идея.
   - Цени, решил съм да разширя бизнеса си. Ще се занимавам и с карнавални костюми. И двамата имаме идеи, ти си добър моделиер. Ще сме успешен екип. 
Цени замря на място от изненада. За секунда си представи как цялата й сегашна работа отива на кино. Но как би могла да откаже на най-обичания най-важния, човек в живота си.
   - Да, да, добре. 
   „А може би ще мога да съчетая дейностите си. Карнавални костюми не е лоша идея. Какво пък!“ - мислеше тя.
    И се зае. Временно отложи ангажиментите си и насочи цялото си внимание в новото занимание. Заради него. Двамата правеха проучвания и обсъждаха моделите.  Начинанието ги сближи отново. Известно време Цени отклоняваше други предложения, направо занемаряваше предишните си бизнес-контакти. Асен не знаеше дали да се радва. Нещо все му се струваше нередно или нереално... Уж всичко потръгна отново между тях, а той пак не се чувстваше сигурен. В него все по-трайно се настаняваше страхът, че може да не е точния партньор, че може да бъде изоставен. А когато една вечер завари Цени пред пластмасовия манекен да оглежда съсредоточено официална рокля с цвят на тюркоаз, лека сянка премина през него и той помръкна. 
   - Една съученичка ще е кума. Не мога да й откажа – заоправдава се младата жена, макар че никой не я обвиняваше.
Той изгледа пренебрежително красиво надиплените поли и се отправи към кухнята. Масата беше сложена, а гювечът чакаше в топлата фурна. 
   „Променят се нещата между нас – мислеше младият мъж. - Не й достигам вече. Не съм й достатъчен.“ Остра болка го прободе. 
    Вечеряха мълчаливо. Неловкостта се настани между тях.    Цени се стараеше да бъде изрядна домакиня и да се справя с другите си задължения. На първо място бяха карнавалните костюми, но нещата с тях не вървяха както трябва. Асен загуби интерес, а, останала сама, тя загуби вдъхновение. Все по-често имаше главоболие, понякога световъртеж. Забелязваше, че любимия й човек се отдалечава и отчуждава. 
    Асен се чувстваше отблъснат. Не че с нещо Цени показваше неодобрение към него. Не, дори се чудеше как да му засвидетелствува внимание и обич. Той обаче се чувстваше недостатъчно справил се. Не беше успял да я направи щастлива така, че да няма нужда от други хора и занимания. Не че имаше нещо против приятелките и бизнес-контактите й, но те някак я отнемаха от него. А тя му беше нужна на сто процента. 
    И тази вечер Цени беше легнала на дивана в хола с някаква маска на очите си. Не го чу, когато влезе и той изпита досада. До нея на манекена се перчеше някакъв дързък младежки модел, който му стана омразен. Имаше нужда да сподели с някой, а като се замисли, установи, че няма с кого. Нямаше приятели. 
   Една от клиентките му, малко по-възрастна от него, беше успяла да го предразположи и сякаш имаше наченки на приятелство между тях. Черпеше го с кафе и споделяше свои проблеми. Сега той имаше нужда да сподели и го направи. Тя му даде своето разбиране, своето съчувствие и дори повече – своите ласки.
   Когато Асен се прибра, Цени се въртеше около печката. Масата беше сложена както винаги. Обзе го чувство на вина, някак му домъчня за нея. Старае се жената, прави всичко възможно да му угоди. Но той всъщност не иска да му угажда... 
    Вечерята беше мълчалива. Нямаше какво да си кажат.
    - Вече няма да приемам поръчки – тихо каза тя.
    - А, приемай ги. Прави каквото искаш.
    - Не ти е приятно.
     - Кой съм аз, та да се съобразяваш.
     - Най-важния човек за мен.
   Асен се стресна. Почувства как някакво огромна тежест се стовари на раменете му. Отговорност. Да си най-важният човек в живота на някой, не е ли непосилен товар? Той дори не осъзна, че страхът се промъкна в него. Това не беше оня страх от изоставяне, а друг – да носи отговорност. Отначало с радост правеше всичко, което можеше, за да я направи щастлива. Не се чувстваше отговорен, просто беше удоволствие за него. Когато прецени, че не е успял, нещата се промениха. А сега тя му заявяваше, че е най-важният човек... Та какво ли трябваше да прави още?
   Не й отговори. Отиде в спалнята и си легна рано. Сега той имаше главоболие.
    Ставаше все по-тягостно в техния дом. Цени не приемаше поръчки, някакъв палячовски костюм безжизнено висеше на закачалка, а тя линееше. Асен вече беше убеден, че не е точният мъж за тази красива и способна жена. Виждаше, че тя ще  се справи и без него, че не е нужен, а може би се плашеше от отговорност. Всячески се опитваше да я убеди да се върне към дейностите си. Даде си сметка, че я обича, че тя има свой път и ще е по-добре без него... Осъзна, че и той би могъл да уреди живота си така, че да е спокоен, без излишни страхове.
    И така стана. Тя се върна към фото-сесиите и към своите модели. Той продължи с бизнеса си и с клиентката-отдушник. Отчуждението между двамата стана толкова осезаемо, че раздялата беше неизбежна, без скандали, дори без сътресения.

Три години по-късно точно в 22 часа както всяка сряда Асен превключи на канала на една малка частна телевизия. Жена му, неговата бивша клиентка, тактично излезе от хола, за да провери как е бебето. Мъжът носталгично се  загледа във водещата на модното женско предаване.  Цени беше неустоима. Той все още я обичаше, дори се гордееше с нея. По свой начин беше щастлив, че е бил част от живота й. Чувстваше, не, интуитивно знаеше, че тя не е сама, че има закрила, че е обичана, както заслужава, и това му даваше спокойствие.
    Преди предаването Цени се огледа за последно. Както винаги искаше да е прекрасна не толкова за зрителите. Тя усещаше, че Асен ще е пред телевизора, ще й се радва, както в началото на тяхната връзка. Независимо че не беше сама, той продължаваше да е най-важният човек за нея, този, който я отключи за любов, който я накара за заобича и себе си, и него, и света. Тяхната връзка не можеше да продължи, защото не бяха достатъчно зрели за нея, но тя им помогна да преосмислят живота си и да намерят едно по-спокойно бъдеще, всеки за себе си. Бяха си благодарни за прекараните години заедно и отключването към света, което последва.
Предаването започваше.


 

 



Тагове:   отключване,


Гласувай:
30



Следващ постинг
Предишен постинг

1. megg - Загадките на затворените врати
28.09.2014 09:14
" ... неосъзнат стремеж да надникне в него." Често невидимите нишки повеждат към тях, отварят вратите, пътеки проправят. И остават пътеките, дори след изпитания, болки, хлопване на вратите... остава Любовта.
Добро утро, Хел, поздравявам те за разказа, много ми хареса!
цитирай
2. plushok - Изключително ...
28.09.2014 10:30
Изключителен разказ! Много добър, силен и смислен. Любовта винаги е нещо, което трудно ще разгадаем. А разгадаем ли я - тя си отива.
Поздравления Дяволе от Ада!
цитирай
3. hel - megg
28.09.2014 11:20
megg написа:
Загадките на затворените врати" ... неосъзнат стремеж да надникне в него." Често невидимите нишки повеждат към тях, отварят вратите, пътеки проправят. И остават пътеките, дори след изпитания, болки, хлопване на вратите... остава Любовта.
Добро утро, Хел, поздравявам те за разказа, много ми хареса!


Добро утро, Мег! Любовта наистина отваря врати и оставя пътеки. Голяма сила е. Дай, Боже, всеки да я изпита в най-чист вид! Слънце в живота ти, Мег!



цитирай
4. hel - plushok
28.09.2014 11:39
plushok написа:
Изключителен разказ! Много добър, силен и смислен. Любовта винаги е нещо, което трудно ще разгадаем. А разгадаем ли я - тя си отива.
Поздравления Дяволе от Ада!


Любовта е с много лица, затова трудно разгадаваме дълбоката й същност! Но открием ли универсалното в нея, според мен, тя ни озарява и преобразява. А дяволът... и той има своята роля на сцената на живота. hel (от helios - слънце и от hell - ад) съчетава две противоположности. А където има противоположности, има напрежение, има движение, има живот. Отначало бях hely, но ме наричаха и Хел и ми хареса. Затова тук съм hel. Има и други значения. Но... колкото повече, толкова повече!
Благодаря, plushok, за хубавия коментар. Слънце в дните ти!

цитирай
5. emi1ts - Поздравления hel!
28.09.2014 17:18
Вълнуващ,много достоверен и увлекателен разказ!Чувствата, които изпитваме през живота си винаги ни обогатяват по някакъв начин!Хубави спомени,безценни уроци!
Поздрави!
цитирай
6. hel - emi1ts
28.09.2014 21:34
emi1ts написа:
Поздравления hel! Вълнуващ,много достоверен и увлекателен разказ!Чувствата, които изпитваме през живота си винаги ни обогатяват по някакъв начин!Хубави спомени,безценни уроци!
Поздрави!


Благодаря ти за хубавия коментар! Чувствата ни обогатяват, а чрез осъзнаването им израстваме. Слънце в сърцето ти, Еми!
цитирай
7. veninski - Поздрави и от мен!
29.09.2014 06:59
Поздрави и от мен!
цитирай
8. martiniki - да, който не може да бъде щастлив сам,
29.09.2014 08:16
няма как да бъде щастлив с друг, щастието си е вътре в теб, няма как да бъде превнесено
добре, че героинята ти се учи:)
цитирай
9. hel - veninski
29.09.2014 10:26
veninski написа:
Поздрави и от мен!


Благодаря за отбивката! Слънце в дните ти, Вен!

цитирай
10. hel - martiniki
29.09.2014 10:35
martiniki написа:
да, който не може да бъде щастлив сам, няма как да бъде щастлив с друг, щастието си е вътре в теб, няма как да бъде превнесено
добре, че героинята ти се учи:)


Когато приемем тази аксиома, се създават и обстоятелства, които да ни научат как да я вградим в живота. И героят се учи - преодоля страховете си и дори сам предизвика раздялата с обичаната жена, която според него има друг път и той не е точният партньор.
Слънце по пътя ти, Дори!
цитирай
11. compassion - сложно нещо е Любовта, необяснимо за мозъка (логиката)
01.10.2014 13:16
Любовта и за сърцето е необяснима магия. Нея или я има, или я няма. Тя просто Е!
Добре си го пресъздала, Елена, като познавач на човешките емоции и чувства.
Поздравявам те.
цитирай
12. hel - compassion
01.10.2014 13:29
compassion написа:
сложно нещо е Любовта, необяснимо за мозъка (логиката) Любовта и за сърцето е необяснима магия. Нея или я има, или я няма. Тя просто Е!
Добре си го пресъздала, Елена, като познавач на човешките емоции и чувства.
Поздравявам те.


Благодаря ти, мила Руми! Твоята оценка като психолог е важна за мен! А разказът не е от лесносмилаемите. :)
Слънчеви усмивки.
цитирай
13. donchevav - Хубав разказ - реалистичен, със ...
02.10.2014 06:36
Хубав разказ - реалистичен, със сюжет от съвременния живот. Поздрави, Хел!
цитирай
14. hel - donchevav
02.10.2014 08:42
donchevav написа:
Хубав разказ - реалистичен, със сюжет от съвременния живот. Поздрави, Хел!


Благодаря, Вени! Копираме от живота! :)
Слънце в деня ти!






цитирай
15. mileidi46 - Слънчево момиче си ти...!:)
03.10.2014 13:51
Слънчево момиче си ти...!:)
цитирай
16. hel - mileidi46
03.10.2014 21:33
mileidi46 написа:
Слънчево момиче си ти...!:)


Благодаря, mileidi46!
Слънце в живота ти!
цитирай
17. ckarlet - Прекрасен разказ, Хел! Какво нещо е ...
10.10.2014 10:52
Прекрасен разказ, Хел! Какво нещо е любовта... Тя може да въздигне човек и да му даде криле, когато е споделена...
Поздрави!
цитирай
18. hel - ckarlet
10.10.2014 19:30
ckarlet написа:
Прекрасен разказ, Хел! Какво нещо е любовта... Тя може да въздигне човек и да му даде криле, когато е споделена...
Поздрави!


Благодаря, ckarlet! Любовта е движещата сила и дай, Боже, всеки да я усети в сърцето си!
Хубава, спокойна вечер и слънце в душата ти!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1963597
Постинги: 233
Коментари: 4996
Гласове: 26791
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031