Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10.2014 11:55 - Чай от липа
Автор: hel Категория: Изкуство   
Прочетен: 8328 Коментари: 26 Гласове:
43


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Бяха се открили. И двамата неразбирани и неоценявани от родителите си, не, по-лошо – необичани и излишни. Мразеха най-близките си и биха направили всичко, за да си отмъстят. Това ги сближаваше – омразата. Събраха се и живееха заедно, радвайки се на близостта си. Ето сега пък те отритнаха семействата си.

Когато разбра, че баба му е болна, Тони не се трогна много. Мислеше си, че поне тя го обича, но всъщност и тя го предаде. Не вярваше вече на никого освен на Нея, която знаеше какво е да не си разбиран и обичан вкъщи. Вече имаше на кой да разчита. Никой не му трябваше. Имаше си свой живот и свое гнезденце.

Звънеше майка му, търсеше го баща му, сестра му. Не! Отказ!

Трупаната с години омраза изригваше като вулкан. Гневно разказваше на любимата си за гадното си семейство, а тя го слушаше в захлас и някаква удовлетвореност и блаженство се разливаше в нея. Ето и при него е така. Не беше сама в болката си. Двама са. И това я отпращаше на седмото небе.

Всъщност Фани първа започна да излива гнева си. Разказваше, разказваше... Той изглеждаше кротък, всеопрощаващ, разбиращ, но лека-полека нейното озлобяване проникваше в него, намираше пролуки и се добираше до онези дълбоко заровени и скрити кътчета, където се беше свила и вкаменила неговата омраза. Усетила нещо познато, омразата сякаш се размърда в просъница и лека полека започна да се събужда. Накрая изригна. Невиждан вулкан. Момчето просто не успяваше да го удържи. Тресеше се. Докато я слушаше, започна да осъзнава своите проблеми, униженията, на които беше подлаган. Не, не бяха добри и грижовни родителите му. Караха го да помага в бизнеса, не му осигуряваха необходимите джобни, все нямаше за него... Все сестрата беше по-важна. Момиче била!

Така се редуваха двамата с Фани – единият разказваше, после другият... Какво блаженство, как добре се разбираха, как еднакви бяха изживяванията... Намериха се...

Целувките бяха сладки като отмъщение.

Те ще направят семейство, ще имат деца и никога, никога няма да бъдат като родителите си.

Майка му пак звънеше. Майната й. Той празнуваше омразата си...  Тяхната омраза, на двамата. Никога не се беше чувствал толкова добре, никога не беше изпитвал такъв синхрон с някого. Наслаждаваше се на звука. Сега отсреща майка му се тревожеше... Нека! И момичето така правеше! И тя се кефеше, когато й звъняха! И тя отказваше разговори. Ще тръгнат да ги търсят по някое време. Ха-ха! А, не, няма да позволят да се стигне до полицейско издирване – ще се обаждат от време на време, колкото да ги информират, че са живи и здрави и после пак ще млъкнат, за да ги измъчват. Колко сладко беше това измъчване. Сякаш цял живот го е чакал. Дори не е съзнавал каква омраза е таял в душата си. Тя го е задушавала, да, в буквалния смисъл. Той наистина не можеше да диша. Колко щастлив беше да може да я изрази, да се разстеле чувството по цялата стая, да залее квартала, града, да стигне до семейството му... Криле ще й даде, нека се вихри, нека беснее... Изпитваше лудо удоволствие да я гледа извън себе си. Хм, чувство извън себе си!

Набра липов цвят от дървото пред къщата. Направи чай. Двамата пиеха глътка по глътка и се наслаждаваха на връзката си. Той замислено каза:

- Баба ми често правеше чай от липа.

- Онази, която те предаде ли?

Този въпрос сякаш го прободе.

 

Момичето получи SMS.

Без много обяснения Фани събра най-необходимите неща и хукна нанякъде. Успя само да каже: Само да не е вярно!

Той остана слисан. Всичко стана като на сън. Не можа да реагира. Само я гледаше как се преобрази, как сякаш премина в друго измерение или по-скоро как се завърна в настоящото. Когато Тони се посъвзе, започна да й звъни. Не отговаряше. На другия ден също. Осъзна, че не знае къде живее. Всичко стана толкова бързо - запознанството, откритието, че са сродни души, общото в съдбата им на необичани, неразбрани и експлоатирани деца, решението да се съберат... Не знаеше къде да я търси. Чувстваше се изгубен. Къде е, какво се случи...

Напускаше тавана, който им бе предоставен от негов приятел, обикаляше улиците като побъркан, връщаше се, пак излизаше...

А градът ухаеше на липа. Любимия му аромат! Спомни си, че пред балкона на баба му растеше огромно дърво и в края на пролетта разнасяше мириса си. Ухаеше на лято, на ваканция, на волност и свобода. Началото на лятото беше най-любимия му период от годината.

И сега, точно когато цъфтяха липите след като повярва, че е срещнал любовта, бродеше безцелно из града и чакаше чудо.

Една вечер намери бележка от приятеля си, залепена с тиксо лента на вратата: Баба ти иска да те види за последен път. Чакала те!

Намерили са начин да го открият... Пак го манипулират.

Баба му! Единственият човек, който го обичаше и подкрепяше. Тя къташе пари и му ги даваше да почерпи приятелите за рождените си дни. Само тя. Вкъщи никой не се сещаше за него, освен за работа. Майната му на тъпия им бизнес.

Баба му! Уж го обичаше, а и тя го предаде. Той сподели с нея нещо толкова съкровено, а тя...

Все пак тръгна към апартамента на възрастната жена. Бавно, несигурно. Отключи вратата без да звъни. Беше тихо и някак призрачно. Чу стъпки и майка му отвори вратата на спалнята. 

- Чака те!

- Какво й е?

- Е, тя отдавна не е добре... Старост! Всички бяха тук. Сега чака теб. Не иска да си тръгне без да те види – така казва!

- Това са глупости – смънка той и влезе в стаята.

Баба му лежеше хлътнала и безжизнена. Сякаш не беше неговата баба. Погледна го бавно и се усмихна с очи. Вътре светна обич.

- Прости на старата изкуфяла баба. Много, много те обичам... Позволи ми да те целуна по главата, както винаги съм го правила.

Внукът кротко наведе глава, тя успя да се надигне леко и да го целуне по косата. Тръпка премина през него. Толкова обичаше тази бабина целувка, която му даваше сигурност, усещане, че е обичан без  да е някакъв там... умен, отличник, талантлив, работлив... Обич за това, че се е родил, че е такъв, какъвто е...

- И аз те обичам, бабо!

- Сега мога да си отида спокойно! Остави ме. Отиди при майка си.  Пийнете си кафенце. Хайде!

Излезе! В кухнята майка му се суетеше около печката.

- Какво да ти сложа? Мусака, тиквички?

- Кафе – кратко каза момчето.

Когато отпиваше последната глътка, усети полъх покрай себе си, нежен  като милувка.

- Баба си отиде!

Потърси я с очи, но видя само прозрачния въздух.

- Тя каза апартаментът й да е за теб. Имал си момиче и... дете.

- Нямам си никого.

Няколко месеца Момчето разчиства апартамента сам. Не допусна никого да му помага. Сам с вещите на баба си и дядо си. Старият апартамент беше пропит с любов – от всяко ъгълче надничаше стих, писан за младата  хубава жена, каквато е била майката на неговата майка. Старинните чаши за кафе, от които са пили младите влюбени! Хавлийката на майка му със запазени наситени цветове! Когато беше малък, и той се увиваше в нея. И пак беше като нова. Майка му е расла сред толкова любов, а какво е станало с нея – бизнеса, парите... Изведнъж усети, че няма омраза към родителите си. Стори му се странно, но всъщност разбра, че в този труден момент, те са правили всичко възможно да осигурят най-необходимото на децата си. Изпита обич. Усети и празнота. Глупаво беше. Та той е съвсем млад. Това с Момичето може би беше просто увлечение, авантюра.

 

Видя я в метрото.  Току що се беше качил, а тя приближаваше към вратата, за да слезе на следващата спирка. Намериха се един срещу друг, очи в очи, без да продумат. Накрая той отрони едно „Защо?“.

- Баща ми беше получил удар! Сам ме отгледа! 

Тя не чакаше прошка. Поемаше отговорността си и го гледаше  право в очите.

- Сега аз се грижа за него!

Влакът спря, вратата се отвори и Тя стъпи на лъскавите плочи. В последната секунда той видя корема й. Мигновено скочи след нея. На перона отново се гледаха право в очите. Мълчаливо!

- Кой?

- Ти!

- Защо не се обади?

- Нямаше смисъл. Събра ни омразата.

- Но се роди любов.

- ?!?!

- Ние пораснахме.

- И ти ли?

- Баба ми почина. Мислех, че е единственият човек, който ме е обичал. Прогледнах благодарение на нея и на теб.

 

Когато бебето се роди, апартаментът беше готов да го посрещне – чист и подновен. Всяка тухла, всяко парченце паркет, всяка вещ излъчваха любов. На печката къкреше чай от липа.

А младенецът се усмихваше в съня си.




Гласувай:
43
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Браво! И сюжета добър и изпълнен...
17.10.2014 12:43
Браво! И сюжета добър и изпълнението.
цитирай
2. hel - kushel
17.10.2014 12:46
kushel написа:
Браво! И сюжета добър и изпълнението.


Ценя мнението ти, защото от стари твои постинги зная, че имаш добър опит. Четях ги с интерес!
Поздрави и весел есенен ден, Куш!
цитирай
3. donchevav - Wow! Страхотно, Hel! Спира дъха - ...
17.10.2014 13:58
Wow! Страхотно, Hel! Спира дъха - токова е хубаво! И реалистично, и романтично приповдигнато едновременно - много истинско! Такъв вътрешен разрез на омразата не бях срещала, а за трансформацията в любов да не говорим! Да, трябва да пием повече чай от липа - така, профилактично:) И разбира се - задължително, при всяка простуда и вирусна инфекция :))))) Благодаря ти за удоволствието!
цитирай
4. hel - donchevav
17.10.2014 15:49
donchevav написа:
Wow! Страхотно, Hel! Спира дъха - токова е хубаво! И реалистично, и романтично приповдигнато едновременно - много истинско! Такъв вътрешен разрез на омразата не бях срещала, а за трансформацията в любов да не говорим! Да, трябва да пием повече чай от липа - така, профилактично:) И разбира се - задължително, при всяка простуда и вирусна инфекция :))))) Благодаря ти за удоволствието!


Благодаря, Вени! Животът понякога ни предоставя условия за изцеляване. Хубаво е да разбереш и изразиш скривани чувства, но пък и страшничко - wow, какво е имало в мен! И се чувстваш гузен. Но ако осъзнаеш процеса, нещата се подреждат - когато освободиш негативното, остава да грее любовта, която е в основата.

Любов и топла есен!
цитирай
5. iliada3 - Поздравления за написаното!
17.10.2014 17:29
Поздравления за написаното!
цитирай
6. hel - iliada3
17.10.2014 17:41
iliada3 написа:
Поздравления за написаното!

Благодаря!
Хубава и щастлива есенна вечер, Или!
цитирай
7. emi1ts - Много
17.10.2014 17:47
дълбочина и драматизъм!Силните емоции са способни да подействат така разтърсващо и да трансформират!Много реалистичен разказ!Поздравления hel!
Хубава вечер!
цитирай
8. megg - И ухае на липа ...
17.10.2014 18:30
Хел, развълнува ме дълбоко - първо от жал по младостта, станала жертва на омразата; после една такава милост ме залюля при описанието на стария апартамент - дишащ, спомнящ, раждащ любов, а в края на разказа - от радост ... въпреки всичко, доброто е по - силно; пътищата лъкатушат и вървят към обичта - най - трайната връзка, най - истинската, най - красивата. Нишката, която ни води към самите себе си...
Поздравявам те, Хел!
цитирай
9. hel - emi1ts
17.10.2014 19:07
emi1ts написа:
Много дълбочина и драматизъм!Силните емоции са способни да подействат така разтърсващо и да трансформират!Много реалистичен разказ!Поздравления hel!
Хубава вечер!



Благодаря за хубавите думи! Да, човек е емоционално същество. Ако осъзнаваме и контролираме емоциите си, любовта ще е водещата в живота ни.
Любов в есенната вечер, Еми!


цитирай
10. hel - megg
17.10.2014 19:16
megg написа:
И ухае на липа ... Хел, развълнува ме дълбоко - първо от жал по младостта, станала жертва на омразата; после една такава милост ме залюля при описанието на стария апартамент - дишащ, спомнящ, раждащ любов, а в края на разказа - от радост ... въпреки всичко, доброто е по - силно; пътищата лъкатушат и вървят към обичта - най - трайната връзка, най - истинската, най - красивата. Нишката, която ни води към самите себе си...
Поздравявам те, Хел!


Любовта често е скрита зад негативни емоции. Цяло изкуство е да можеш да я "разопаковаш". Както казваш "пътищата лъкатушат и вървят към обичта... към самите себе си..." Благодаря за хубавия коментар!
Любов в нощта, Мег!
цитирай
11. stela50 - Поздравления, Хел ! Много добър разказ... много...
17.10.2014 20:26
Отдавна не съм чела нещо толкова силно, докосващо, истинско.
Великолепно !
цитирай
12. hel - stela50
17.10.2014 21:31
stela50 написа:
Поздравления, Хел ! Много добър разказ... много... Отдавна не съм чела нещо толкова силно, докосващо, истинско.
Великолепно !


Благодаря за споделянето! Животът е истински и подсказва вълнуващи сюжети.
Много любов в есента, Таня!
цитирай
13. erato7 - През цялото, докато го четох ме д...
19.10.2014 08:50
През цялото време, докато го четох ме държа в напрежение.:)
Браво, Хели! Любовта е по-силна от всичко и винаги побеждава!
Сърдечни поздрави!
цитирай
14. hel - erato7
19.10.2014 09:27
erato7 написа:
През цялото, докато го четох ме държа в напрежение.:)
Браво, Хели! Любовта е по-силна от всичко и винаги побеждава!
Сърдечни поздрави!


Радвам се, че ти хареса, Слънчево момиче! Благодаря ти!
Любов в ежедневието ти!

цитирай
15. plushok - Поздравления!!!
20.10.2014 13:36
Много хубаво написано, пълно с тъгата на истината. Показва живота и от двете му страни - по-добре е да обичаш отколкото да мразиш.
Искрени поздрави за творбата. Запомня се! А това е нещо много ценно, което ни поднасяш.
цитирай
16. hel - plushok
20.10.2014 17:54
plushok написа:
Много хубаво написано, пълно с тъгата на истината. Показва живота и от двете му страни - по-добре е да обичаш отколкото да мразиш.
Искрени поздрави за творбата. Запомня се! А това е нещо много ценно, което ни поднасяш.



Ех, колко хубаво би било само да обичаме. Но тъй като съществуват и други чувства като омраза, трябва да ги преобразяваме. Пък точно така любовта става осъзната. :)
Любов в живота ти, Ани!
цитирай
17. flymore - Привет, майсторке, на
20.10.2014 19:02
Привет, майсторке, на съвременната проза!:))
Много, много ми допадна стилът на изразяване и изказът! Сюжетът.., любовта и омразата, животът с двете страни на монетата...
Удоволствие е за мен, че прочетох, а можеше да пропусна...
Хубава вечер, Хел!:)
цитирай
18. makont - Здравей Хел,
21.10.2014 13:21
интересно и завладяващо четиво. Усмихнах се, знаеш ли, защото никога не е късно да пораснем. Всяко огорчение, ако се превърне в омраза не ни чака нищо добро, може би нещо стряскащо ни връща в действителността и тогава разбираме, колко незрели и неадекватни са реакциите ни. Да, малко спомени, носталгия по отминалото детство раждат другия поглед върху нещата, снизхождението, разбирането, че е липсата на обич, а времето в което живеем ни разделя и не ни остава време да си кажем колко се обичаме всъщност. Все пак, чай от липа... и край с обич! Усмивки!
цитирай
19. metlichina - как пишеш само, мила Хелинко...
21.10.2014 22:01
чете се на един дъх, развълнува ме, много..
прегръщам те... топло, топло..
цитирай
20. hel - flymore
22.10.2014 13:09
flymore написа:
Привет, майсторке, на съвременната проза!:))
Много, много ми допадна стилът на изразяване и изказът! Сюжетът.., любовта и омразата, животът с двете страни на монетата...
Удоволствие е за мен, че прочетох, а можеше да пропусна...
Хубава вечер, Хел!:)


Приятно ми е, че си тук и че ти допада разказът! Трябва да разбираме животът от различните му страни!
Любов в живота ти, Флай!

цитирай
21. hel - makont
22.10.2014 13:13
makont Здравей Хел, написа:
интересно и завладяващо четиво. Усмихнах се, знаеш ли, защото никога не е късно да пораснем. Всяко огорчение, ако се превърне в омраза не ни чака нищо добро, може би нещо стряскащо ни връща в действителността и тогава разбираме, колко незрели и неадекватни са реакциите ни. Да, малко спомени, носталгия по отминалото детство раждат другия поглед върху нещата, снизхождението, разбирането, че е липсата на обич, а времето в което живеем ни разделя и не ни остава време да си кажем колко се обичаме всъщност. Все пак, чай от липа... и край с обич! Усмивки!


О, колко добре го каза - никога не е късно да пораснем. Това може да стане и в напреднала възраст, но колкото по-рано, толкова по-добре.
Много любов за теб, Маичка.


цитирай
22. hel - metlichina
22.10.2014 13:21
metlichina написа:
как пишеш само, мила Хелинко... чете се на един дъх, развълнува ме, много..
прегръщам те... топло, топло..


И аз те прегръщам, цвете вълшебно! Толкова е хубаво, когато си тук!
Много любов в красивата есен!


цитирай
23. marrta - Много хубав, магичен чай, превръща омразата в любов
17.11.2014 08:50
трогателна история, Хели
цитирай
24. hel - marrta
17.11.2014 16:57
marrta написа:
трогателна история, Хели
Много хубав, магичен чай, превръща омразата в любов

Трябва винаги да имаме на поличката такъв чай. :)
Хубава и ведра вечер, Дори!
цитирай
25. mrazekoff - Прекрасно!!!!
26.11.2014 15:20
Впечатли ме в началото как една омраза може да събере два млади, които са обърнали гръб на живота. Толкова реалистично написано всичко, че любопитството те кара да препускаш към самия край. А, самия край - той е толкова неочакван и впечетляващ, че те остовя без дъх! Странно е как един човек може да претърпи такива метаморфози, как в неговата омраза може да се открие и възпламени въгленчето на обичта останала от далечни времена...
Може много да се расъждава, но истината е, че това е едно толкова красиво произведение, което плаче за да се направи на един епизод от тези, които сега вървят по телевизиите - за нещата от живота.
Благодаря, за поднесената красота!
Красива есен ти пожелавам!!!!
цитирай
26. hel - mrazekoff
26.11.2014 19:24
mrazekoff написа:
Прекрасно!!!! Впечатли ме в началото как една омраза може да събере два млади, които са обърнали гръб на живота. Толкова реалистично написано всичко, че любопитството те кара да препускаш към самия край. А, самия край - той е толкова неочакван и впечетляващ, че те остовя без дъх! Странно е как един човек може да претърпи такива метаморфози, как в неговата омраза може да се открие и възпламени въгленчето на обичта останала от далечни времена...
Може много да се расъждава, но истината е, че това е едно толкова красиво произведение, което плаче за да се направи на един епизод от тези, които сега вървят по телевизиите - за нещата от живота.
Благодаря, за поднесената красота!
Красива есен ти пожелавам!!!!


Благодаря за прочита, разбирането и оценката! Всички ние в дълбоката си същност сме добри и любящи същества. Както в гените на гъсеницата е заложена метаморфозата, така и при човека. Животът ни поставя в определени ситуации, за да изпъкнат нашите несъвършенства и да се трансформират така, че да заблести истинската ни същност.
Красота и любов в ежедневието ти, Стефан!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1317476
Постинги: 233
Коментари: 4993
Гласове: 26143
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31