Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2014 22:11 - ПАТЕРИЦА
Автор: hel Категория: Изкуство   
Прочетен: 7711 Коментари: 16 Гласове:
36

Последна промяна: 20.11.2014 22:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

             Уж всичко й беше наред – здрава, права и хубава, но й липсваше чар - онази завладяваща жизненост, която прави човек магнетичен. Това я караше да се чувства нежелана. Омъжи се за подчинен на баща си, беше убедена, че бракът за него е по сметка и това убеждение я разяждаше отвътре. Роди една прекрасна дъщеричка. Обичаше да я извежда в парка, но по някаква причина се чувстваше недостойна дори да бъде майка. Когато баща й почина, съвсем се сдуха.

Някаква странна жена, прехвърлила четиридесетте, се засели в съседния апартамент. Интелигентна, затворена и неразговорлива, тя почти не излизаше от жилището си, а когато го правеше, беше в часовете на деня, в които щеше да срещне най-малко хора. Радина живееше сама и беше самотна. Симона я възприе като сродна душа и се сдружи с нея. Съседката превеждаше от испански и винаги можеше да остави работата си за по кафе, за разходка в парка или просто да приеме малката да се разнообрази, докато майката почине малко от детска глъч.

Един път в годината Радина ходеше при своя приятелка в Испания, където беше живяла близо двадесет години. Връщаше се натоварена с подаръци за детето, за Симона и съпруга й. Това беше нейното семейство. С него прекарваше Бъдни вечер и Коледа. С тези мили хора ходеше и на море, като гледаше детето, докато те се забавляваха в някой бар.

Темата на разговорите с добрата млада съседка бяха свързани основно с изневерите на съпруга, с това, че той не се свърта вкъщи, че не я зачита като жена... Съпругът на Симона печелеше добре и нейното ежедневие се състоеше в ходене по масажи, фризьор и фитнес. Улисана в проблемите си, тя не забелязваше дъщеря си.

Радина стана приятелка и на малката Мима. Първите любовни трепети, първият мензис... Въпреки че основна грижа на Радина беше да поощрява връзката майка-дъщеря, тяхното сближаване не остана скрито от Симона. Нещо прободе майката, но проблемите със съпруга бързо отвлякоха вниманието й.

Годините се търкаляха. Момиченцето порасна и замина да следва в Испания. Ненадейно от някъде се появи някаква далечна племенница на Радина и остана да живее при нея. Започнаха да се навъртат и нейни състудентки. От апартамента на самотната жена сега се чуваха звънливи момичешки гласове, придружавани от гъгнещия смях на стопанката.

Симона се почувства пренебрегната. Не че приятелката й не се отбиваше при нея, но момичешкия смях я смущаваше, караше я да се чувства някак виновна. Когато си гостуваха, приятелките бяха тихи и обсъждаха главно семейните проблеми на Симона – с неверия съпруг, с детето... Главата на семейството най-често отсъстваше, а Симона го подозираше в изневери. Макар че живееше охолно, жената не се чувстваше на място и на празничните семейни вечери задължително викаше приятелката си.

- Ти си част от семейството – казваше й ласкаво тя.

Но присъствието на племенницата и приятелките й промениха нещата. На Симона никак не й харесваше да дели съседката си с когото и да било. Радина не беше само част от семейството, тя беше част от нея.

- Какво пък толкова имаш да си приказваш с тях? - възмущаваше се Симона.

Радина весело разказваше някой виц или забавна случка, но приятелката й по-скоро се вкисваше, отколкото забавляваше.

- Точно сега, когато Мимата я няма и имам най-голяма нужда от теб, ти ме изоставяш. Залепи се за ония пикли...

- Защо, бе, Симка, говориш така? Нали се виждаме, говорим си...

- Но вече не ти стигам – тросна се Симона. - Предпочиташ да си с ония...

На другия ден отново се събираха, отново обсъждаха неверния съпруг, дъщерята в Испания, бръчките, козметичките... И отново се стигаше до малка разправия заради новите приятелки на добрата съседка.

- Симка, няма ли да е добре да си намериш работа? Още си млада.

- О, искаш да ме разкараш, да не ти преча... - засегна се Симона.

- Ех, Симка, какво става с теб? Опомни се малко! Ангажирай се с нещо, което да ти носи удоволствие... Стига си го мислила този мъж. Захвани се с нещо. Ако трябва, намери си някой...

- Ти го защитаваш! Каква си такава приятелка? Какво ли не правя за теб? Приобщих те към семейството си. Ако не бяхме ние, щеше да си кукуваш сама...

Това беше самата истина и Радина беше безкрайно благодарна за подадената ръка и възможността да усети семеен уют в празничните вечери. После плачеше неудържимо за проваления си живот, а на другия ден отново приемаше поканата на благодетелката си и всичко се повтаряше.

Симона се записа за курс по салса. Танците и флиртовете я освежиха.

За Коледа Мимата си дойде и при първа възможност се усамоти с Радина. Симона, свежа и лека след масаж, готова за вечерно парти, без да звъни нахълта през перманентно отключената врата на приятелката си и така ги завари – седят си на задушевен разговор пред недопитите кафета.

-Ти дом нямаш ли си? - сопна се на дъщеря си, а на съседката хвърли възмутен поглед. - И дъщерята искаш да ми вземеш!

Направо онемяла от изненада, Мимата се шмугна през вратите и бързо стигна кухнята.

- Мамо, какво ти стана? Та аз израснах с леля Ради!

- Тя е неблагодарница. Приех я в семейството си, осмислих й живота, а тя...

- Тя ти беше нужна!

- За какво? От съжаление я приех!

- Тя ми преглеждаше домашните, тя ме изслушваше, докато ти тичаше по козметици и слухтеше за любовниците на баща ми. Страх те беше да бъдеш майка, не ти стигаше кураж да бъдеш съпруга... Трябваше ти патерица...

- Млъкни!

- Дори татко казваше: Добре, че е леля ти Радостина, иначе с майка ти щяхме да се избием.

- Каквооо? Вие тримата сте били комбина против мен!?

Невярваща, Мимата се разрида и тръгна към вратата.

- Върни се на мястото си – заповяда майката. - Щом те издържаме, ще изпълняваш!

Слисаното момиче седна, приведена леко напред. Ръцете й бавно се плъзнаха по бузите и се отпуснаха на скута, а очите й гледаха като обезумели.

- Работа при тази неблагодарница нямаш! - отсече Симона и язвително допълни: - Току виж, изкукаш като нея.

 

Мимата се върна в Испания, племенницата потъна в сесия и, колкото и чудно да беше, животът на двете приятелки потече в старото си русло. Симона се извини на съседката, съседката прие поканата за кафе и разговорите започнаха...

Скоро последва нов удар за благодетелната Симона. Връщайки се от фризьор, намери вратата на приятелката заключена. Прибра се и съвсем се слиса като видя съпруга си.

- А, ти си благоволил да се прибереш! При Радина е заключено.

- На среща е!

- Каква среща?

- С мъж!

- Ти да не сънуваш! Тази целомъдреница!

- Тя е имала голяма любов в Испания, но не е искала да разваля семейството на любимия, затова се е скрила в България.

- Ти това от къде го знаеш?

- А ти някога интересувала ли си се от проблемите на приятелката си?

Мъжът предизвикателно погледна Симона право в очите.

- Какви проблеми? Тя имаше само нас!

- От пет години нейният човек е вдовец. Чрез испанската приятелка и чрез Мимата я е открил.

- Ти... ти... ти знаеш... а от мен сте криели...

Симона се нахвърли върху мъжа си и започна да го удря с юмруци по гърдите.

- Ти изменнико, ти... който ми изневеряваше...

- Е, и ти не ми остана длъжна!

Гневните женски юмруците се разхлабиха, главата замря на сантиметри от гърдите на спокойно понесъл ударите съпруг. С широко отворени очи Симона не виждаше нищо, само трескаво мислеше: Какво знае, какво знае?

- Всичко знам. Когато баща ти почина, ти беше в шок, в криза. Израснала си без майка и ти трябваше закрила и подкрепа. И я намери... не в мое лице и не за дълго. Прости ми!

Той я целуна нежно по косата, а после се оставиха любовната тръпка да ги понесе.

 



Тагове:   патерица,


Гласувай:
36



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрав!...
20.11.2014 22:58
Интересна житейска история... Близките уж се познават, но... не съвсем...
цитирай
2. hel - mt46
20.11.2014 23:04
mt46 написа:
Поздрав!... Интересна житейска история... Близките уж се познават, но... не съвсем...


Когато някой се вкопчи в собствените проблеми, не забелязва хората около себе си. :)
Поздрав, Марин! Спокойна нощ и хубави сънища!
цитирай
3. donchevav - Сложни характери, правдоподобни ...
20.11.2014 23:25
Сложни характери, правдоподобни житейски съдби, драматични обрати - майсторски си преплела всичко. Да, има такива хора - все нещо им куца - нуждаят се винаги от някаква патерица - без нея се чувстват плахи и несигурни...Хареса ми! Поздравления!
цитирай
4. hel - donchevav
21.11.2014 00:18
donchevav написа:
Сложни характери, правдоподобни житейски съдби, драматични обрати - майсторски си преплела всичко. Да, има такива хора - все нещо им куца - нуждаят се винаги от някаква патерица - без нея се чувстват плахи и несигурни...Хареса ми! Поздравления!


Благодаря, Вини, за коментара! Случва се понякога такива хора "да пораснат" и това е чудесно. Има вероятност на моята героиня да се случи именно това!
Спокойна нощ и хубави сънища, Вени!
цитирай
5. emi1ts - Здравей Ели!
21.11.2014 08:14
Увлекателна и достоверна житейска история!В живота няма еднозначни отговори
и взаимоотношения също !Много ярко си очертала характерите на героите- добротата и саможертвата на Радина и егоизма и неблагодарността на Симона-всяка със своите основания и житейска драма!Оптимистичен завършек вдъхващ надежда!Поздравления Ели!
Хубав ден!

цитирай
6. hel - emi1ts
21.11.2014 12:09
emi1ts написа:
Увлекателна и достоверна житейска история!В живота няма еднозначни отговори
и взаимоотношения също !Много ярко си очертала характерите на героите- добротата и саможертвата на Радина и егоизма и неблагодарността на Симона-всяка със своите основания и житейска драма!Оптимистичен завършек вдъхващ надежда!Поздравления Ели!
Хубав ден!



Израснали в различни семейства с различна атмосфера, жените реагират по различен начин на ситуациите в живота си. Всеки има нужда от подкрепа. Опасно е, да станеш зависим и пристрастен. Хората често са си патерици един на друг, въпросът е да разбират смисъла на това, да си помагат в израстването. а за това няма възраст.
Благодаря, Еми! Хубав есенен ден с много любов!
цитирай
7. makont - Размислящ разказ.
21.11.2014 14:19
Опитът да проектираш живота си върху другите почти винаги е неуспешен. Това в едно със собствения егоизъм и силно его води до изпепеляване. Поздрави Хелън!
цитирай
8. hel - makont
21.11.2014 17:02
makont написа:
Размислящ разказ. Опитът да проектираш живота си върху другите почти винаги е неуспешен. Това в едно със собствения егоизъм и силно его води до изпепеляване. Поздрави Хелън!


Благодаря от сърце! Много точно си го казала - какво да добавя!
Хубава и щастлива вечер, Мая!
цитирай
9. tryn - Здравей, Хел!
21.11.2014 19:31
Предала си разтърсващи семейни драми.
Мисля, че в основата на всичко лежи фактът, че Симона се е омъжила без любов.
Затова живее в самота - сред най-близките си хора.
Само любовта възкресява най-доброто в човека. И с нея не трябва да се прави компромис...
Благодаря за естетическата наслада - да прочета и съпреживея.
Поздрави!
Елица
цитирай
10. megg - Натъжи ме
21.11.2014 20:27
твоят разказ, Хел. Мисля си как човек може да се превърне в жертва на самия себе си; вкопчен в своята история, в егоизма си да забрави другите. И да се изгуби...
И колко е хубаво, че я има тихата доброта, благодарение на която да се събуди, да се намери...
Силен разказ, поздрави, Хел!
И прегръдка!
цитирай
11. hel - tryn
21.11.2014 22:09
tryn написа:
Предала си разтърсващи семейни драми.
Мисля, че в основата на всичко лежи фактът, че Симона се е омъжила без любов.
Затова живее в самота - сред най-близките си хора.
Само любовта възкресява най-доброто в човека. И с нея не трябва да се прави компромис...
Благодаря за естетическата наслада - да прочета и съпреживея.
Поздрави!
Елица


Права си, мило трънче, Симона наистина се е омъжила без любов (или не е била наясно, че дълбоко в себе си е обичала този човек), тя е несигурна в себе си, но това е само следствие. Не е обяснено какво е било детството й, защото това е дълга тема - просто така си дойде разказа. Но е подсказано, че съпругът не е бил безразличен, просто не е знаел как да постъпи, как да намери път към младата жена. Явно и той е бил с нещо обременен, но това е друга тема. Пък и тя не е поела във вярната посока. Все пак в тях е тлеела любов и след всичко преживяно те се намират, не без помощта на "патерицата".
Благодаря, нежно трънче!
Слънце и любов в твоя ден!
цитирай
12. hel - megg
21.11.2014 22:47
megg написа:
Натъжи ме твоят разказ, Хел. Мисля си как човек може да се превърне в жертва на самия себе си; вкопчен в своята история, в егоизма си да забрави другите. И да се изгуби...
И колко е хубаво, че я има тихата доброта, благодарение на която да се събуди, да се намери...
Силен разказ, поздрави, Хел!
И прегръдка!


Колко си права! Много хора са в подобно положение - вкопчени в своята история, в тях няма място за другите и проблемите им. И добре, че е тихата доброта, както я нарече ти, за да ги събудят. Благодаря за този коментар!
Много светлина и любов в твоя ден, Мег!
цитирай
13. flymore - Силно представен сюжет!
29.11.2014 20:14
Реална житейска история, поставяща много въпроси, свързани с обвързването на двама души...
Вълнуващо, замислящо, действащо като отрезвително!
Благодаря, Хел, много благодаря!
Светли дни!
цитирай
14. hel - flymore
30.11.2014 01:08
flymore написа:
Силно представен сюжет! Реална житейска история, поставяща много въпроси, свързани с обвързването на двама души...
Вълнуващо, замислящо, действащо като отрезвително!
Благодаря, Хел, много благодаря!
Светли дни!


Благодаря ти за хубавия отзив! Радвам се, че разказът може да действа отрезвително. Значи има смисъл чрез творчество човек да споделя. :)
Много топлина и любов в ежедневието ти, flymore!
цитирай
15. metlichina - хубав, вълнуващ разказ...
30.11.2014 19:07
за тъжните, скрити в ежедневието неща от живота... нищо не трябва
да се приема за даденост, за всеки миг от живота си трябва да се борим
и да отстояваме само най доброто... да не забравяме за
състраданието и милосърдието... за любовта..
прегръщам те, мила приятелко, топло..
цитирай
16. hel - metlichina
30.11.2014 21:42
metlichina написа:
хубав, вълнуващ разказ... за тъжните, скрити в ежедневието неща от живота... нищо не трябва да се приема за даденост, за всеки миг от живота си трябва да се борим и да отстояваме само най доброто... да не забравяме за
състраданието и милосърдието... за любовта..
прегръщам те, мила приятелко, топло..


Благодаря ти, мило вълшебно цвете, за приятелството и за хубавите думи и за разбирането.
Сърдечна прегръдка и хубави сънища в есенната нощ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1963461
Постинги: 233
Коментари: 4996
Гласове: 26791
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031