Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2016 12:08 - Регресия
Автор: hel Категория: Изкуство   
Прочетен: 2182 Коментари: 18 Гласове:
38

Последна промяна: 13.06.2016 11:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

       Имаше си своите малки радости, срещи с приятелки и кратки пътешествия. Порасналите й деца бяха поели по своите си пътища и нямаха много време за нея, но внуците я навестяваха и я радваха със своята юношеска свежест и дързост. Имаше си и хобита, а също онова неподправено детско любопитство, което някак я издигаше над напредналата й възраст. Заинтересува се и от духовни практики, и дори опита някоя и друга техника. И така попадна на едно занимание – групова регресия. Любопитна беше да направи пътешествие до някой минал свой живот и там да получи послание какво е необходимо да прави в настоящия момент.

Залата беше просторна и светла. На пода бяха опънати виолетови постилки. Кръгли възглавнички в тюркоазено грееха в единия им край, а в другия – леки одеалца. Пред камината кротко чакаше бяла възглавница между две запалени свещи. Мира си избра място най-отпред, настани се и огледа участниците. Повечето бяха жени на различни възрасти, като някои се познаваха. Имаше и един около тридесетгодишен мъж, за да наруши еднообразието, но той беше дошъл заради партньорката си.

Водещият се появи в бяло ленено облекло и с лека стъпка се отправи към мястото си – на бялата възглавница. Беше млад, слаб мъж с топла дружелюбна усмивка.

Той започна своите обяснения за това, което предстои. Това не е хипноза... Ще говоря бързо, защото... Следвайте гласа ми...

Когато свършиха указанията, всеки легна на постелката си. Мира свали шнолата, опита възглавничката, установи, че без нея й е по-удобно и метна завивката върху себе си...

Докато водещият диктуваше какво и как да отпуснат, Мира старателно прехвърляше вниманието си от пръстите на краката, на стъпалата, после на глезените... колената... След това пред въображаема врата трябваше да премине „оттатък“. За секунда си помисли, че няма да успее, но премина...

- Вижте къде се намирате!

Намираше се на брега на море. Лятна нощ. Луната изгряваше, но се виждаше през облаци.
        - Къде сте стъпили?
      - Усещаше    пясъка  под  краката  си. Вълните  обливаха стъпалата и глезените й и се прибираха укротени.
         - Вижте ръцете си!          
        - Повдигна  ръцете  си,  за  да ги разгледа  по-удобно.  Уау, колко са големи... и груби...
         - Мъж ли сте или жена?

  Мира се вслуша в „новото си тяло“. Ха, беше мъж. Любопитството й надделя и тя някак си успя да „излезе“ и да се погледне отстрани. Беше млад силен и загрубял рибар – брадясал и със спластена черна коса. Успя да види, че очите му са светли, може би не сини, а пъстри. Беше гневен, много гневен. Не му харесваше този живот, не желаеше да живее повече така.

    Върна се към гласа на водещия. Беше изпуснала нещо, но не го прие за беда. Сега той ги призоваваше да видят с кого вечерят. Веднага попадна в някаква кръчма или гостилница... Маси от разделено на две стъбло на дърво, пейки... Груби мъже вдигаха шум и чаши... Дали разпознава някого? Не иска дори да ги погледне... Не желае да е тук.

   Водещият  призова  да се преместят във времето и  да разберат какво се случва след пет години.

       Намира се в луксозно заведение. Сега е преуспял. Знае, че е облечен добре. Забелязва млада фина дама с дълга черна вталена рокля и прибрана коса. Тя е вглъбена в себе си, не контактува, но той е наясно, че това е бъдещата му съпруга.

     В един следващ момент двамата се намират пред огромна скала. Той хваща ръката й и я повежда, т.е. представя я... На кого ли? Да, на Вселената, на невидимите Висши сили, на Бога... Знае, че ще трябва да се грижи за нея, а двамата имат някаква мисия. Чакат указания.

- А сега вижте кой е най-важният момент в този живот.

А, да, мъжът отново е на брега на морето. Гневен е и взима решение да се махне, да замине, да скъса с досегашния си живот и да намери истинското си място.

- Кое е най-важното нещо в този живот, което бихте пренесли в настоящето?

     Сега пак е на познатото място на брега на морето, но със своята дама. Тя пак е вглъбена, отдадена на нещо, протегнала ръка напред и чака, чака указания свише. Той е пак запленен, омагьосано я гледа и усеща единствено своята безкрайна преданост, повика да се грижи за нея и интуитивното знание, че им предстои да свършат нещо важно.

В този момент Мира усети как леко „излиза“ от рибаря и поглежда жената със своите си очи. Та това... това... не е ли това тя... И целият декор си беше същия, а емоциите бяха различни. Тази там елегантна и отнесена дама сякаш присъстваше другаде и не бе в настоящето, не забелязваше влюбения рибар, приемаше го като част от нейния свят, който й е отреден.

Мира някак не й симпатизираше - тази жена нямаше ли чувства? Хрумна й отново да се напъха в тялото на рибаря. Усещането рязко се смени. Отново светът беше блажЕн, изпълваше го чувство на благодарност и благоговеене пред жената и пред Вселената... Мира отново „излезе“ - пак раздразнение към младата особа, която като че ли бе самата тя. Е, какво става – нали беше рибаря?

   Вече не слушаше гласа на водещия. Интересуваше се единствено от своето откритие – да влиза и излиза в едно чуждо тяло и да сменя емоциите и вижданията си според това с кого се отъждествява. А защо не се напъха в отнесената особа?

И го направи.

През очите на жената светът имаше съвсем различен нюанс. Дори въздухът трептеше различно – беше наситен с живот, нежност и любов. Грубостта на материалната реалност като в картина на талантлив художник придобиваше нов отенък и всичко изглеждаше някак меко и одухотворено. Погледна към рибаря и цялото й същество се разтопи... Приближи до него и постави глава на рамото му... Енергиите им се сляха...

Мира се „измъкна“ от тялото на жената и се почувства по необикновен начин. Усещането й бе за безкраен покой и отдаденост.

Някак отдалече се приближаваше и усилваше гласът на водещия.

- Какво трябва да вземете от този живот и да го пренесете в сегашния? Уловете първата мисъл, която се появи!

„Покоя, Любовта с главна буква, отдадеността и яснотата, че предстои нещо, за което ще получи знание“ - беше първата мисъл на Мира.

Сеансът приключи, участниците започнаха да се връщат в нормалното си състояние, всеки искаше да разкаже изживяването си и да сподели посланието, което е получил.

Мира остана мълчалива до края. Посланието се запечати в съзнанието й, както и усещането за нещо предстоящо и вълнуващо.

hel (Elena Ni)






 


Тагове:   регресия,


Гласувай:
38
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. troia - Привет!
20.03.2016 18:39
Интересен и поучителен разказ. Звучи много истински и много въздействащо.
Героинята ти е направила правилния избор според мен.:)
цитирай
2. hel - troia
20.03.2016 18:49
troia написа:
Привет! Интересен и поучителен разказ. Звучи много истински и много въздействащо.
Героинята ти е направила правилния избор според мен.:)


Такива сеанси ни обогатяват, преживяваме нови състояния, придобиваме нови опитности, израстваме. Благодаря ти за този коментар, Катя!
Хубава пролетна вечер!
цитирай
3. stih - Прочетох с интерес...
20.03.2016 21:56
Почувствах се обогатена с нови знания и представи.
Благодаря, Хел!
Честита Пролет! :)
цитирай
4. donchevav - Много интересно - духовни практ...
20.03.2016 22:37
Много интересно - духовни практики, сеанс по групова регресия, преминаване от едно време в друго, от едно тяло в друго, преплитане на разбирания за живота, за любовта - и връщане към своята кожа и психика - обогатени от общуването с другостта. Сякаш бях там, сякаш аз надничах в другите си животи - вълнуващо! Благодаря ти, Хели! Честита Първа пролет!
цитирай
5. hel - stih
20.03.2016 22:44
stih написа:
Прочетох с интерес...Почувствах се обогатена с нови знания и представи.
Благодаря, Хел!
Честита Пролет! :)


Благодаря и аз, Ели! Поети и писатели могат да се отъждествят с друг, но ето че може и по друг начин. :) Хубава пролет ти пожелавам, вълнуваща и щастлива!

цитирай
6. hel - donchevav
20.03.2016 22:47
donchevav написа:
Много интересно - духовни практики, сеанс по групова регресия, преминаване от едно време в друго, от едно тяло в друго, преплитане на разбирания за живота, за любовта - и връщане към своята кожа и психика - обогатени от общуването с другостта. Сякаш бях там, сякаш аз надничах в другите си животи - вълнуващо! Благодаря ти, Хели! Честита Първа пролет!


Благодаря за този коментар, Вени! Вълнуващо е наистина! И разширява съзнанието!
Много любов в пролетта!
цитирай
7. emi1ts - Увлекателно
21.03.2016 06:16
и вдъхновяващо с посланието в края "..Покоя, Любовта с главна буква, отдадеността и яснотата, че предстои нещо, за което ще получи знание.." Чудесен разказ!Поздравления hel!Честита пролет с пожелание за позитивни емоции и добро настроение!Хубав ден!
цитирай
8. hel - emi1ts
21.03.2016 09:12
emi1ts написа:
Увлекателно и вдъхновяващо с посланието в края "..Покоя, Любовта с главна буква, отдадеността и яснотата, че предстои нещо, за което ще получи знание.." Чудесен разказ!Поздравления hel!Честита пролет с пожелание за позитивни емоции и добро настроение!Хубав ден!


Благодаря! Тези послания винаги са полезни и ни помагат в живота. Хубави пролетни дни и нови начала, Еми!
цитирай
9. sande - Поздрави, hel!
21.03.2016 09:50
Много интересен разказ, неочаквани превъплъщения, открития ..

Специално отбелязвам красивия, поетичен, артистичен език.

Благодаря за емоцията!
цитирай
10. hel - sande
21.03.2016 17:19
sande написа:
Поздрави, hel! Много интересен разказ, неочаквани превъплъщения, открития ..

Специално отбелязвам красивия, поетичен, артистичен език.

Благодаря за емоцията!


Благодаря, Санде, за обратната връзка! Хубава пролет с най-приятни изживявания!

цитирай
11. faktifakti - Интересно пътуване.
22.03.2016 18:16
А бъдещите преваплащения какви ли ще бъдат :) ..
цитирай
12. hel - faktifakti
22.03.2016 23:29
faktifakti написа:
Интересно пътуване. А бъдещите преваплащения какви ли ще бъдат :) ..


Времето ще покаже, Еви! Спокойна нощ и хубави сънища, които да се сбъднат!
цитирай
13. tryn - Честито Благовещение, Хел!
25.03.2016 20:55
И все такива хубави да ги пишеш, с добри вести да ни радваш... :)
цитирай
14. hel - tryn
25.03.2016 21:40
tryn написа:
Честито Благовещение, Хел! И все такива хубави да ги пишеш, с добри вести да ни радваш... :)


Само благи вести да имаме! Благи дни за теб, Ели!
цитирай
15. katan - Интересен разказ, Хел!
28.03.2016 09:53
Регресията е поучителна за самите хора, които се подлагат на нея.
Всеки е тук с мисия и ще е, докато не я изпълни.
Много красиво и поетично е описанието на преживяванията на Мира.
Особено ми хареса това: "„Покоя, Любовта с главна буква, отдадеността и яснотата, че предстои нещо, за което ще получи знание“ - честно казано и аз бих пренесла същите неща.
Поздрави, Хел!
Нека Любовта и Хармонията са винаги с теб!
цитирай
16. hel - katan
28.03.2016 16:00
katan написа:
Интересен разказ, Хел! Регресиата е за самите хора, които се подлагат на нея.
Всеки е тук с мисия и ще е, докато не я изпълни.
Много красиво и поетично е описанието на преживяванията на Мира.
Особено ми хареса това: "„Покоя, Любовта с главна буква, отдадеността и яснотата, че предстои нещо, за което ще получи знание“ - честно казано и аз бих пренесла същите неща.
Поздрави, Хел!
Нека Любовта и Хармонията са винаги с теб!


Благодаря за разбирането, Кате. Благодаря за визитата. Сльнчева и щастлива пролет!
цитирай
17. katan - 16. hel - katan
29.03.2016 11:13
Здравей, Хел!
От вчера много мисля по въпроса с регресията.
Това е много тънка, фина и деликатна дейност.
Не знаех, че има групова регресия.
Имам близък познат, който с помощта на регресията се отърва от болест, която го измъчваше от години.
цитирай
18. hel - katan
29.03.2016 15:55
katan написа:
Здравей, Хел!
От вчера много мисля по въпроса с регресията.
Това е много тънка, фина и деликатна дейност.
Не знаех, че има групова регресия.
Имам близък познат, който с помощта на регресията се отърва от болест, която го измъчваше от години.


Да, и за болести помага. Разбираш истинската причина за страданието си. А тя най-често е психична, причинена от тежко преживяване, което се превръща в "програма" и човек (съответно неговото тяло) реагира по определен начин. Не само болестта си отива, но ставаме по-мъдри.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1163690
Постинги: 225
Коментари: 4874
Гласове: 25353
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930