Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2016 14:57 - Първият срещнат
Автор: hel Категория: Изкуство   
Прочетен: 5206 Коментари: 24 Гласове:
26

Последна промяна: 26.01.2017 18:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   image 
      
      Седяха на прага на входната врата на къщата, до който водеха няколко стъпала. От както се помнеха, това беше любимото им място. От съвсем малки тук си приказваха и се смееха, споделяха и се подкрепяха.
     - Всичките ми съученички вече са били с мъж. Само аз... Смеят ми се.

        - А защо си им казала?             Тя го изгледа недоумяващо, но продължи.
        - Вече съм на 17. Иде ми да тръгна с първия срещнат.
        - Ми тръгни! - каза незаинтересовано нейният приятел.
        - Рисковано е!
        - Стани! - каза настойчиво Велин.
     Лили доверчиво се подчини. Той й определи място на пътеката, от двете страни на която имаше хризантеми, посадени от майка й, а после се отдалечи почти до дворната врата.
        - Хайде, тръгвай!
        Вървяха един срещу друг, а когато разстоянието между тях беше метър, момчето закачливо каза:
        - Здравей! Аз съм първият срещнат.
       Тя се засмя звънко, та чак листата на дюлята затрептяха.
        - Ти си ми като брат. Пък и си по-малък с цели две години.
        - И какво от това?
        - Я стига шеги! - малко нервно каза момичето и се упъти към прага.
       - Ми тогава си намери някой грубиян от града или пък си стой девствена.
        Лили трепна, нацупи се по детски, вирна глава и се вмъкна в къщата. Живееше на първия етаж. Велин постоя малко на прага, после бавно заизкачва стълбите. Не му се влизаше в жилището. Скоро щяха да си дойдат майка му и вторият й съпруг. Стана му гадно. За какво ли щеше да го подбере заядливият мъж? Дали няма да намери повод пак да му посегне? Пък и майка му... Толкова беше слаба и зависима от този човек - гък не смееше да каже в защита на сина си. А той живееше като на тръни - уязвим, малък... Най-близкият човек за него беше Лили. С нея можеше да сподели проблемите в училище, с приятелите... За вкъщи мълчеше. Веднъж обаче тя чу как вторият му баща го гълчеше и най-неочаквано му се изрепчи от двора. Възрастният мъж отначало се стъписа, но после не й остана длъжен. Излезе на малкото балконче и се развика:
          - Я да мълчиш! Жълтото още ти е по устата. Като сляза... няма майка, няма баща.
          - Опитай, де! - най-неочаквано се напъчи Велин.
       - Пикльо! - с пренебрежение го погледна пъстрокът, после тръшна вратата на стаята му.

 

 

Оттогава ситуацията вкъщи съвсем се влоши, но на момчето му предстоеше техникум в областния град и това подсказваше край на мъките му. Но не и на майка му. Представяше си как ще порасне, ще има хубаво жилище и ще я измъкне от лапите на този грубиян. Тя беше кротка и добра и не заслужаваше пренебрежителното отношение. Чистеше, готвеше угаждаше на съпруга си... 

 

Лили премисляше предложението на Велин. Дори и да се реши да приеме, дали беше етично? Това щеше да е възползване. Тя не беше влюбена. Нямаше желание да бъде с него. Просто такава беше модата в момента и тя искаше да е като всички.
         От друга страна беше удобно, той беше наясно с нейното отношение. Пък и не беше влюбен. Какво пък толкова? По приятелски ще го направят. Без продължение, без ангажименти. Той заминава. Бързо ще забравят.
         И двамата нямаха опит, но направиха намисленото. Обещаха си, че ще приемат случилото се за сън, все едно, че нищо не е било, няма да го споменават. Все едно, че нищо не се е случило. След ден Велин ще замине за окръжния град, където ще учи в техникум. 

После събитията се развиха със светкавична бързина. Майка му и пастрокът на Велин катастрофираха. Мъжът в пияно състояние карал с бясна скорост джипа и се блъснали в дърво. Загинали на място.

 

Лили не го остави в болката му. Беше до него. Старата добра, разбираща и подкрепяща приятелка и в същото време някак затворена и отчуждена. Така и се разделиха с обещанието да не се търсят, по нейно желание. 

Лелята на Велин, сестрата на починалия му баща, пристигна от Лондон и се погрижи за племенника си. Набързо продадоха етажа и той замина с нея.

Двамата му братовчеди го приеха хладно. В новото училище имаше затруднения с езика. Но се справи, намери дори един-двама приятели . Мъчеше го носталгията, липсваше му Лили, разговорите на прага. Раздялата не беше приятна. Тя го умоляваше да не мисли за нея, да се отдаде на новия си живот, да не се чувства отговорен... нали така са се разбрали... просто й е направил услуга... може би е по-добре да не се чуват...

 

А при него сякаш не беше така. Той изпитваше нежност към нея, желание да я закриля... най-близкият му човек. Любов ли бе, приятелство ли... Чувстваше се объркан. Правилно ли постъпи с предложението си? Не загуби ли приятелството? А дали тайно не се е надявал да спечели любовта й? Съвсем като на игра се захванаха с намисленото, смееха се, забавляваха се с неопитността си... И изведнъж нещо се счупи, тя се промени, а той не разбра рязката промяна в нея. Искаше да е нежен, да я подкрепя, а тя рязко го отблъсна, стана груба. „Не ме мисли - отсече. - Нищо не се е случило!“ 

На следващото лято Велин дойде в България, за да види баба си на село и прескочи до градчето, където бяха най-свидните му спомени и най-скъпия му човек. Отвори майка й. Изненада се като го видя.

 

-  Пораснал си, променил си е, истински лондончанин!
       Той се усмихна кисело и попита за Лили.

 

 На море е с приятелки. Защо не се обаждаш? Лили не дава да се говори за теб! Какво се случи?
         - Животът ни раздели – смънка той.
       Отказа да влезе. Тръгна си с горчивина. Не потърси старите приятели, не му беше до тях. Остана за няколко дена при баба си в близкото село. След смъртта на дъщеря си, тя беше останала съвсем сама. Не се оплакваше, напротив – добре си била, добре си живеели с другите старци от селото, той да си гледа живота и да не се притеснява за нея. Баба му беше третата жена, за която беше готов да се погрижи, но сякаш и тя го отблъскваше. На 16 години той се чувстваше ненужен и непълноценен. 

В Лондон беше мрачно и тягостно. Не свикна с този град, не свикна и със семейството на леля си. Беше много самотен и само споменът за разговорите на прага с Лили го топлеха. На 18 години се отдели в самостоятелна квартира. Тренираше бокс и цялата си мъка и все по-нарастващото негодуване изсипваше върху боксовата круша. Уж му олекваше, но пак оставаше непреодолима горчивина.

И реши да се върне в България. Ще продължи образованието си в София. За да разбере себе си и хората, избра психологията. Реши да не търси Лили – ще спази обещанието си. Първо ще разгадае себе си, а после ще поеме във вярната за него посока. Намери си работа – сервитьор в представително заведение, където печелеше добре.  Беше привлекателен за другия пол, но отбягваше момичетата.

Състудентките му се опитваха да му правят психологически портрет. А една дори прояви нескрит интерес към него.

- Какъв психолог ще станеш, как ще консултираш хората, като ги отбягваш. Бил ли си изобщо с момиче?

-  Да – намръщи се Велин.

-  Е, и?

- Какво искаш да ти кажа?

- Как беше? Колко продължи връзката?

- Беше детска игра и не продължи.

- Не можеш да я забравиш, нали?

- Нали не съм на консултация при теб?

- Но можеш да дойдеш.

- При второкурсничка?

- Но с опит във всяко отношение.

- Ще имам предвид! - усмихна се Велин.

Отдалечи се внезапно и безцеремонно като буквално изостави заинтересованото момиче. Дари не спря да го заговаря и скоро станаха по-близки. Той сподели с нея все още неясното си преживяване с Лили.

- Кажи, защо тя изведнъж се дръпна и охладня? Всичко беше толкова хубаво, а сякаш някой я поля с ледена вода?

- Отчиташ ли, че за нея е било болезнено.

- То и за мен не беше лесно. В нашата неопитност беше приключението. Тя го искаше. А аз не я изоставих в трудения й момент. Дадох цялата си нежност и подкрепа. Просто когато всичко свърши, ме отблъсна грубо.

         - Според мен се е почувствала виновна. Ти си й предложил услуга по приятелски, тя се е съгласила да те употреби и да не ти дава надежда, а нещата са се получили много хубави... Усетила го е и се е стреснала – нали не е била такава уговорката. Уплашила се е, че ще те подведе.

          - След като е било хубаво и за нея... Какво?
          - Но тя не е отчела, че нещата могат да прераснат в любов. Усетила те е щастлив и се е притеснила, че те подвежда.

   - Искаш да кажеш, че при нея не е било любов?

- А при теб било ли е?

Велин не знаеше какво да отговори. През всичките тези години все това се питаше – какво всъщност е Лили за него?

- Всъщност теб какво точно те занимава? Дали Лили е била влюбена, дали не е, но неусетно се е случило? Или пък твоето отношение към нея? Имаш да си отговаряш на въпроси.

Дари стана енергично от пейката, хукна закачливо направо през тревата и зачурулика:

- Два без десет е. Да не закъснеем за лекцията.

 

Велин се надигна мрачно и тръгна след нея. 

Дари беше убедена, че може да му помогне. Не защото имаше голям опит в секса, а защото от години се занимаваше със себепознание. Не професионално. Първо заради себе си, после помагаше на другите. На 28 години тя прецени, че ще е добре да има диплома и да бъде истински специалист.

- Чувал ли си за регресия? - попита.

- Да се върнеш в минал живот.

     - Не само. Може да преживееш момени от миналото си от сегашния живот, от бебешка възраст, от раждането, от утробния период...

        - И защо?

       - В някой от моментите е имало тежко преживяване, най-често го наричат травма. То понякога се превръща в подсъзнателна програма, която диктува поведението ти в определени моменти. Ако се справиш с травмата, освободиш се от заседналата в теб негативна емоция и я разбереш, то ще настъпи промяна в теб.

       - Да разбирам ли, че ще трябва да преживея отново „онова“ с Лили?

     - Да, но едва ли само това е причината за твоята обърканост и затвореност. Но това после. Ако ми се довериш, просто затвори очи и се пренеси в момента, в който сте с Лили.

       Бяха отново на тяхната пейка в Борисовата градина в свободното време между две лекции. Вече бяха много близки. Обсъждаха интересни теми от лекциите, лекторите, колегите... И споделяха разбира се преживяванията си.

         Дари знаеше, че на Велин не му беше нужна подготовка, нито кабинет, нито релаксация. Той живееше с този момент, в този момент. Вече й имаше доверие и в мига, в който затвори очи, той се пренесе в стаята на Лили, където с нея лудуваха по детски...  С тих глас обясняваше:

        - Гушнал съм я след преживяната болка – нежно. Тя е заровила лице в гърдите ми, доверчиво, отдадено и някак с благодарност. Хубаво е, безметежно... Времето е спряло. Преливам от нежност и... също от благодарност. И някак изчезвам, губя се...

        - Къде се губиш? - дочу той гласа на Дари.

- В пространство...

        - С Лили ли?

        - Не само. Там е всичко. Усещането е за безкрай и пълнота.

        Дари изчака 1-2 минути.

- Запомни тази пълнота – тя остави да се изниже още една минута. - Как си?

        - Безметежно е, пълно, щастливо!

        - Какво те извади от това състояние?

        - Тя се раздвижи, леко отлепи глава от мен.

        - Какво е усещането?

     - Връщам се в реалността. Усещам докосването на косите й – усещам ги като тръпки по цялото тяло. Сладко е.

        - И после?

       - После тя ме отблъсна с ръце! Неочаквано. Грубо. И каза: Нищо не се е случило.

        - А ти?

   - Аз... ами това е неочаквано, шок... Потърсих очите й безмълвно. А тя ми обърна гръб и невротично се тросна: „Нищо не се е случило. Трябва да забравиш“. „Да, да – нищо не се е случило“ – потвърдих аз и опитах да я привлека към себе си. Тя обаче скочи и изтича до банята. Затвори се и не ме допусна повече до себе си.

         - Как се чувстваш?

         - Объркан.

         - Защо?

         - Не искам  да обяснявам повече!

     - Добре! Без да отваряш очи усети пейката, поляната... И когато се почувстваш готов, бавно отвори очи.

        Велин повдигна клепачи. Яркото слънце нахлу в него. Беше началото на лятото. Погледът му обхвана обляната от светлина поляна, сред която някой беше поставил пейката им. Усети мирис на липа и уханието на Дари.

         След кратко мълчание, тя нежно взе ръката му и я допря до бузата си.

         - Това беше регресия!

      Допирът на ръката й го стресна, подейства му като шок. Дръпна се като ужилен. А     Дари се засмя звънко.

            - Защо се дърпаш?

            Той я гледаше объркан, озадачен и неспособен да мисли и да отговори.

         - За домашно – ще трябва да възпроизведеш отново всичко. И особено какво изпита, когато хванах ръката ти. Възпроизвеждай секунда по секунда и изследвай емоциите си. Бъди сигурен, че изживя много емоции. Просто ги изследвай и записвай. Спокойно, не те свалям. 

             После се засмя звънливо.

              - Два без десет е! Да вървим да слушаме доцента!   

            - Ти върви! Аз ще пропусна този път – твърдо каза Велин и се намести на пейката, сякаш там ще векува.

 

             Да не забравиш домашното. 

    Как ли пък щеше да го забрави. Не знаеше от къде да започне, по-точно как да продължи. Да, бяха стигнали до момента, в който Лили го отблъсна. И сега... трябваше да възпроизведе всичко миг по миг. Да, объркан е. Много объркан. Трябва да задържи мига. Объркан... Още по-объркан... Празнота... И най-неочаквано в него нахлу друг спомен. Беше шестгодишен, когато сложи ръцете си на гърдите на майка си, е не само ги сложи... И другите малчугани правеха така, но техните майки не им обръщаха особено внимание. А неговата подскочи като ужилена, отблъсна го и се закани: „Няма да ти позволявам да се доближаваш до мен, щом правиш така.“ Велин се вцепени от ужас и повече не направи опит. Майка му вече беше вдовица, страдаше, но някак се отчужди и от детето си. По-късно се омъжи, защото това било добре за сина й – да не расте без баща.

И така... На петнадесет години за втори път беше отблъснат. Сега Велин съвсем се обърка. Май Дари  беше права, като намекна, че има повече причини за неговата затвореност. 

 

Позвъни на Дари, но тя му отказа разговора. Написа й съобщение: „Трябва да говорим. Открих нещо важно.“ Отговорът беше: „Записвай.“ 

Да, но не беше лесно да записва. Едно е да разказваш, съвсем друго – да опишеш. Сложиш химикала на листа, а думите ти изглеждат глупави и неподходящи. И търсиш други, по-точни. Да, описването си е още едно възпроизвеждане, дори повече, сега става истинското осмисляне. Първо майка му го е отблъснала, после Лили и накрая баба му. Всяка си е имала своя мотив, но фактите говорят едно – Велин е отблъскван. Те по свой начин са го обичали, но за негово добро според тяхното разбиране, са го отбутвали от себе си. И той е увисвал в празното пространство – сам, объркан, неразбиращ какво става. А ръката на Дари... Ами и тя най-вероятно е била подвеждаща. Ако ТОЙ потърси близост, какво ли ще се случи? Това е. Това го е стреснало. И вероятно винаги ще гледа с недоверие на жените, които проявяват интерес. В него се промъкна съмнението – дали Дари няма да се откаже от неговия случай? Подведе го, накара го да й се довери и, когато имаше остра нужда от нея, го отряза... Записвай. Да, и това трябва да запише, непременно. Търсеше думите... Трудно... Все нещо не достигаше, за да изрази влудяващия си страх от ново отхвърляне.

В петък Дари не дойде на лекции. Заминала за родния си град. Да прочете написаното и, ако му се струва, че има да добави нещо, да го добави. С колкото повече думи описва състоянието и чувствата си, толкова по-добре... Нали вече знае - спира мига и наблюдава... Не само себе си, да опита да усети Лили, нейните изживявания, майка си, баба си...

И Велин зачете бележките си. Да, имаше какво да допълни... Възпроизвеждаше миг по миг. Как ръцете на Лили се плъзнаха до гърдите му и го отблъснаха. Като забавен кадър... Сега ще го забави още... Ще спре на пауза! И ще внимава в своите усещания и какво се случва в тялото...

Записваше и всеки път се появяваха нови подробности, нови нюанси. Понякога му се струваше, че си измисля, но Дари беше казала, че няма значение. Да записва. Колко ли пъти премина през този процес? Не броеше. Имаше ли значение?

В неделя сутринта зачете отново. Нямаше тръпки, нямаше боцкане, нямаше емоция, не се появяваше нищо ново! Какво беше станало? Случката изглеждаше като преживяна от друг. Можеше да я погледне с други очи. Сякаш беше пораснал. Разбираше двамата тинейджъри. Тръсна леко глава! Какви деца са били! Усети лекота! Готов беше да литне! Сякаш някакъв голям товар се беше свлякъл от него. Дишаше дълбоко! Беше наясно как да говори с Лили. Ще вземе влака, ще отиде при нея, после при баба си.

Не, първо при баба си!

Не, първо при Лили! 

Дори походката му беше различна – спокойна и уверена.

         Ако разказът ви е направил впечатление с нещо, моля гласувайте за него
ТУК! Участва в конкурса "По стъпките на лятото" 






Гласувай:
26



Следващ постинг
Предишен постинг

1. erato7 - Прекрасен разказ, който прочетох ...
30.08.2016 17:40
Прекрасен разказ, който прочетох на един дъх!
Хели, нямам фейсбук. Има ли друг начин да се гласува?
цитирай
2. hel - erato7
30.08.2016 17:53
erato7 написа:
Прекрасен разказ, който прочетох на един дъх!
Хели, нямам фейсбук. Има ли друг начин да се гласува?


Благодаря за отзива, слънчево момиче. Разказът е "трудно смилаем", знам от опит, че хората се дистанцират от такива теми, но знам също, че за някои такива четива са от значение.
Мисля, че няма начин да се гласува без ФБ. Благодаря ти за желанието.
Нежна и прекрасна вечер, Ерато!
цитирай
3. faktifakti - разказът ти е увлекателен,
30.08.2016 18:59
със смисъл и нека е с щастлив край
цитирай
4. hel - faktifakti
30.08.2016 19:34
faktifakti написа:
разказът ти е увлекателен, със смисъл и нека е с щастлив край


Благодаря, Еви! Важното е, че момчето разбира своите детски и младежки неволи, надраства ги, съзрява. Той е готов да помогне и на Лили. Когато и двамата са достатъчно зрели, те ще поемат по най-точния път за себе си. Това за мен е щастливия край - всеки да се чувства на мястото си по своя си път. А може и заедно да продължат. :)
Хубава и удовлетворяваща вечер, Факти!

цитирай
5. emi1ts - Поздрави Ели!
30.08.2016 21:09
Интересен,увлекателен разказ.Да,трудно разбираме понякога своите емоции но наистина става по-леко,когато разберем себе си:)Най-искрени пожелания за успех на конкурса!Хубава вечер !
цитирай
6. hel - emi1ts
30.08.2016 21:39
emi1ts написа:
Поздрави Ели! Интересен,увлекателен разказ.Да,трудно разбираме понякога своите емоции но наистина става по-леко,когато разберем себе си:)Най-искрени пожелания за успех на конкурса!Хубава вечер !


Благодаря, Еми! Често не сме наясно с причините за неадекватното си поведение. И най-често хората не искат да ги търсят, защото е болезнено. И не им се коментира по същество. Но ще се радвам на всяко гласуване, макар че то остава скрито и от читателите, и от нас.
Хубава, топла, уютна вечер, Еми!
цитирай
7. mt46 - Поздрави, Хел!...
30.08.2016 21:43
Много добър психологически разказ!... Успех!...
цитирай
8. hel - mt46
30.08.2016 22:25
mt46 написа:
Поздрави, Хел!...Много добър психологически разказ!... Успех!...


Благодаря, Марине!
Слънце и любов в края на лятото!
цитирай
9. donchevav - Много ми хареса! Всичко е в нас - и ...
30.08.2016 22:48
Много ми хареса!
Всичко е в нас - и забраните, които си налагаме, и свободата, която си даваме, страхът и несигурността, любовта и щастието - всичко. За да опознаем света и отношението му към нас, трябва първо да опознаем себе си и своите реакции. Това е и ключът към по-доброто ни самочувствие и просперитет в живота.
От сърце ти желая успех на конкурса, мила приятелко! Прегръдка!
цитирай
10. stih - Дълбок психологизъм!
30.08.2016 23:37
Гласувах, Лени.
Успех!
цитирай
11. hel - donchevav
31.08.2016 00:11
donchevav написа:
Много ми хареса!
Всичко е в нас - и забраните, които си налагаме, и свободата, която си даваме, страхът и несигурността, любовта и щастието - всичко. За да опознаем света и отношението му към нас, трябва първо да опознаем себе си и своите реакции. Това е и ключът към по-доброто ни самочувствие и просперитет в живота.
От сърце ти желая успех на конкурса, мила приятелко! Прегръдка!


Вени, твоите разбиращи, топли, човечни коментари са най-прекрасното допълнение и продължение към постингите. Радост, щастие и чест е за мен да си тук. Винаги намираш точните думи. Любовта, която раздаваш, облагородява. Благословена бъди! Прегръдка!
цитирай
12. hel - stih
31.08.2016 00:20
stih написа:
Дълбок психологизъм! Гласувах, Лени.
Успех!


Благодаря от сърце! Ели, Не съм чела поезията на конкурса, но ще потърся името ти. Ще се радвам да си там! Топлина и любов в душата ти.
цитирай
13. natali60 - Браво, Хели!
31.08.2016 07:37
Гласувах. Успех!
цитирай
14. hel - natali60
31.08.2016 08:51
natali60 написа:
Браво, ХелиГласувах. Успех!


Благодаря от сърце, Натали! Подкрепата тук и обратната връзка ми е най-важна! В България или в Китай, където и да си, нека ти е хубаво и усмихнато!


цитирай
15. stela50 - Поздрави за разказа, Хел... прочетох на един дъх,
02.09.2016 23:47
харесах много... Ще гласувам от сърце.
Успех !
цитирай
16. hel - stela50
03.09.2016 00:07
stela50 написа:
Поздрави за разказа, Хел... прочетох на един дъх, харесах много... Ще гласувам от сърце.
Успех !


Благодаря ти от сърце, Таня! Хубави, слънчеви и приятни празнични дни с любими хора!
цитирай
17. mariniki - прекрасен разказ, мила Хелинко...
03.09.2016 00:37
гласувах с удоволствие... Успех и Късмет!
прегръщам те, с обич...
цитирай
18. hel - mariniki
03.09.2016 01:36
mariniki написа:
прекрасен разказ, мила Хелинко... гласувах с удоволствие... Успех и Късмет!
прегръщам те, с обич...


Благодаря ти от сърце, мила приятелко! Прегръдка о от мен!
цитирай
19. flymore - Дълбок психологичен
04.09.2016 18:27
рисунак!
Нямам ФБ, но те подкрепям за успех, hel!!!
Прегръдка и Бог да е с теб!
<3
цитирай
20. hel - flymore
04.09.2016 23:37
flymore написа:
Дълбок психологичен рисунак!
Нямам ФБ, но те подкрепям за успех, hel!!!
Прегръдка и Бог да е с теб!
<3

Благодаря от сърце, flymore! Тази подкрепа е по-важна! Хубави празнични дни!
цитирай
21. severalthings - Невероятно..
10.09.2016 15:59
Поздравявам те ,скоро не се бях трогвал толкова от разказ.Написан е така задълбочено и с толкова емоция че изобщо не ми се искаше да свършва.Само моля те продължавай да пишеш,аз ще съм ти най-верният читател :))))
Успех.
цитирай
22. hel - severalthings
10.09.2016 22:59
severalthings написа:
Невероятно...Поздравявам те ,скоро не се бях трогвал толкова от разказ.Написан е така задълбочено и с толкова емоция че изобщо не ми се искаше да свършва.Само моля те продължавай да пишеш,аз ще съм ти най-верният читател :))))
Успех.


Благодаря за хубавите думи, severalthings! Много хубави дни в топлата есен! И не спирай да пишеш!
цитирай
23. batogo - !!!:))) Поздравления!
25.10.2016 11:09
Хубав, завладяващ разказ. Имаш невероятен талант, стил и дълбоко разбиране. Вярвам, че ще успееш.
цитирай
24. hel - batogo -
26.10.2016 00:27
batogo написа:
!!!:))) Поздравления! Хубав, завладяващ разказ. Имаш невероятен талант, стил и дълбоко разбиране. Вярвам, че ще успееш.


Благодаря, Оги! Когато има проблеми, трябва да се бърка надълбоко, иначе как ще ги решим. :) Хубави дни, пълни с любов и светлина!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1963638
Постинги: 233
Коментари: 4996
Гласове: 26791
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031