Прочетен: 2920 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 29.10.2016 20:05
С отмалели крака изкачи десетте стъпала на тясната външна стълба, която водеше към входа на нейното жилище. Докато с треперещи от изтощение пръсти трескаво търсеше точния ключ, дочу отдолу молещо тъничко „Мяу“.
- Ша ноар. Откъде се взе? - безстрастно каза тя.
Малкото черно коте се беше изправило на крака и отговори със своето сърцераздирателно „мяу“.
- Може ли да си толкова черно? - делово попита Спаска, превъртайки ключа. - Хайде, влизай!
Лъскавото черно същество подуши отворилото се пред него пространство, несигурно пристъпи, изследвайки всеки сантиметър нова площ. Четирите лапички на котето го заведоха до малко меко диванче.
- Къде? Това е моето място!
Черната топчица не й обърна внимание, скочи и се намести на меката постилка точно пред лаптопа, където след малко щеше да седне Спаска.
- Ей, още не си дошла, а вече ме изместваш!
„Хм, на Хелоуин черните котки носели късмет – мислеше тя. - Какво ли ще ми донесе моето гостенче?“
Отвори полупразния хладилник, намери малко прясно мляко, затопли го в микровълновата печка и го остави на малката неочаквано появила са душичка.
- Ша ноар! - подвикна Спаска.
Чуваше се само лочене.
- Шано!
Без промяна.
- Шани!
Котето повдигна глава и я погледна за миг.
- Шани – това ти е името. - Ще ме чакаш ли, когато се прибирам от работа, Шани?
Паничката вече беше празна и котето потърка гръбче в краката на стопанката. Нежна тръпка се разля по тялото на Спаска. Вече не е сама.
Работеше като енерготерапевт. Денят й беше тежък, чувстваше се изцедена. Щеше да вземе освежителен душ, да почине малко, а после да напазарува. Нямаше да забрави и тиква за фенер. Сега ще празнува Хелоуин. Нали не е сама! Котето се сгуши на предоставената му възглавничка близо до вентилаторната печка.
Позвъни се. През прозореца видя кой звъни на входната врата за двора.
- Ха, това ли ми донесе котето за Хелуин? - неприятно се изненада младата жена.
Излезе и мълчаливо отвори.
- Колежката ти ми каза къде живееш. Само ти си можела да ми помогнеш. С бъбречна криза съм – каза мъжът с изкривено от болка лице.
- Влез.
Това беше съпругът й, от който беше избягала и с който бяха в развод.
- Легни на дивана.
- Но това е късо канапе.
- Ще сложа табуретка за краката ти. Лягай!
Гостенинът легна, преодолявайки болката.
- Отпусни се.
- Боли, бе, жена!
- Знам!
Тя вдигна ръце над него и сеансът започна.
Скоро мъжът се отпусна, болката стихна и той дори задрема. Котето се въртеше в краката на Спаска. Тя го взе нежно и го постави на гърдите си.
- Благодаря ти, Шани! Ти си чудесна помощничка.
Мъжът се надигна.
- Какво е това? С нея ли говориш? С черна котка!?!?
- Тя помагаше.
- Черна вещица си ти! Права беше майка ми! Черна вещица! - вече седнал нареждаше мъжът. Негодуванието се надигаше в него и заплашваше да изригне като вулкан.
- Сега каналите ти са разширени – обясни спокойно Спаска. - Камъчето е уратно, след малко ще тръгне, ще те заболи като за последно и ще го изхвърлиш.
- Черна вещица!
Мъжът удари гневно седалката с юмруци, подпря се на тях и се изправи нервно. Отправи се към вратата и излезе без да се обръща.
- След малко ще изхвърлиш камъчето – каза кротко Спаска без да се интересува от неговите емоции.
Седна в очакване, притискайки малкото черно същество, което се оказа незаменим помощник в този труден за нея момент.
От към двора се чу сподавено стенание, неясно ругаене, притичващи стъпки и хлопване на дворната врата.
- Е, Шани, мисля все пак да напазарувам и да си направим тиквен фенер за Хелоуин.
Някой почука. Младата жена отвори. На прага беше съседът от горния етаж, всъщност хазяина й.
- Мисля, че моето черно коте е при теб.
Спаска го погледна с ням ужас в очите.
- Мислех, че е изхвърлено. Приютих го - каза тя сподавено. - Влез да си го вземеш.
Младият мъж влезе. Котето не му обърна внимание и се намести удобно на възглавничката си.
- Всъщност майка ми днес го донесе като подарък за Хелоуин – да не съм сам и да ми донесе късмет. Тя вярва...
Младият мъж се смути.
- Пък аз отдавна исках... да те поканя... а все нямаше повод... Но виж котето... то те избра... Няма да ти го взема... А защо не дойдете горе при мен... Напазарувал съм някои неща... и тиква за фенер... Бихме могли да си спретнем купон.
Спаска светна.
Истина било – на Хелоуин черните котки носят късмет.
hel (Elena Ni)
Благодаря ти за този чудесен разказ, мила Хели! Леки и късметлийски дни!
Весел Хелоуин!
Благодаря ти за този чудесен разказ, мила Хели! Леки и късметлийски дни!
Весел Хелоуин!
Ех, припомни ми за масажа на моята котка. Легнеше ли на гърба на някого, не можеш да го накараш да направи нещо. Щом Ейри е на гърба ти, значи си помазан в този момент!
Благодаря, Вени. И на теб любов и късмет!
поздрави
Хубава вечер !
поздрави
Стопли ме с тези думи. Благодаря, Еви! Хубави празници. Идва и денят на Будителите.
Хубава вечер !
Нали за това публикуваме - някой може да се докосне и замисли. Пък четем ние да бъдем докоснати и да се замислим. Благодаря, Таня! Хубави празници.
усмихна ме, мила вълшебнице... прегръщам те...
усмихна ме, мила вълшебнице... прегръщам те...
Щом е котка, все е за добро! И аз те прегръщам, Маг! Хубави празници!
Хубава вечер!
Хубава вечер!
Имах коте! И в детството имах. Прекрасни са особено като мъркат и правят масаж с лапички.
Хубави дни и усмивки, Катя!
2. Разкази на hel - линкове
3. Приказки на Ейри - линкове
4. Стихове на hel - линкове
5. Туризъм и други - hel - линкове
6. Другите ми блогове - 1. ПРИКАЗКИ НА ЕЙРИ
7. Другите ми блогове - 2. ВИХРИ ОТВЪТРЕ
8. Стихове и гатанки за деца от hel - линкове
9. cefules.net
10. Буквите
11. от Капито
12. клип - Дж.Бел и DEMIDIIN
13. Тя без ръка, той без крак
14. релаксация - музика
15. Славей
16. Victory, Bond and Andre Rieu
17. китайски танц
18. Разходка по света
19. балет
20. Тест за нестандарно мислене
21. Най-странните сгради
22. Най-странните сгради 2
23. http://sebepoznanie.com/
24. Два избора
25. търсачка
26. Наркотиците и ЦНС - достъпно обяснено от ка4ак
27. Визитките на kushel