Прочетен: 3628 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2017 18:25
- Моите движения не са грациозни. Старая се, но не мога да го постигна – почти приплака десетгодишното момиченце.
- Точно затова трябва да си упорита. Това се постига. Не е нужно да ставаш велика балерина. Целта ти е просто да станеш привлекателна жена.
- Ами ако не искам?
- Как така няма да искаш? Като мен ли да станеш?
- Ти не си грозна.
- Баща ти ме напусна, защото съм била схваната и дървена. Ясно ли ти е? Ако някой ме беше научил как да въртя дупе, нямаше да ме напусне.
- В школата никой не ни учи да въртим дупе – тросна се малката.
- Ти бъди грациозна, пък другото ще се нареди, когато му дойде времето. Хайде приготвяй се!
Малката взе балетните пантофки и с отвращение ги набута в раничката си. „Да знаехте колко сте ми омразни, на парчета щяхте да се пръснете“ - помисли момичето.
В залата влезе последна както винаги. Другите вече се упражняваха. С радост, с удоволствие! Боже, как се забавляваха!
Сърцето на Краси се сви. Нямаше при кой да отиде. Никой не я забелязваше. Чувстваше се излишна. Отиде до станката пред
огледалото. Там имаше две момичета, които вдигаха високо десния си крак, сгъваха го в коляното, после отново го вдигаха. Всяка беше потънала в упражнението и не й обръщаше никакво внимание. Опита и тя. Не се получаваше, както винаги. Дори кракът й се схвана. Не беше за пръв път. Седна на пода и започна да го разтрива. „Моля те, моля те, моля те, отпусни се. Трябва да играя, трябва, трябва...“ Душата й ридаеше, но тя се изправи.
Преподавателката влезе, поздрави момичетата и се приближи към нея.
- Каза ли на майка си, че понякога ти се схващат краката?
- Не. И без това няма да ми обърне внимание.
- Тогава аз ще й кажа.
- Не, моля ви!
- Но ти и равновесие вече не можеш да пазиш! Трябва да те прегледа лекар!
- Не – приплака момичето.
Преподавателката обаче позвъни на майка й. Обясни какво е забелязала и даде съвет.
- Краси просто се глези. Не й обръщайте внимание. Нищо й няма. Балетът й се отразява добре. Аз виждам и съм ви благодарна за грижите и вниманието.
Нещата обаче се усложниха и докато майката се чудеше как да отучи дъщеря си от глезенето, момичето трябваше да се придвижва с количка. Започна най-големият ужас в живота на младата жена. Не стига че дъщеря й не беше фина и изящна, а сега вече беше и саката. Лекарите твърдяха, че няма увреждания и че един ден може да проходи. Един ден... Кога ли... А дотогава...
Краси обаче не приемаше нещата като трагедия. Ужасът от ходенето на балет беше по-голям от неудобството на количката. Пък и колко неща се промениха. Беше лято. Ваканция. Съучениците й не я оставяха сама в двора. Идваха често, включваха я в игрите си. Беше някак на почит. Количката определено й даваше предимство. Краси дори и не се замисляше как ще ходи на училище наесен. В момента нещата й се уреждаха - майка й не я караше да пазарува, да си подрежда стаята. Освен това готвеше любимите й ястия.
Най-вълнуващото беше, когато Оги идваше. С него все намираха за какво да си говорят. Той я гледаше в захлас, когато разказваше някой филм или нещо прочетено. Той дори не разбираше, че понякога тя си съчиняваше. Гледаше я особено и Краси се замисли дали това не е любовта. А дали и тя не беше влюбена или просто се поглеждаше през неговите очи.
- Знаеш ли, Краси? Когато пораснем, ще се оженя за теб! - каза съвсем естествено Оги.
После се стресна.
- Разбира се, ако искаш – добави той.
- Искам, искам – възбудено каза момичето.
- И ще си имаме своя къща.
- Но аз... - смути се Краси. - Как ще я гледам тази къща?
- Не бери грижа. Ще се справим. Аз те харесвам точно такава!
Какво тържество настъпи в душата на Краси. Ето, не е както казва майка й. Не е нужно красиво тяло, нито изискани движения. Нищо не разбира майка й. Оги я харесва точно такава. И възбудено сподели своята радост.
Майката я погледна тъжно и нежно я прегърна.
- Мило дете, не ти ли мина през ума, че го прави от съжаление?
- Не е вярно. Той най-много се застоява у нас. Говорим си. Разказваме си, играем на игри.
Майката я притисна с обич и тъга и тихо се разплака.
Краси помръкна. Дали пък Оги не й приказваше красиви неща от съжаление. Нещо се говореше, че наесен могат да я изпратят в училище за деца с увреждания, което значеше, че няма да вижда Оги. Не, не. Идеше й да скочи, ако трябва, ще танцува гадния му балет. И сякаш се надигна, нещо трепна в нея, премина тръпка през краката й. Тогава нахлу друг ужас. Как тъй ще ходи? Та Оги я харесва точно такава! Зави й се свят. Някъде дълбоко в подсъзнанието си, тя усещаше как ще загуби удобната си позиция – няма да й обръщат специално внимание, няма да й угаждат, дори Оги може да не се застоява край нея.
И изпадна в дълбока депресия.
Точно тогава като някакво чудо се появи баща й. Мразеше го. Мразеше го от дъното на душата си, защото ги беше зарязал заради друга жена. За какво идваше? Четири години не се беше появявал, а сега се изтърси, сякаш нищо не е било.
Бяха на двора. До лехата с кадънките.
- През всичките тези години съм мислил за теб, исках да се виждаме, но според майка ти за теб щяло да е по-добре да не ме виждаш и да ме забравиш.
- Защо ни остави?
- Понякога се случват такива неща. Това не значи, че не те обичам.
- Ти си оставил мама, защото не е можела да върти дупе!
- Какви са тези глупости? Не е така между нас с майка ти. Като пораснеш, ще разбереш! Сега не мога да ти обясня.
Разговорът потръгна. Краси разказа всичко на баща си – за балета, за мотивите на майка й да стане красива и привлекателна жена.
- Разбера се, че е важно да станеш красива и привлекателна. Балетът би помогнал, но той е само малка част от всичкото. Преди всичко трябва да се приемеш, каквото си...
- Аз се приемам каквато съм – бързо и въодушевено възкликна момичето.
- Точно затова те харесват и другите. И няма никакво значение, че не можеш да ходиш. Всъщност, няма физиологична причина да не проходиш.
- ???
- Е, не се прави, че не знаеш.
Краси погледна гузно. Да, знаеше, само че не беше наясно иска ли.
- Представи си, че майка ти обещае, че никога повече няма да ти спомене за балет. Как си представяш живота?
Краси заби поглед в кадънките. Жълти, пъстри, те светеха като слънца. Такава трябваше да бъде жената. Иска ли да стане привлекателна?
- Не знам – каза безпомощно.
- Майка ти вече е съгласна да се виждаме. Утре ще дойда пак – в 5 часа. Добре ли е?
- Да.
- А ти си представи, че си голяма. Каква искаш да бъдеш? Какво искаш да правиш?
И си тръгна като до последно й махаше с ръка и й се усмихваше!
След малко се появи майка й. Имаше някаква голяма промяна в нея. Някак тиха, смирена... Размениха поздрави... Като че ли нямаха какво да си кажат или по-точно обратното – имаха прекалено много неща да споделят, но не точно сега.
Вечеряха мълчаливо. Всяка потънала в мислите си. На Краси й беше хубаво. За пръв път се чувстваше свободно в собственото си пространство. То беше осезаемо. Нейно си. Без натрапливото присъствие на майка й.
Заспа трудно. На другия ден в двора се завъртяха едно-две момичета за малко. Беше средата на август. Всички бяха заминали. Оги беше с родителите си в Гърция на море. Оги! Как й липсваше!
Когато в 5 часа дойде баща й, тя не беше готова с отговора как вижда живота някъде в бъдещето.
Разказа за Оги и желанието им да станат семейство. Бащата трепна – ето го разковничето.
- Чудесно е, че Оги те приема, каквато си. На него му харесва да е с теб и да се забавлявате. Той спортува ли?
- Тренира таекуондо!
- Кани ли те да го гледаш на състезания?
- Ами... ние от скоро сме близки.
- Кога ще се върне?
- Май в други ден!
Оги се появи с една торбичка обли морски камъчета.
- Прекрасни са. Ще ги наредя в саксията с кастуса. Ще стане чудесно. Знаеш ли, татко идва всеки ден. Всеки момент ще дойде.
Бащата на Краси дойде със сладки, фъстъци и кока кола. Седнаха на дворната маса до кадънките.
- Как върви таекуондото? - попита по някое време бащата.
- Добре, но родителите ми са убедени, че съм взел достатъчно от този спорт. Не било нужно вече да ходя по състезания и да ми разбиват носа. Искат да уча танго.
- Защо точно танго?
- Ами... щял съм да се уча на ритъм, да водя партньорката, на кавалерство, на уважение към партньорката, на отговорност...
- А ти искаш ли?
- Не знам точно. Наистина не ми се ходи по състезания на таекуондо. Може би ще е интересно това танго, но пък каква ще е тази партньорка...
- Може да е хубава? - подметна бащата.
- Да, но няма да е Краси...
Краси, която до този момент буквално беше онемяла и замряла, сега се раздвижи въодушевено.
- Аз, аз, аз... чувствам, че... аз знам... аз знам... че мога... Аз ще мога... да ходя.
Момичето се надигна.
- Спокойно, спокойно – подхвана я бащата. - Всички знаем, че ще ходиш съвсем скоро.
- И заедно ще ходим на танго! - въодушевено й заяви Оги.
hel (Elena Ni)
Много ми хареса прочетеното - много различен, дълбок, многопластов - и толкова пълнокръвен, емоционален и истински разказ! Поздравления, мила Хел!
Честита Първа пролет! Прегръдка!
Благодаря за хубавите думи, Еми! Радвам се, че ти харесват разказите ми и това е така, защото ти самата имаш богата душевност и фина чувствителност. Честита пролет и на теб! Много слънце и любов!
Много ми хареса прочетеното - много различен, дълбок, многопластов - и толкова пълнокръвен, емоционален и истински разказ! Поздравления, мила Хел!
Честита Първа пролет! Прегръдка!
Благодаря за невероятния коментар, Вени! Такива случаи, като описаният от Фройд, има много. Въпреки че сега психотерапията е на мода, малко хора са наясно за съжаление. Добре е, че има хора като теб, като Еми... Сродни сме, затова се разбираме. Честита пролет и на теб. Слънце и любов в пролетните дни!
И аз ти благодаря, Жози! Честита пролет. Слънце и любов!
Дано се прочете от повече родители, които оказват подобен психически тормоз над децата си.
Честита пролет, Лени!
Здрава и вдъхновена бъди!
което във всички възрасти по свой си начин
е едно бълбукащо дълбоко в душата вълнение...
Било е винаги, е и ще бъде
най-чудното и най-омайно вдъхновение!
Съзнателно и подсъзнателно
то нашите мисли и действия управлява.
Осмисля целите, мечтите
и в устрем смел душата полетява!
Винаги можем да помогнем
на детето - нещотърсач да полети!
Спокойно, с търпеливо наблюдение,
подходящи за възрастта разговори.
"Животът е прекрасен" /чуден беше този филм/
и с такова усещане трябва да навлиза в него всяко дете.
Първа, втора, трета, четвърта, пета позиция...
Рамене изправени, бъди в кондиция!
Раз, два, три, плие...
Усмивка - нежност на лице!
Раз, два, три...
ръцете погледът следи!
Красива стойка пред станката
и после...полет в небесата...
Досети се, нали...:)))
Седем години съм играла балет
и той си остана моята слабост до днес.:)
Прекрасен разказ си сътворила, скъпа Hel!
Обичам твоя вътрешен усет за нещата
и теб самата! Честита пролет!
Нека любовта във всичките й форми
е твое вдъхновение в Живота!
Прегръщам те и те погалвам с душата си!:)
Дано се прочете от повече родители, които оказват подобен психически тормоз над децата си.
Честита пролет, Лени!
Здрава и вдъхновена бъди!
Благодаря, Ели! Родителите все искат най-доброто за децата си, но често им докарват страдания. Училище за родители няма, но всъщност е нужно училище за себепознание. Ако се научиш да разбираш себе си, ще можеш и другите да разбираш. Изглежда лесно, но не е. :)
Слънчева пролет и любов!
което във всички възрасти по свой си начин
е едно бълбукащо дълбоко в душата вълнение...
Било е винаги, е и ще бъде
най-чудното и най-омайно вдъхновение!
Съзнателно и подсъзнателно
то нашите мисли и действия управлява.
Осмисля целите, мечтите
и в устрем смел душата полетява!
Винаги можем да помогнем
на детето - нещотърсач да полети!
Спокойно, с търпеливо наблюдение,
подходящи за възрастта разговори.
"Животът е прекрасен" /чуден беше този филм/
и с такова усещане трябва да навлиза в него всяко дете.
Първа, втора, трета, четвърта, пета позиция...
Рамене изправени, бъди в кондиция!
Раз, два, три, плие...
Усмивка - нежност на лице!
Раз, два, три...
ръцете погледът следи!
Красива стойка пред станката
и после...полет в небесата...
Досети се, нали...:)))
Седем години съм играла балет
и той си остана моята слабост до днес.:)
Прекрасен разказ си сътворила, скъпа Hel!
Обичам твоя вътрешен усет за нещата
и теб самата! Честита пролет!
Нека любовта във всичките й форми
е твое вдъхновение в Живота!
Прегръщам те и те погалвам с душата си!:)
[/quote]
Благословия си, Инел! Колко е хубаво, че си играла балет. И добре, че ни каза, какво е приказвала преподавателката. Аз също имам слабост към балета, но много късно разбрах, къде мога да се уча. Не бях долгокрака, но пък бях гъвкава, с ръце, които бяха готови да полетят. И преподавателят ме прие. Но пък се разболях и чак след месец отидох. Оказа се, че преподавателят се готвел за конкурс и на практика нямаше обучение. Така и не обух балетни пантофки. Още съжалявам! :(
Прегръдка с много обич, Инел!
2. Разкази на hel - линкове
3. Приказки на Ейри - линкове
4. Стихове на hel - линкове
5. Туризъм и други - hel - линкове
6. Другите ми блогове - 1. ПРИКАЗКИ НА ЕЙРИ
7. Другите ми блогове - 2. ВИХРИ ОТВЪТРЕ
8. Стихове и гатанки за деца от hel - линкове
9. cefules.net
10. Буквите
11. от Капито
12. клип - Дж.Бел и DEMIDIIN
13. Тя без ръка, той без крак
14. релаксация - музика
15. Славей
16. Victory, Bond and Andre Rieu
17. китайски танц
18. Разходка по света
19. балет
20. Тест за нестандарно мислене
21. Най-странните сгради
22. Най-странните сгради 2
23. http://sebepoznanie.com/
24. Два избора
25. търсачка
26. Наркотиците и ЦНС - достъпно обяснено от ка4ак
27. Визитките на kushel