Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07 11:48 - Уж обичана
Автор: hel Категория: Изкуство   
Прочетен: 4136 Коментари: 14 Гласове:
18

Последна промяна: 26.07 00:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Да се мразя ли? О, не! Отучих се отдавна. Обичам се цялата, приемам се с недостатъците си! - тъй си повтарям от години.

И ето че на приятелско парти една жена споделя нещо за себе си и за това колко не може да се понася. Всички се надпреварват да й обясняват защо и как трябва да се обича, а аз все не успявам да взема думата... Как така, защо не мога да споделя своя велик опит? Дайте ми думата! По-тихо де... Как да ви надвикам? Имам да кажа нещо важно...

Ама глас не издавам! Това ме измъчва и се чувствам некомфортно. Такава съм си - слаба и неуспяваща. И точно тогава, както понякога се случва, някъде вътре в мен от лявата ми страна се обажда един дрезгав глас и заявява: „Мразя се“. Ама аз, нали съм тренирана, веднага започвам да го оборвам: „Обичам се, въпреки, че се мразя! Обичам се заедно с неприязънта към себе си, даже се възхищавам, че съм дръзнала да се обичам заедно с омразата към себе си. “

Да... май това исках да й кажа – да се приеме заедно с непоносимостта към себе си, пък после вече може да работи да промени нещо. Даа... Верни неща! Лесно се дава акъл! А аз, докъде стигнах? Работих, занимавах се с психотеренинг и уж успявах, а ето пак от време на време гласът се обажда!
                                             image
Тръгвам си разстроена и сериозно нахъсана да се справя с това негативно чувство веднъж завинаги! Тя, неприязънта, си е моя, но пък и не съвсем точно, защото този прегракнал глас е на една моя част, която винаги и винаги се е криела и е отказвала да влезе в контакт с мен. Да, тя се крие, иска да си съществува самостоятелно и пет пари не дава, че я обичам! Или поне така си мисля, защото ми е втълпено - че трябва да се обичам, защото, ако не обичам себе си, как бих могла да обичам другите! И уж я обичам (т.е. себе си), ама яко й се дразня и много, много не желая да й чувам гласа, камо ли да я виждам! С толкова субличности съм се сговорила, а с тази не се получава нищо! Пък то как ли ще се получи, като не искам да ми се мярка пред очите!

Но сега е дошло времето и аз я призовавам:

- Покажи се, мила! Не се плаши, не съм толкова страшна!

Но се чува само прегракнало:

- Мразя те!

О, сега говори като отделна личност! Тя мрази мен! Ето я моята омраза, гледана отстрани. Става по-лесно!

- Не е толкова страшно, че ме мразиш! Аз го знам и не се сърдя! Просто се покажи!

Тя надниква за части от секундата – нещо сиво-черно дрипаво – и отново изграква троснато: Мразя те!

Няколко пъти се показва, но не застава пред мен.

Знам, че мога да й задам въпроси и да се получи разговор, но сега имам други планове.

- Ти си много важна за мен! Твоето чувство е важно! Затова те викам! Ти си част от екип и ни липсваш!

Най-после изскача. Сива, дрипава, приведена, сбръчкана, суха, кокалеста... Отшелница... Очи не се виждат, но две сивосини дълбини се взират в мен с недоверие. В единия край - страх и несигурност, в другия – любопитство и надежда... И една готовност да се шмугне и потули вътре в мен.

Бррр! Дума да не става!

Но искам да й помогна и това го мога, стига да ми съдейства! А тя вече е готова!

- Ми, хайде, свободно изрази своята омраза! Това е много важно за мен! Изрази я, както можеш!

- Мразя те! Мразя те! Мразя те! - рецитира страстно дръгливата ми част като удря с юмруци по въображаема маса. После спира, замряла в очакване!

- Браво! Давай още! Я, вземи нещо да блъскаш за по-ефектно.

И като в приказка (пък то не е ли?) се появява някаква дъска и тя започва да налага изневиделица появил се пън.

- Още... още... още...

Изморявам се да подканям сърцато и без това изтерзаното същество... А сиво-черното петно измъглява, т.е. превръща се в призрачна мъгла и от нея се материализира едно четиригодишно момиченце. Бонбон! Вижда ме и мигом се хвърля в обятията ми, а аз се разтапям от радост.

- Обичам те! - ликува то.

Трепвам, защото никак не обичам този израз. Все фалшив ми изглежда! Но сега го казва моята прекрасна субличност, която толкова обичам. Ама защо пък четиригодишна? Откъде да знам! Такава се появи. Вероятно съм била на тази възраст, когато нещо или някой ме е накарал да се намразя. Може да се изследва. Толкова години правя успешни проучвания. Пък това ще е най-революционното!

Но защо да се занимавам с подробности?

За пръв път не ме интересува причината, породила психотравма! Сега ми е леко и радостно.

Негативните чувства трябва да се изразяват и да се превръщат в красота и хармония!

hel (Elena Ni)

От сборник разкази "Чай от липа"  - Хел

 







Гласувай:
18
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрав!...
16.07 12:15
Има малък пропуск в заглавието...
цитирай
2. hel - mt46
16.07 12:34
mt46 написа:
Поздрав!... Има малък пропуск в заглавието...


Благодаря, Марине! Цар съм на техническите грешки! :)
цитирай
3. anin - Здрасти, Ели
16.07 13:07
Искрено и истинско е споделеното, всеки от нас има своите си такива моменти на необичане към себе си, но имаме и такива, в които се чувстваме готино със себе си, тогава и външно ни личи, ставаме по-усмихнати и приятни ...
цитирай
4. donchevav - Мила Ели - не на техническите гре...
16.07 13:24
Мила Ели - не на техническите грешки, на майсторското вплитане на елементи от психоанализата си явно цар! Как само си съумяла да оживиш, да персонифицираш подсъзнателното...или както там се нарича оная субличност, която се спотайва във всеки от нас и ни нашепва страхливо и злобно всеки път, щом понечим да вдигнем високо глава. Припознах се в героинята, когато искаше да обясни на другата жена защо трябва да се обича, но всички наоколо бяха по-гласовити и тя превърна този факт в негатив срещу себе си.
Хареса ми начинът, по който героинята ти се преборва с по-лошата си половина - чисто фройдистки, но толкова мило, обичливо - и така образно пресъздадено - приказка!
Вярвам, че част от страховете ни, залегнали в подсъзнанието, са неволно формирани наистина в детството ни. Както и в това, че не чрез положителни заклинания от типа "Приемам се! Харесвам се! Аз съм много добра! Страхотна съм!", с които да се противопоставим на подсъзнанието, а с позитивни действия - точно както си го описала, можем да постигнем траен резултат, да се избавим от страховете и несигурността, които крием в себе си.
Разказът ти много ме впечатли - благодаря ти! Прегръдка, мила Ели!
цитирай
5. hel - anin
16.07 14:42
anin написа:
- Здрасти, Ели Искрено и истинско е споделеното, всеки от нас има своите си такива моменти на необичане към себе си, но имаме и такива, в които се чувстваме готино със себе си, тогава и външно ни личи, ставаме по-усмихнати и приятни ...


Да, Анин, когато човек се обича (не става въпрос за нарцисизъм), му личи, привлекателен е, магнетичен. Разбира хората и общува естествено. Но често възпитанието е такова, че човек някак пренебрегва себе си, не се обича и в такъв случай дори не е наясно, че не е способен да обича и другите истински. Как един празен язовир може да даде вода за напояване. Нали първо трябва да я има, т.е нали човек първо трябва да има любов към себе си и тогава да я раздава.
Благодаря ти за коментара! Прегръдка!

цитирай
6. hel - donchevav
16.07 15:08
donchevav написа:
Мила Ели - не на техническите грешки, на майсторското вплитане на елементи от психоанализата си явно цар! Как само си съумяла да оживиш, да персонифицираш подсъзнателното...или както там се нарича оная субличност, която се спотайва във всеки от нас и ни нашепва страхливо и злобно всеки път, щом понечим да вдигнем високо глава. Припознах се в героинята, когато искаше да обясни на другата жена защо трябва да се обича, но всички наоколо бяха по-гласовити и тя превърна този факт в негатив срещу себе си.
Хареса ми начинът, по който героинята ти се преборва с по-лошата си половина - чисто фройдистки, но толкова мило, обичливо - и така образно пресъздадено - приказка!
Вярвам, че част от страховете ни, залегнали в подсъзнанието, са неволно формирани наистина в детството ни. Както и в това, че не чрез положителни заклинания от типа "Приемам се! Харесвам се! Аз съм много добра! Страхотна съм!", с които да се противопоставим на подсъзнанието, а с позитивни действия - точно както си го описала, можем да постигнем траен резултат, да се избавим от страховете и несигурността, които крием в себе си.
Разказът ти много ме впечатли - благодаря ти! Прегръдка, мила Ели!


Мила Вени, чела съм Фройд, но както винаги не съм запомнила всичко. Обикновено всичко прочетено сякаш се изтрива и ми остава нагласа, начин на мислене. И през ум не ми е минало да се свържа с нещо фройдитско. Дори не знам от къде съм възприела термина субличност, сега се предпочита термина аспект. Безкрайни благодарности за изчерпателния коментар. Толкова е хубаво да си разбран, та дори и допълнен!
По отношение на позитивните заклинания. Макар че ми свършиха хубава работа в началото, се разбунтувах. Имах си точно и образно обяснение. Когато споделих със съмишленици, никой не се съгласи с мен. Сега обаче има мнения на компетентни специалисти. Не може да слагаш лустро, без да си почистил основата. Някой ден ще проличи. Дълга тема е, понякога има смисъл да си помогна с позитивно утвърждение. :)
цитирай
7. stela50 - Мила Хел... навярно всеки от нас
17.07 00:16
има по-добра, и по-лоша половинка... както понякога казвам -
двете дяволчета в мен, бях писала навремето и стихче с такова название..
Много харесах разказа, препрочитах някои места, съпреживявах...
докосваш тънки нишки, разкриваш важни моменти, навлизайки
внимателно дълбоко в душата, в скритите страхове и несигурност,
колебания и борби... Хубав разказ, много хубав.
Поздравления, чудесен разказвач си !
цитирай
8. inel379 - Потопих се цялата в това преживяване...
17.07 09:46
Като дълбок катарзис,
след който прероден се будиш от кошмара,
а духът е пак свободен
и всичко около нас е по детски свежо и красиво!
Чиста кладенчова вода измива натрупаната мътилка...
Къде е омразата.
От нея даже помен няма.
И като птичка лекокрила
със мен полита радостта!
И щастието, че съм се родила,
дарена с мъдра сила...
окъпана в лъчи от светлина!
Прекрасна си, скъпа Hel!
Чудесен е твоя чай от липа!:)
Обичам те!
цитирай
9. platttonnn - Това е подходът на ЮНГ,
17.07 10:29
нарича се активно въображение. За лична яснота,е добре човек да знае,какъв тип е.Впечатлителните обикновено са интроверти,често имат мрачна сянка,която ги преследва ожесточено.Борбата със сянката е трудна и изтощителна,но си заслужава. Особено внимание заслужава анимуса,той разиграва безпощадно и объркващо притежателя си. Когато психичната грамотност просветли човека,без особено усилие,вече блика радоста,и всичко свързано с нея...
цитирай
10. hel - stela50
17.07 11:10
stela50 написа:
Мила Хел... навярно всеки от нас има по-добра, и по-лоша половинка... както понякога казвам -
двете дяволчета в мен, бях писала навремето и стихче с такова название..
Много харесах разказа, препрочитах някои места, съпреживявах...
докосваш тънки нишки, разкриваш важни моменти, навлизайки
внимателно дълбоко в душата, в скритите страхове и несигурност,
колебания и борби... Хубав разказ, много хубав.
Поздравления, чудесен разказвач си !


Благодаря ти за прекрасния отзив, мила Таня. А двете дяволчета, както казваш, трябва да си ги обичаме. Те са част от екипа на личността ни и са ни нужни, стига да не се опитват да доминират. Прегръдка!
цитирай
11. hel - inel379
17.07 11:42
inel379 написа:
Потопих се цялата в това преживяване...
Като дълбок катарзис,
след който прероден се будиш от кошмара,
а духът е пак свободен
и всичко около нас е по детски свежо и красиво!
Чиста кладенчова вода измива натрупаната мътилка...
Къде е омразата.
От нея даже помен няма.
И като птичка лекокрила
със мен полита радостта!
И щастието, че съм се родила,
дарена с мъдра сила...
окъпана в лъчи от светлина!
Прекрасна си, скъпа Hel!
Чудесен е твоя чай от липа!:)
Обичам те!


Катарзис си е, мила Инел - и да го напишеш, и да го прочетеш, ако ти резонира. Винаги е празник да си тук! Прегръдка!
цитирай
12. saankia - ако позволите, да съм..прецизна/ нищо че не се познаваме..
17.07 12:03
С толкова субличности съм се сговорила, а с тази не се получава нищо! Пък то как ли ще се получи, като не искам да ми се мярка пред очите!

по -правилно е, да се наричат..инкарнации..
въпреки лежерния стил, към който се придържате..
чиста проба Катарзис и Психоанализа..върви тук..
поздравче, момиче..
юлия ми казват..

цитирай
13. hel - platttonnn
17.07 12:53
platttonnn написа:
Това е подходът на ЮНГ нарича се активно въображение. За лична яснота,е добре човек да знае,какъв тип е.Впечатлителните обикновено са интроверти,често имат мрачна сянка,която ги преследва ожесточено.Борбата със сянката е трудна и изтощителна,но си заслужава. Особено внимание заслужава анимуса,той разиграва безпощадно и объркващо притежателя си. Когато психичната грамотност просветли човека,без особено усилие,вече блика радоста,и всичко свързано с нея...


Благодаря за компетентното мнение. Ще прочета повече за метода активно въображение на Юнг. Иначе си го ползвам много активно за себеизследване и промяна. Чудеса прави! А колкото до Анимуса и Анимата - пак с този метод съм ги изучавала. Анимата беше непоносима възпитателка-тиранка, а анимусът - мижитурка. Уж съм била кротка и интровертна, но всъщност знае ли се какво чудовище съм била отвътре. :) И до сега се опитвам да превъзпитавам разни аспекти от мен. :).
Поздрав и хубава седмица!
цитирай
14. hel - С толкова субличности съм се сго...
17.07 14:02
saankiaако позволите, да съм..прецизна/ нищо че не се познаваме.. написа:
С толкова субличности съм се сговорила, а с тази не се получава нищо! Пък то как ли ще се получи, като не искам да ми се мярка пред очите!

по -правилно е, да се наричат..инкарнации..
въпреки лежерния стил, към който се придържате..
чиста проба Катарзис и Психоанализа..върви тук..
поздравче, момиче..
юлия ми казват..


Който както иска си го превежда. Това е хубавото на един текст, че всеки го разбира по свой начин. Веднъж се бяхме заговорили с една позната за книга, която бяхме чели отдавна. Всяка различни неща помнеше, все едно че различни книги бяхме чели. Хората са различни, прочитите - също. Важно е, дали човек е впечатлен от нещо и ако иска да го използва, за да надникне в себе си.
Благодаря ти, saankia! Хубава седмица и много настроение!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1154725
Постинги: 225
Коментари: 4873
Гласове: 25307
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031