Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07 13:05 - Още за справяне с негативни емоции
Автор: hel Категория: Изкуство   
Прочетен: 1466 Коментари: 16 Гласове:
17

Последна промяна: 17.07 13:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Искам да продължа темата за справяне с негативни емоции. Има много начини за това. Винаги е добре да има още един текст, който да подсеща за опита на някой друг. Ето:

 



Когато всичко в живота ѝ зациклеше, когато беше в безизходица или загубила нещо скъпо, се чувстваше в безтегловност, отдалечена от света и събитията, абсолютно незаинтересована от всичко заобикалящо я. По-рано както всички и тя приемаше тези състояния като депресия, апатия или самосъжаление.
От опит знаеше, че споделянето не ѝ помагаше. Нейните проблеми бяха чужди на близките ѝ, съветите и добронамерените им упреци само засилваха болката. Понякога сменяше честотата – превключваше, опитваше се да се съсредоточи върху хубавите неща в живота си, но в такива моменти всичко изглеждаше мрачно и грозно.
Един ден реши да се остави на болката, да не ѝ се съпротивлява, да я пусне във всяка своя част, във всяка своя клетка. Болката я изпълваше и я отнасяше в някакво нереално пространство, където се чувстваше в безопасност. 
„Изживей болката, изживей празнотата“ - сякаш ѝ подсказваше едно вътрешно гласче. Тя се подчиняваше, а празнината я поемаше. Люлееше я в невидима люлка, където беше защитена и закриляна. Безпомощна и безнадеждна се чувстваше само в реалния живот, а тук сърцето ѝ се отваряше за някакъв простор, безкрайност и безметежност. 
Всеки би нарекъл това бягство. Но с времето тя разбра колко важни са тези бягства. Тялото ѝ, изоставено и неконтролирано, се отпускаше. Мускулите релаксираха и се зареждаха с живителна енергия, която тя през другото време не допускаше, защото винаги беше под напрежение. Загърбваше и проблемите си, но така позволяваше на пластове от подсъзнанието ѝ да се пренаредят. Съществото ѝ знаеше кога да се върне обратно в реалността обновено и презаредено и най-често намираше разковничето за справяне.
Но понякога ставаше обратното – виждаше по-ясно безизходицата и безнадеждността и затъваше още по-дълбоко – самосъжаляваше се. Научи се и тази болка да допуска до всяка своя фибра. Не да я отрича, не да я пренебрегва, не да я изоставя да обикаля безпътна из тялото й, а да я изживее. От опит знаеше, че болката, която и да е, неприета и непризната ще скита из тялото, ще причинява болки, отначало психосоматични, но можеше и да се закотви някъде и да предизвика по-сериозно заболяване. Затова си позволяваше да я изживее и надживее с цялото си същество. 
Но точно сега това не ѝ достигаше. Имаше нужда от човешко разбиране, разбиране, което никога не получи от никого. Чудеше се, с какво толкова се отличава, че нейните проблеми винаги изглеждаха дребни в очите на другите. Но намери пролука – даде си разбиране сама. След като можеше да го дава на другите, защо да не може да го даде на себе си. 
- Тъжно ти е, безнадеждно, нали?
- Да.
- И не виждаш никакъв изход!
- Да
- И се самосъжаляваш!
- Не е ли нормално?
- И мислиш, че само на теб ти се случват такива неща?
Мълчание. 
- Нормално е да се самосъжаляваш. Много хора са изпитвали това. Добре си решила – изживей я докрай. 
Мълчание.
- А защо не я изследваш? Какво се случи?
- Няма значение какво се е случило. Въпросът е, че аз съм безнадежден случай. Не мога да управлявам поведението си. Сякаш някой друг говори глупости вместо мен.
- Кой някой?
- Знам ли го. Някой или просто мисли се крият някъде и в най-неподходящ момент от мен изхвърчат думи, които не съм мислила.
- Може би не си позволила на тези мисли да стигнат до съзнанието ти? А когато са тръгнали сами, не са ти стигнали силите да ги спреш.
- Какви сили? Какво спиране? Аз просто ги слушах как излизат от устата ми. 
- Защо не надникнеш в подсъзнанието си? Може би ще разбереш защо не си искала да признаеш тези мисли. 
Диалогът спря.

Изследователят в нея беше заинтересован.Тя забрави за депресията, за самосъжлението... Предстоеше работа.

hel (Elena Ni)




Гласувай:
17
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anin - Чудесно!
17.07 13:48
Това е точно процеса на осъзнаване...и промяна.
цитирай
2. hel - anin
17.07 14:05
anin написа:
Чудесно! Това е точно процеса на осъзнаване...и промяна.


Осъзнаването понякога е болезнен процес, но и интересен. Благодаря за разбирането, Анин!
Много слънце в душата ти.
цитирай
3. kvg55 - "Чудеше се, с какво толкова се отличава, че нейните проблеми винаги изглеждаха дребни в очите на другите."
17.07 16:56
Всеки смята собствените си проблеми за велики.
Баба ми казваше : "Видиш ли добро - не радвай се, видиш ли зло - не плаши се".
Всички превратности трябва да се посрещат с мъдрост и спокойствие.
цитирай
4. hel - kvg55
17.07 17:28
kvg55 написа:
"Чудеше се, с какво толкова се отличава, че нейните проблеми винаги изглеждаха дребни в очите на другите." Всеки смята собствените си проблеми за велики.
Баба ми казваше : "Видиш ли добро - не радвай се, видиш ли зло - не плаши се".
Всички превратности трябва да се посрещат с мъдрост и спокойствие.


Хубава приказка е тази. Често си я повтарям в този вариант: Видиш ли добро - не се радвай, видиш ли зло - научи се.
Хубав ден и хубава седмица, Краси!

цитирай
5. stela50 - Дълъг е пътят на осъзнаване... мъчителен - на промяната...
17.07 19:30
но за един миг само можеш да се намериш в Зоната на здрача
/както наричам тези състояния/...
Много хубав текст, Хел... диалогът е страхотен.
Поздрави !
цитирай
6. hel - stela50
17.07 19:54
stela50 написа:
Дълъг е пътят на осъзнаване... мъчителен - на промяната... но за един миг само можеш да се намериш в Зоната на здрача
/както наричам тези състояния/...
Много хубав текст, Хел... диалогът е страхотен.
Поздрави !


Зоната на здрача, както казваш, е ужасно състояние, но често точно тези състояния ни събуждат и ни изтласкват нагоре. Благодаря, мила Таня! Хубава вечер и седмица.
цитирай
7. mt46 - Поздрав!
17.07 21:17
Да, нужна е и работа...
цитирай
8. hel - mt46
17.07 23:04
mt46 написа:
Поздрав! Да, нужна е и работа...


Да извадиш на светло неосъзнати неща си е тежка работа.
Честит имен ден и от тук, Марине!
Спокойна нощ, ако си се напразнувал вече!
цитирай
9. tryn - Радвам се, че прочетох, Лени!
17.07 23:32
Имах нужда от подобни размисли по темата...
Сърдечно ти благодаря!
цитирай
10. hel - tryn
18.07 00:51
tryn написа:
Радвам се, че прочетох, Лени! Имах нужда от подобни размисли по темата...
Сърдечно ти благодаря!


Нали затова пишем и споделяме, Ели! Предгъдка!
цитирай
11. donchevav - Отново дълбок сондаж в "Зо...
18.07 19:23
Отново дълбок сондаж в "Зоната на здрача", човешкото подсъзнание /много ми хареса тази перифраза на Таня/. Отново усещане за научна издържаност, умело вплетена в достъпен, интересен, въздействащ художествен текст! Поздравления, скъпа Ели! Прегръдка!
цитирай
12. inel379 - В търсене на отговорите...
18.07 19:41
Равновесието...хармонията в живота...
са нещо тъй необходимо и желано,
но няма постоянство даже и в природата,
тя изненадва ни със своите катаклизми,
ту късно, ту пък твърде рано...
След всяка буря, тя неизменно се успокоява
и с красотата си отново ни дарява.
Така е и с човека.
Той учи се от всичко
и с преживяванията си помъдрява,
а когато през болката премине,
отново като цвете разцъфтява.

Прегръщам те с обич, скъпа Hel!
Благодаря ти!
цитирай
13. batogo - !!!:))) Поздравления!
19.07 06:33
Най-трудно е да намериш пътя към себе си, а ти си го намерила и ще се справиш с всичко.
цитирай
14. hel - batogo
19.07 09:07
batogo написа:
!!!:))) Поздравления! Най-трудно е да намериш пътя към себе си, а ти си го намерила и ще се справиш с всичко.


Дай, Боже, Оги! Не е лесен този път, с криволици! Много слънце в деня ти.
цитирай
15. hel - donchevav -
19.07 09:32
donchevav написа:
Отново дълбок сондаж в "Зоната на здрача", човешкото подсъзнание /много ми хареса тази перифраза на Таня/. Отново усещане за научна издържаност, умело вплетена в достъпен, интересен, въздействащ художествен текст! Поздравления, скъпа Ели! Прегръдка!


Мила Вени, дали не си намерила отговор на това, което е най-важно да правя - трудното да го направя достъпно и лесно. Преди всичко за себе си го правя. Никога не съм успяла да науча един труден текст. За да запомня нещо, първо трябва да го разбера и смеля като го изкажа на по-разбираем език. После уча от собствената си адаптация и така го запомням. Но ако някой ми говори в стила на текста, който съм адаптирала, просто не схващам веднага. Проблем си е, да знаеш. Възхищавам се на твоите коментари, защото освен че са професионални, сякаш осветяват допълнително мислите на авторите. Напипваш същественото и го вадиш на показ. Дар си за блога и като автор. Обичам творбите ти, пълни с добрина и обич към живота. Благодаря ти от сърце, Вени! Бъди честита. Прегръдка с обич!
цитирай
16. hel - inel379
19.07 10:06
inel379 написа:
В търсене на отговорите... Равновесието...хармонията в живота...
са нещо тъй необходимо и желано,
но няма постоянство даже и в природата,
тя изненадва ни със своите катаклизми,
ту късно, ту пък твърде рано...
След всяка буря, тя неизменно се успокоява
и с красотата си отново ни дарява.
Така е и с човека.
Той учи се от всичко
и с преживяванията си помъдрява,
а когато през болката премине,
отново като цвете разцъфтява.

Прегръщам те с обич, скъпа Hel!
Благодаря ти!


Как тточно си го схванала, Инел! Така си е. Равновесието и хармонията, към които така се стремим, са крехки. И добре, че е така. Ако не се нарушаваше хармонията, нямаше как да я осъзнаем и да й се радваме. Освен това преживявайки трудни моменти, както казваш, помъдряваме. Е, някои се озлобяват, но това е също стъпало. А човек "
когато през болката премине,
отново като цвете разцъфтява."
Благодаря ти, Инел, за разбирането и отзивите!
Прегръдка сърдечна.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1115641
Постинги: 218
Коментари: 4819
Гласове: 25052
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31