Прочетен: 4741 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 17.07.2017 13:08
Когато всичко в живота ѝ зациклеше, когато беше в безизходица или загубила нещо скъпо, се чувстваше в безтегловност, отдалечена от света и събитията, абсолютно незаинтересована от всичко заобикалящо я. По-рано както всички и тя приемаше тези състояния като депресия, апатия или самосъжаление.
От опит знаеше, че споделянето не ѝ помагаше. Нейните проблеми бяха чужди на близките ѝ, съветите и добронамерените им упреци само засилваха болката. Понякога сменяше честотата – превключваше, опитваше се да се съсредоточи върху хубавите неща в живота си, но в такива моменти всичко изглеждаше мрачно и грозно.
Един ден реши да се остави на болката, да не ѝ се съпротивлява, да я пусне във всяка своя част, във всяка своя клетка. Болката я изпълваше и я отнасяше в някакво нереално пространство, където се чувстваше в безопасност.
„Изживей болката, изживей празнотата“ - сякаш ѝ подсказваше едно вътрешно гласче. Тя се подчиняваше, а празнината я поемаше. Люлееше я в невидима люлка, където беше защитена и закриляна. Безпомощна и безнадеждна се чувстваше само в реалния живот, а тук сърцето ѝ се отваряше за някакъв простор, безкрайност и безметежност.
Всеки би нарекъл това бягство. Но с времето тя разбра колко важни са тези бягства. Тялото ѝ, изоставено и неконтролирано, се отпускаше. Мускулите релаксираха и се зареждаха с живителна енергия, която тя през другото време не допускаше, защото винаги беше под напрежение. Загърбваше и проблемите си, но така позволяваше на пластове от подсъзнанието ѝ да се пренаредят. Съществото ѝ знаеше кога да се върне обратно в реалността обновено и презаредено и най-често намираше разковничето за справяне.
Но понякога ставаше обратното – виждаше по-ясно безизходицата и безнадеждността и затъваше още по-дълбоко – самосъжаляваше се. Научи се и тази болка да допуска до всяка своя фибра. Не да я отрича, не да я пренебрегва, не да я изоставя да обикаля безпътна из тялото й, а да я изживее. От опит знаеше, че болката, която и да е, неприета и непризната ще скита из тялото, ще причинява болки, отначало психосоматични, но можеше и да се закотви някъде и да предизвика по-сериозно заболяване. Затова си позволяваше да я изживее и надживее с цялото си същество.
Но точно сега това не ѝ достигаше. Имаше нужда от човешко разбиране, разбиране, което никога не получи от никого. Чудеше се, с какво толкова се отличава, че нейните проблеми винаги изглеждаха дребни в очите на другите. Но намери пролука – даде си разбиране сама. След като можеше да го дава на другите, защо да не може да го даде на себе си.
- Тъжно ти е, безнадеждно, нали?
- Да.
- И не виждаш никакъв изход!
- Да
- И се самосъжаляваш!
- Не е ли нормално?
- И мислиш, че само на теб ти се случват такива неща?
Мълчание.
- Нормално е да се самосъжаляваш. Много хора са изпитвали това. Добре си решила – изживей я докрай.
Мълчание.
- А защо не я изследваш? Какво се случи?
- Няма значение какво се е случило. Въпросът е, че аз съм безнадежден случай. Не мога да управлявам поведението си. Сякаш някой друг говори глупости вместо мен.
- Кой някой?
- Знам ли го. Някой или просто мисли се крият някъде и в най-неподходящ момент от мен изхвърчат думи, които не съм мислила.
- Може би не си позволила на тези мисли да стигнат до съзнанието ти? А когато са тръгнали сами, не са ти стигнали силите да ги спреш.
- Какви сили? Какво спиране? Аз просто ги слушах как излизат от устата ми.
- Защо не надникнеш в подсъзнанието си? Може би ще разбереш защо не си искала да признаеш тези мисли.
Диалогът спря.
Изследователят в нея беше заинтересован.Тя забрави за депресията, за самосъжлението... Предстоеше работа.
hel (Elena Ni)
17.07.2017 13:48
Осъзнаването понякога е болезнен процес, но и интересен. Благодаря за разбирането, Анин!
Много слънце в душата ти.
17.07.2017 16:56
Баба ми казваше : "Видиш ли добро - не радвай се, видиш ли зло - не плаши се".
Всички превратности трябва да се посрещат с мъдрост и спокойствие.
Баба ми казваше : "Видиш ли добро - не радвай се, видиш ли зло - не плаши се".
Всички превратности трябва да се посрещат с мъдрост и спокойствие.
Хубава приказка е тази. Често си я повтарям в този вариант: Видиш ли добро - не се радвай, видиш ли зло - научи се.
Хубав ден и хубава седмица, Краси!
/както наричам тези състояния/...
Много хубав текст, Хел... диалогът е страхотен.
Поздрави !
/както наричам тези състояния/...
Много хубав текст, Хел... диалогът е страхотен.
Поздрави !
Зоната на здрача, както казваш, е ужасно състояние, но често точно тези състояния ни събуждат и ни изтласкват нагоре. Благодаря, мила Таня! Хубава вечер и седмица.
Да извадиш на светло неосъзнати неща си е тежка работа.
Честит имен ден и от тук, Марине!
Спокойна нощ, ако си се напразнувал вече!
Сърдечно ти благодаря!
Сърдечно ти благодаря!
Нали затова пишем и споделяме, Ели! Предгъдка!
са нещо тъй необходимо и желано,
но няма постоянство даже и в природата,
тя изненадва ни със своите катаклизми,
ту късно, ту пък твърде рано...
След всяка буря, тя неизменно се успокоява
и с красотата си отново ни дарява.
Така е и с човека.
Той учи се от всичко
и с преживяванията си помъдрява,
а когато през болката премине,
отново като цвете разцъфтява.
Прегръщам те с обич, скъпа Hel!
Благодаря ти!
Дай, Боже, Оги! Не е лесен този път, с криволици! Много слънце в деня ти.
Мила Вени, дали не си намерила отговор на това, което е най-важно да правя - трудното да го направя достъпно и лесно. Преди всичко за себе си го правя. Никога не съм успяла да науча един труден текст. За да запомня нещо, първо трябва да го разбера и смеля като го изкажа на по-разбираем език. После уча от собствената си адаптация и така го запомням. Но ако някой ми говори в стила на текста, който съм адаптирала, просто не схващам веднага. Проблем си е, да знаеш. Възхищавам се на твоите коментари, защото освен че са професионални, сякаш осветяват допълнително мислите на авторите. Напипваш същественото и го вадиш на показ. Дар си за блога и като автор. Обичам творбите ти, пълни с добрина и обич към живота. Благодаря ти от сърце, Вени! Бъди честита. Прегръдка с обич!
са нещо тъй необходимо и желано,
но няма постоянство даже и в природата,
тя изненадва ни със своите катаклизми,
ту късно, ту пък твърде рано...
След всяка буря, тя неизменно се успокоява
и с красотата си отново ни дарява.
Така е и с човека.
Той учи се от всичко
и с преживяванията си помъдрява,
а когато през болката премине,
отново като цвете разцъфтява.
Прегръщам те с обич, скъпа Hel!
Благодаря ти!
Как тточно си го схванала, Инел! Така си е. Равновесието и хармонията, към които така се стремим, са крехки. И добре, че е така. Ако не се нарушаваше хармонията, нямаше как да я осъзнаем и да й се радваме. Освен това преживявайки трудни моменти, както казваш, помъдряваме. Е, някои се озлобяват, но това е също стъпало. А човек "
когато през болката премине,
отново като цвете разцъфтява."
Благодаря ти, Инел, за разбирането и отзивите!
Прегръдка сърдечна.
2. Разкази на hel - линкове
3. Приказки на Ейри - линкове
4. Стихове на hel - линкове
5. Туризъм и други - hel - линкове
6. Другите ми блогове - 1. ПРИКАЗКИ НА ЕЙРИ
7. Другите ми блогове - 2. ВИХРИ ОТВЪТРЕ
8. Стихове и гатанки за деца от hel - линкове
9. cefules.net
10. Буквите
11. от Капито
12. клип - Дж.Бел и DEMIDIIN
13. Тя без ръка, той без крак
14. релаксация - музика
15. Славей
16. Victory, Bond and Andre Rieu
17. китайски танц
18. Разходка по света
19. балет
20. Тест за нестандарно мислене
21. Най-странните сгради
22. Най-странните сгради 2
23. http://sebepoznanie.com/
24. Два избора
25. търсачка
26. Наркотиците и ЦНС - достъпно обяснено от ка4ак
27. Визитките на kushel