Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07 10:21 - Чао, сестра ми
Автор: hel Категория: Изкуство   
Прочетен: 8896 Коментари: 18 Гласове:
17

Последна промяна: 19.07 23:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

 

image- Имам си едно друго дете. Живее в малък град и се казва Гълъбинка. Щом не слушаш, ще отида при нея.

 

Това бяха думите на майка й, когато не изпълняваше желанията ѝ. А желанията ѝ все едни... Не че бяха нещо неприятно, но младата жена успяваше да накара дъщеря си да ги намрази. И малката не харесваше да пазарува с майка си, да прави кекс с нея, нито да полива цветята на балкона. Вече беше свикнала на заплахите, че ще отиде при прехвалената Гълъбинка, дори беше започнала да се съмнява, че наистина съществува такова момиченце. С времето престана да й обръща внимание, а и майка й сякаш забрави за заканите си. 

 

Генералът вкъщи беше баба й. Каквото и да се правеше в къщата, то беше под неин диктат. Нина и с нея не обичаше да прекарва времето си.

 

Бяха й казали, че баща й е починал, когато е била още бебе, но не вярваше. Беше разгледала всички семейни снимки и не намери нито една на млад мъж с бебето Нинка. Само дядо й беше мил с нея, въпреки, че беше зает. Намираше време в неделя да я изведе на разходка и да си прекарат весело. Караше я да му помага, когато поправяше колата и тя подаваше инструменти с радост.

Когато Нинка беше на тринадесет години, майка й изведнъж взе решение да замине за малък град в Западна България. Там имало вакантно място за лекар.  

 

 

- Сега е юли. Ще отида, ще намеря квартира, ще се установя и през септември ще те взема при мен. 

- Защо да не остана тук при дядо и баба?  

- Децата живеят с майките си. По-добре ще сме си двете.  

 

- Петърчо живее само с дядо си пък! 

 

Въпросът остана нерешен, а младата лекарка наистина замина за далечния градец.

 

Семейният съвет реши, че е по-добре Нинка да остане във Варна, където е свикнала с училището, където има приятели и ще има по-добър стандарт. Майка й дойде два-три пъти, но не покани никой на гости в новия си дом. Когато учебната година свърши, лекарката дойде да вземе момиченцето, за да прекара ваканцията при нея. Влакът беше почти празен, в купето бяха сами, говориха си за училището, за живота във Варна - дали всичко е по старо му. Накрая майката доста притеснена съобщи, че трябва да й открие нещо.

Малката наостри уши.  

- Нали няма да ми се сърдиш?  

- За какво?  

 

- И аз имам право на малко лично щастие. Случи се... Наложи се... С една дума – омъжих се.  

 

Момиченцето замръзна. Не знаеше как да реагира. Мълчеше и гледаше безсмислено празната седалка отсреща.

- Той е добър човек, ще видиш!  

- Сигурно, щом си го харесала.  

 

- Има и още нещо – той има дъщеря. Две години е по-голяма от теб. 

- Тя е заварената, а аз доведената - каза кротко момичето.  

Детето се усмихна кисело и настъпи мълчание. Ето я Гълъбинка от ранното й детство. Остава и името й да е същото.  

 

- Как се казва? 

 

- Галина. 

- Като Гълъбина.  

 

Майката не обърна внимание. Не отчете съвпадението. Беше забравила. След малко сподели: 

 

- Толкова се притеснявах, как ще ти кажа, а ти така спокойно прие...

 

Живееха в малка къща с две стаи и неголям двор. Мъжът беше по-възрастен, над четиридесет години, добряк и веселяк. Имаше обущарска работилница, където освен че поправяше обувки, общуваше с хората от града.

 

- Ето го другият член на семейството – радушно посрещна той Нинка. - Добре дошла. 

Петнадесетгодишната заварена дъщеря също се оказа лъчезарно същество. Не беше голяма красавица, усмивката й показваше разкривени зъби, но очите й така искряха, че дефектът ѝ се приемаше за чар. Разведе новодошлата из градината, показа й цветята и доматите, после предложи да направи кафе и да се съберат на масата в двора.  

- Ако не пиеш още кафе, има боза и портокалов сок. Ще ми помагаш ли да приготвим кафетата и да нарежем кекса?  

Докато режеше сладкиша, Галя сподели:  

- Майка ме научи да го правя. Толкова съм щастлива, че се появи в живота ми.  

- Ти за моята майка ли говориш?  

Двете момичета бяха като цапнати с парцал.  

Галя разбра, че е направила гаф и се замисли как да поправи грешката.  

 

- Знаеш ли, израснах без майка. Почти не я помня. И когато се появи... мм, майка ти... имах нужда да я нарека така. Тя беше много мила, беше моята лекарка... Е, не само моята, де... 

 

 

- Аз не я познавам като лекарка. Никога не съм влизала в кабинета ѝ – безизразно каза Нинка.

- Не са ли те водили да видиш къде работи?

- Не. Така ли те карат да им принасяш?

 

 

- Какво говориш? За мен е удоволствие. Нямаме правила. Винаги някой решава да направи нещо по къщата – да измие чинии, да измете...

 

 

Галя с нетърпение чакаше да се запознае с момичето, което трябваше да ѝ стане сестра. Искаше го. Вярваше, че ще се разберат, беше убедена. Не се притесни много от хладното поведение на Нинка. Прие го като естествено. Ако се безпокоеше за нещо, то беше как ще привикне с бедната обстановка и от това, че ще трябва да спят в една стая...

 

Нинка беше сдържана, но не показваше враждебност. Въпреки скъпите си дрешки и определено по-добрите си обноски, не демонстрираше надменност. Децата от махалата я харесаха и бяха дружелюбни с нея, въпреки затвореността й. Пък и тя се включваше във всички игри, плуваше с тях в близкия вир, ходеше с тях на кино... Лятото вървеше добре.

Галина сякаш я обожаваше. Понякога я наричаше „Сестра ми“, но след като не видя ясна положителна реакция, спря. Правеше всичко по силите си да станат по-близки, но малката остана някак дистанцирана, въпреки че на пръв поглед се беше приобщила.

 

Нинка беше поразена от беднотията, в която живееше майка й. Напуснала голям апартамент, добър стандарт, престижно работно място, тя се беше завряла в този градец и в тази дупка. Необяснимо беше. Но чичо Тошко и Галя бяха наистина светли хора, с големи сърца. Нинка ги харесваше, но се чувстваше неловко в непознатата ѝ сърдечна атмосфера. Дори се чудеше дали не правят театър заради нея. Но бързо се убеди, че не е така. Майка й също беше различна - по-топла, по-сговорчива, променена и почти щастлива. Почти, защото не можеше да разбере какво чувства затворената в себе си дъщеря. Не бяха близки и никога не са били.

Галя беше приета и наесен щеше да учи в Техникум по обществено хранене. На празничната вечеря момичето с благодарност се обърна към втората си майка.

- Ако не беше ти, никога нямаше да се сетя за този техникум. Колко му е да се научиш да готвиш.

- Отдава ти се. С лекота ще завършиш. Пък после, ако искаш, няма проблем да кандидатстваш за висше.

- А на мен какво ми се отдава? - попита Нинка.

- Ти пееш много добре – изстреля Галя.

- Можеш да бъдеш добра актриса – допълни майка й.

- Така ли? Още утре ще организирам нещо в читалището. Какво искаш – рецитал или да подготвим пиеса – запали се Галя.

 

Лятото отмина, зимата – също. В една тежка буря лекарката подкара старата кола на съпруга си, за да спасява детски живот в едно от близките села. Нямаше голям опит в шофирането, колата се поднесе и потъна в придошлата крайпътна река.

 

Погребението беше тежко. Съпругът й беше съсипан, че не е разбрал кога е взела колата. Галя плачеше неудържимо. Нинка беше плътно до дядо си и го подкрепяше, но не пророни сълза, както и баба ѝ.

 

- Урната с праха ще вземем при нас. Тук нямаме работа повече – отсече майката на починалата.

Галя гледаше съчувствено Нинка със зачервените очи.

 

- Много се обичаха с баща ми, а толкова малко бяха заедно...

- Как се запознаха, Галя?

- Бяхме на море. Във Варна. Вдигнах висока температура и отидохме на лекар... Там пламна искрата между тях. Любов от пръв поглед! Но толкова кратка!

 

Връзката между момичетата не продължи. След три години Галя покани Нинка на сватба.

- Ще се съберем с Дамян. Нали го помниш? Онзи с черните очи.

- Да, между вас прехвърчаха искри още онова лято...

Но не отиде на сватбата. Не отиде и за първото им дете, и за второто... Забравиха се.

Нинка стана лекарка като майка си. Някъде дълбоко в нея тлееше една надежда. Ще прегледа някое дете и ще срещне голямата си любов. Срещна голямата си любов на друго място и той искаше тя да роди бебето им. А Нинка не вярваше, че може да бъде добра майка на собственото си дете. Нужна ѝ беше някоя Гълъбинка.

 

Когато почина баба ѝ, Нинка беше на тридесет и три години. Метна се на влака и пристигна неканена и неочаквана в малкия градец. Всичко там беше променено и приветливо. На мястото на малката позната къщичка се издигаше двуетажна - луксозен ресторант долу и вероятно жилище на втория етаж.

На вратата в страни от ресторанта беше поставен некролог: Една година без нашата скъпа дъщеря, съпруга и майка Галина Митова.

 

Докато разглеждаше кротко и невярващо, един възрастен мъж приближи към нея.

 

- Нинка! Познах те!

Чичо Тошо разтвори ръце за прегръдка, но остана неподвижен, защото не знаеше какво да очаква. Но стана чудо – Нинка се затича към него и се прегърнаха като най-близки.

- Галя е единствената жена, която ме е приемала и обичала в детството. Нямам деца, защото исках да си намеря някоя Гълъбинка като нея.

 

- Каква Гълъбинка?

 

Имаха толкова неща да си кажат. През очите на чичо Тошо Нинка видя майка си с други очи. Може би наистина я е обичала, но не е знаела как да го покаже.

- А какво стана с таланта ти? - попита Дамян.  

- Одобрена съм и ще участвам в сериал. И там ще съм лекарка!

 

- Е, сестра ми... Дойдох в града да те нарека така и да те прегърна, но... много закъснях! Избрах най-хубавите рози за теб – точно каквито обичаше.

 

Нинка постави букета в каменната ваза и добави:

- През лятото децата и чичо Тошо ще ни гостуват във Варна. Обещавам ти, че и аз ще имам деца и ще бъда добра майка като теб. Чао, сестра ми!
hel (Elena Ni)




Тагове:   доведена дъщеря,


Гласувай:
17
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anin - Поздравления!
18.07 10:33
Много силен разказ, развълнува ме!
Звучи като по истински случай.
цитирай
2. hel - anin - Поздравления!
18.07 10:38
anin написа:
Много силен разказ, развълнува ме!
Звучи като по истински случай.


По няколко истински случая. Рядко се получава сполучливо, когато е копи-пейст от живота.
Хубав, радостен ден, Анич!
цитирай
3. hel - Когато натисна бутона за публик...
18.07 11:04
Когато натисна бутона за публикуване, ми излиза прозорец с някакви квадрати и ме карат да избирам квадрати с посочени изображения. И понеже трябва да редактирам цвят, подредби, направо се измъчих и се отказвам да продължа. Може ли някой да обясни каква е тази новост и защо?
цитирай
4. stela50 - Силно и вълнуващо... Прекрасен разказ, Хел !
18.07 11:11
Поздравления и от мен !
цитирай
5. hel - stela50
18.07 11:16
stela50 написа:
Силно и вълнуващо... Прекрасен разказ, Хел ! Поздравления и от мен !


Привет, Таня! Животът поднася какво ли не!
Слънце в деня ти!
цитирай
6. anin - Ели,
18.07 11:26
hel написа:
Когато натисна бутона за публикуване, ми излиза прозорец с някакви квадрати и ме карат да избирам квадрати с посочени изображения. И понеже трябва да редактирам цвят, подредби, направо се измъчих и се отказвам да продължа. Може ли някой да обясни каква е тази новост и защо?

Тая щуротия Капча, я сложиха уж като за защита и сигурност, но хитрите хакери пак се измъкват и заобикалят правилата, а усложниха за нас нормалните блогъри. Ти обаче не се отказвай, пишеш супер добре, харесвам те!
цитирай
7. hel - anin
18.07 11:37
anin написа:
hel написа:
- Когато натисна бутона за публикуване, ми излиза прозорец с някакви квадрати и ме карат да избирам квадрати с посочени изображения. И понеже трябва да редактирам цвят, подредби, направо се измъчих и се отказвам да продължа. Може ли някой да обясни каква е тази новост и защо?


Тая щуротия Капча, я сложиха уж като за защита и сигурност, но хитрите хакери пак се измъкват и заобикалят правилата, а усложниха за нас нормалните блогъри. Ти обаче не се отказвай, пишеш супер добре, харесвам те!


Хе-хе, направо си помислих: Тия искат да ни изгонят ли?
Как да се откажа - тук и преди, и сега има чудесни хора. Жалко, че много се отказаха и то заради такива, заради които са сложили тая щуротия. :)



цитирай
8. tryn - С възхита!
18.07 14:34
Много дълбоко вникваш в човешките взаимоотношения, Лени.
Познаваш живота, обичаш хората и си добър психолог...

Разказът ти е прекрасен и се чете на един дъх.
Благодаря!
цитирай
9. hel - tryn
18.07 15:33
tryn написа:
С възхита! Много дълбоко вникваш в човешките взаимоотношения, Лени.
Познаваш живота, обичаш хората и си добър психолог...

Разказът ти е прекрасен и се чете на един дъх.
Благодаря!


Благодаря, Ели, за разбирането и отзива. Слънчево да ти е в душата!
цитирай
10. donchevav - Прозвуча ми като разказ за пътя на ...
18.07 19:52
Прозвуча ми като разказ за пътя на човешката душа към милостта, добротата и светлината. Колко много неща слагат отпечатък върху чистата, впечатлителна душа на детето, колко патина отлага там времето, колко негативни емоции и изкривявания! После се чудим защо има студени, неприветливи, затворени в себе си хора, защо не са всички позитивни и светли. Мисля, че твоята героиня прави съзнателен опит да извърви пътя към хармонията със себе си и с другите - опит успешен - заради спокойната й разсъдъчност и най-вече заради огромната сила на позитивизма, действената доброта и обичта, с които има щастието да бъде обградена.
Отново силен, завладяващ разказ! Благодаря ти за удоволствието да те чета, мила Ели! Прегръщам те с обич!
цитирай
11. inel379 - Прекрасен разказ си написала, скъпа Hel!
18.07 19:56
Дали насън или наяве
душата винаги мечтае.
Събития и случки я вълнуват,
те за нея сякаш съществуват.
За да се храни от доброто,
да се опитва да поправи злото.
И обичта във нея се пробужда,
защото тя самата има страшна нужда.
Рано или късно...
Ключът към щастието може да е изненадващ.

Прегръщам те с душата си!
Спокойна лятна вечер ти желая!
цитирай
12. rosiela - Поздравления!
18.07 21:02
Вълнуващ разказ!
цитирай
13. natali60 - Трогателен разказ,
18.07 21:46
проникновен. Браво, Хели!
цитирай
14. hel - donchevav
18.07 21:58
donchevav написа:
Прозвуча ми като разказ за пътя на ...Прозвуча ми като разказ за пътя на човешката душа към милостта, добротата и светлината. Колко много неща слагат отпечатък върху чистата, впечатлителна душа на детето, колко патина отлага там времето, колко негативни емоции и изкривявания! После се чудим защо има студени, неприветливи, затворени в себе си хора, защо не са всички позитивни и светли. Мисля, че твоята героиня прави съзнателен опит да извърви пътя към хармонията със себе си и с другите - опит успешен - заради спокойната й разсъдъчност и най-вече заради огромната сила на позитивизма, действената доброта и обичта, с които има щастието да бъде обградена.
Отново силен, завладяващ разказ! Благодаря ти за удоволствието да те чета, мила Ели! Прегръщам те с обич!


Мила Вени, не бих могла да направя такъв точен анализ. Ти сякаш продължаваш разказа. Винаги намираш най-подходящи думи и допълваш текста. На морето ли си вече? Лудешко прекарване и се топни един път за мен. Прегръдка!

цитирай
15. hel - inel379
18.07 22:07
inel379 написа:
Прекрасен разказ си написала, скъпа Hel!
Дали насън или наяве
душата винаги мечтае.
Събития и случки я вълнуват,
те за нея сякаш съществуват.
За да се храни от доброто,
да се опитва да поправи злото.
И обичта във нея се пробужда,
защото тя самата има страшна нужда.
Рано или късно...
Ключът към щастието може да е изненадващ.

Прегръщам те с душата си!
Спокойна лятна вечер ти желая!


Скъпа Инел, ако не сме заключили душата си, рано или късно можем да намерим ключът към щастието, както казваш. Късметът на моята героиня е в дядото, който освен с обич я е дарил с разбиране и зачитане. Затова тя има отворена вратичка и, макар със закъснение приема и става близка с хората, които са били с отворени сърца към нея. Топла прегръдка, Инел!
цитирай
16. hel - rosiela
18.07 22:12
rosiela написа:
Вълнуващ разказ!
Поздравления!

Благодарна съм, че те е докоснал, Роси! Нали за това публикуваме и споделяме.
Спокойна и красива вечер!
цитирай
17. hel - natali60
18.07 22:16
natali60 написа:
Трогателен разказ, проникновен. Браво, Хели!


Ти опознаваш различните култури, а аз се опитвам да разбера душите човешки!
Спокойна и красива нощ, Натали!
цитирай
18. batogo - !!!:))) Поздравления, за хубавия разказ!
19.07 06:53
Има душа в него!
цитирай
19. flymore - Вълнуващ разказ!
19.07 07:11
Хел, продължавай да ни радваш с творчеството си!
Благословени и щастливи дни ти желая!
цитирай
20. hel - batogo
19.07 09:04
batogo написа:
!!!:))) Поздравления, за хубавия разказ! Има душа в него!


Благодаря от сърце, Батого! Радостен ден ти желая!
цитирай
21. zemela - Ей, момиче! Разплака ме...
21.07 13:28
Ей, момиче! Разплака ме...
цитирай
22. hel - zemela
21.07 16:46
zemela написа:
Ей, момиче! Разплака ме...


Трогна ме, Земела. Не знам да се радвам ли за въздействието или не! Макар и със закъснение Нинка усети истински обичта и я прие. Това съвсем ще я промени и ще й донесе щастието! Поздрав сърдечен, Земела!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1169704
Постинги: 227
Коментари: 4908
Гласове: 25468
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031