1. Летяща чиния на терасата

     Баба Анита не можеше да заспи, стана и излезе на просторната тераса. Луната беше голяма, светла и кръгла. Както й се радваше, бабата забеляза светла точка вдясно от нощното светило, която бързо се увеличаваше, а после се разтегли настрани.
     - Ай, това е летяща чиния! – притеснено си каза възрастната жена.
     Тя побърза да влезе в стаята и да затвори вратата. Очите й бяха станали големи като палачинки. С ужас видя как летящият диск кацна на широкия парапет, светлините угаснаха и остана силуета на човекоподобно същество. То пъргаво скочи и закрачи към малката оранжерия, в която бабата отглеждаше биокраставици за любимия си внук. 
     - Не, крадльо, не влизай там – извика бабата толкова силно, че съществото чу, въпреки че вратата беше плътно затворена.
Съществото направи завой и тръгна към бабата, а тя паникьосана се отдръпна и побягна навътре в стаята. 
     Съществото обаче започна силно да чука по стъклото на вратата.
     - Бабо, бабооо, аз съм!
     Уплашената възрастна жена спря озадачено. Това беше гласът на внука й. Не беше за вярване. Как така?
     - Бабо, не ме ли позна? - продължаваше да тропа силно страшното същество. - Аз съм, Анко. 
     Бабата приближи до стъклената врата. Да, това беше внука ѝ Анко. 
     Предпазливо отвори.
     - Как попадна тук? Как дойде?
     - Не видя ли? На летящ диск - каза момчето и понечи да влезе в стаята.
     Бабата обаче го избута недоверчиво и огледа терасата.
     - Къде е диска?
     - Прибрах го. Ще ти покажа, но първо може ли да ми откъснеш една от твоите вкусни краставици?
     Той тръгна към оранжерията. 
     - А случайно имаш ли таратор?
     Нямаше съмнение. Това беше внукът ѝ Анко. Той обожаваше нейния таратор. Баба Анита го прегърна и разцелува.
     - Ела, ще откъснем най-хубавата краставица. 
     Докато бабата правеше таратор, облечена в ярка оранжева нощница, момчето обясняваше как разтваря светлинния си диск, с който лети. 
     - Поемам въздух, после, издишвайки, го разпалвам. 
     След като вдиша свежия нощен въздух, Анко сви устни и започна да издишва, сякаш напомпваше нещо. И наистина около кръста му се опъна светлинен диск. 
     От изненада Бабата изпусна ножа, с който режеше краставицата и изцапа ярко оранжевата си воалеста нощница.
     - Внимавай, бабо! И какви са тези циркаджийски цветове.
     - Баба ти е била циркова актриса, така че няма да я съдиш. Ще се облича, както й харесва. А теб кой те научи да опъваш диск?
     - Един магьосник.
     - Няма магьосници! Дядо ти се правеше на магьосник, но беше най-обикновен илюзионист. 
     - А ти му беше асистентка, нали бабо?
     - Да – замечтано каза бабата - красива и очарователна асистентка. 
     - Бабо, мога да те кача на моя диск и да те разходя някъде... Но първо да си изям таратора. 
     Бабата обаче нямаше търпение да се повози и убедено каза:
     - Тараторът е добре да преседи малко, за да се омешат миризмите. Я да видим как ще ме качиш на диска.
     Тя разбърка таратора и го остави в хладилника. Двамата се отправиха към терасата, която беше по-голяма от апартамента. Така си го избраха двамата с нейния дядо, докато беше жив. Тя искаше простор, за да отглежда биозеленчуци и да си припомня акробатическите номера, а той - за да измисля своите фокуси. Сега фокусникът вече го нямаше, но – виж ти – внукът му пристига със светлинен диск. 
     На терасата момчето пое дълбоко въздух, щракна с пръсти дискът светна около него. 
     - Хайде, бабо, качвай се! 
     Баба Анита приближи, опита се да седне на светлината, отпусна се и... се намери на мозайката. Че я заболя, заболя я, но най-много се притесни за облеклото си.
     - Какви ги измисляш, Анко? Отиде ми хубавата дреха!
     Анко я огледа.
     - Нищо й няма на нощницата.
     - Ау, но аз съм с нощница. Как ще пътешествам така?
     - Няма кой да те гледа – нетърпеливо каза момчето.
     - И твоят магьосник нищо не разбира. Този диск не е истински.
     - Истински е, но не става за двама. Всеки трябва да си направи диск.
     - А как?
     - Значи... Преди да заспиш, ще си поръчаш твоят магьосник да те научи. После внимавай да запомниш съня си.
     - Аз си нямам магьосник! 
     - Добре де, може и вълшебник! Измисли си го!
     - Как да си го измисля?
     - Както се измисля, бабо. Не си ли си измисляла като малка?
     - О, какво ли не си измислях... И вместо вълшебник, си намерих илюзионист.
     - Пък може да е бил и вълшебник. Вече може ли да ям таратора?
     - Има и тиквички на скара. Ще ти харесат.