В света на магьосниците и вълшебниците (продължение)
Двамата пътешественици преминаваха през необикновено място. Баба Анита ахна от гледката, която се откри – в пространството бяха разпръснати кълбовидни полупрозрачни къщи, свързани помежду си с нещо като ръкави. Това беше много странен и красив въздушен град.
- Готова ли си, Бабо! Следвай ме!
Полетяха между къщите и кацнаха на широка тераса. През прозрачната стена се виждаше зала, пълна с четири-пет годишни деца, седнали с кръстосани крака и вперили очи в лектора. А лекторът, и той дете, приличаше на Анко. Направо си приличаха като две капки вода.
- Това е моят магьосник, който обучава малките.
- Той досущ прилича на теб.
- Всъщност това съм „Аз“.
- Не разбирам.
- Във всеки от нас има по един магьосник или, както искаш да го наричаш, вълшебник.
Баба Анита тръгна към вратата. Искаше да влезе в залата.
- Не, бабо! Не пречи!
В това време огнено-оранжевите воали изчезнаха. Никъде не се виждаха.
„Дали баба ми не се е научила да става и невидима?“ - помисли с тревога Анко.
Той видя как неговият двойник показа на някого вратата към терасата, а после приближи към нея и ядосано подкани някой невидим да излезе. Подкани го втори път, но този някой упорито не искаше да се маха. Тогава двойникът на Анко хвана невидимото същество и го избута на терасата.
От нищото се появиха огнените воали на баба Анита. Анко се убеди, че баба му вече имаше способности да става невидима.
- Много е невъзпитан твоят магьосник!
- Казах ли ти да не се мешаш, където не ти е работа. Хайде, отиваме при твоя вълшебник.
Кацнаха на друга тераса. Зад синкава прозрачна стена двойничка на баба Анита подхвърляше и улавяше три топки.
- О, това съм аз! - възкликна бабата.
- Да, това си ти на това ниво. Вълшебницата в теб. Тук можеш да влизаш – авторитетно каза момчето.
Баба Анита влезе внимателно на пръсти в залата и любопитно огледа двойничката като преценяваше изпълнението й.
- Ти за какво всъщност идваш? - попита бабата от въздушния град.
- Пътешестваме с Анко. Вие как живеете тук?
- Супер сме си. Можем да ви научим на много неща. Какво искаш да можеш?
- Мога да чета мисли, мога да ставам невидима, мога да летя... Дали пък да не стана млада?
Бабата-двойничка показа на баба Анита някакви странни лъкатушещи движения, научи я на някакви неразбираеми думи и Анковата баба се превърна в прекрасна млада жена.
- Имаш ли огледало? - попита тя.
Бабата-двойничка повдигна настрани дясната си ръка, размърда пръсти и веднага се появи голямо елипсовидно огледало. Младата Анита суетно се огледа, завъртя се, и поиска още едно огледало. В миг се появиха няколко огледала и тя можеше да се види от всички страни.
Анко беше смаян, но още повече ядосан. Имаше нужда от спътник в приключенията си, но никак не му се нравеше това да е някаква млада фльорца, която само от огледала се интересува.
- Бабо, трябва да тръгваме – подкани я той, надниквайки през вратата.
- Да виждаш тук баби!
Чудно нещо! Вече имаше две красавици, които си приличаха като две капки вода.
Анко не на шега се изплаши, но събра кураж и каза:
- Аз доведох тук моята баба и ОТГОВАРЯМ за нея. Трябва да я върна жива и здрава.
- Нали съм жива и здрава, пък и млада и хубава – кокетно каза едната красавица.
- Но ние те харесвахме, каквато си беше. Кой ще те познае? Кой ще повярва? И всички ще ме обвиняват... - почти проплака внукът.
Красавицата направи лъкатушещите движения като прошушна неразбираемите думи и възвърна предишния си вид. Анко с облекчение се хвърли в прегръдките й.
- Бабо, бабенце, такава си те обичам! Хайде да си ходим!
И се понесоха всеки на своето светлинно превозно средство. В своята кухня баба Анита беше приготвила палачинки и мляко с какао. Щом се прибраха, покани внука си на среднощна почерпка.
- Благодаря ти за прекрасното пътешествие! Беше много вълнуващо да съм отново млада и красива. Не ми се сърди! Такива сме си ние жените – суетни. Трябва да свикнеш с малките женски капризи. Това е част от чара ни.
Анко се почувства поласкан и горд, че е успял да достави радост на баба си. Научи нещо – жените са си жени, дори когато са баби. Малко са кокетни, малко са глупавички и вироглави, но пък се справят чудесно в трудни ситуации по техен си начин. И обичат.
Следва
hel (Elena Ni)
за просторите необятни ставаме зрящи!:)
Вечно млади си оставаме,
когато пред изненадите заставаме,
уроци да научим и да преподаваме!:)
Страхотна вълшебница си, Hel!
Благодаря ти!:)
Поздравявам те, Елена!
<3
Ще чакам продължението..
за просторите необятни ставаме зрящи!:)
Вечно млади си оставаме,
когато пред изненадите заставаме,
уроци д а научим и да преподаваме!:)
Страхотна вълшебница си, Hel!
Благодаря ти!:)
Благодаря и аз за прекрасния отзив, Инел! Много вълшебства в деня ти да се случат!
Поздравявам те, Елена!
<3
Ще чакам продължението..
Много ме зарадва, Веси! Скоро ще пусна още едно пътешествие! Вълшебства в деня ти!
Времената се менят, Марине! Още в древността обаче е имало такъв стремеж, но не е позволявано на обикновените жени дори да мислят за това. :) Нека те стигнат вълшебства!
И аз благодаря, Вени! Дай, Боже, и на децата да им е интересно! Прегръдка и вълшебства.
2. Разкази на hel - линкове
3. Приказки на Ейри - линкове
4. Стихове на hel - линкове
5. Туризъм и други - hel - линкове
6. Другите ми блогове - 1. ПРИКАЗКИ НА ЕЙРИ
7. Другите ми блогове - 2. ВИХРИ ОТВЪТРЕ
8. Стихове и гатанки за деца от hel - линкове
9. cefules.net
10. Буквите
11. от Капито
12. клип - Дж.Бел и DEMIDIIN
13. Тя без ръка, той без крак
14. релаксация - музика
15. Славей
16. Victory, Bond and Andre Rieu
17. китайски танц
18. Разходка по света
19. балет
20. Тест за нестандарно мислене
21. Най-странните сгради
22. Най-странните сгради 2
23. http://sebepoznanie.com/
24. Два избора
25. търсачка
26. Наркотиците и ЦНС - достъпно обяснено от ка4ак
27. Визитките на kushel