Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2009 18:45 - Негово Величество Порасналият
Автор: hel Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4568 Коментари: 16 Гласове:
6

Последна промяна: 03.10.2011 13:03


image

Малка педагогическа хитрост

Малкият ми син като всяко дете на две години и половина се чувстваше много голям. Един ден по някаква странна за мен причина вместо да отпие от млякото си, той грабна чашата я изсипа на пода.
След това самодоволно започна да се смее като гледаше тържествуващо ту мен, ту излятото на пода. Смаяно го наблюдавах, докато той продължаваше предизвикателния си смях, което си беше една сериозна покана да го напердаша. Хлапето сякаш ми казваше:"Набий ме!". И понеже не знаех какво да правя, стоях си права и шашната и го гледах. По едно време малкият изведнъж спря да се кикоти и ме зяпна. И така си стояхме, наблюдавайки се един друг докато на мен най-после ми просветна. Той, малкият ми син, се опита да ми покаже, че вече е достатъчно голям, толкова голям, че не го е страх от мен и отсега нататък може да прави каквото си иска. Обаче аз реших да му покажа, че пет пари не давам за неговото откритие и да му дам да разбере кой командва все още. Донесох му една кърпа и наредих авторитетно:
- Изчисти го!
А Негово Величество Порасналият само това чакаше и дръзко ми заяви:
- Няма.

- Как така няма?
Гласът ми издаваше прикрита несигурност, което изпълни Порасналият с нова увереност и той отново се изрепчи:
- Така.
Стана ми ясно, че любимото ми същество няма да спре да се доказва, и че това може да му стане навик.
Продължихме да се гледаме изпитателно и в тази секунда почувствах, че сме две същества с различен жизнен опит. Едното току що се е усетило като "личност" и е решило твърдо да се утвърди, като промени революционно установените взаимоотношения. Другото пък цял живот се е опитвало да направи същото, но безуспешно.
Прозрението дойде в миг, както идват всички прозрения. Какво толкова искаше Порасталият? Да ми покаже, че е пораснал. Дотук нищо лошо. А какво всъщност не беше в ред? Ами да, начинът, който детето беше избрало за своето начинание. А какъв ли избор има? Колко е голям опитът на двегодишните? Какво друго може да му дойде на ум освен нарушението на забраната и противопоставянето?
Дотук добре. Но какво всъщност да правя? Нима трябва да го оставя да прави, каквото си иска?
Всъщност той искаше да ми демонстрира самостоятелност. Добре ще я има. Използвах малка педагогическа хитрост :
- Всъщност ти не можеш да чистиш, защото си малък. Сбъркала съм. Мислех, че си голям, затова ти дадох кърпата. Но виждам, че още е рано.
Приказвах си аз все в този дух и забърсвах разсипаното. От една страна го оставих да победи, но от друга тази победа не го удовлетворяваше, защото не му носеше признанието, че е в групата на големите. Той смутено тъпчеше около мен. В един миг събра кураж и каза:
- Дай на мен.
Отново беше амбициозен и вдъхновен. Отново бяхме един срещу друг и се гледахме изпитателно. Този мой малък и любим човек имаше нужда от разбиране и признание.
- Ами щом толкова искаш! - казах смирено и му подадох кърпата.
Той я грабна и старателно започна да бърше. Беше горд. Нали работи като голям! Похвалих го и му обещах да кажа на татко, какъв пораснал син има!

От този момент започнах да се замислям за начина, по който се формира човешкия характер, а в частност - моя труден опърничав нрав. Припомнях си онези парещи случки от детството, когато не съм била разбирана и съм се чувствала неподкрепяна и неоценявана. Разбирах защо съм се чувствала, а и се чувствах толкова самотна, нещастна и неуверена. Изяснявах си от какво съм се нуждаела, за да бъда щастливо дете. И намирах начин да дам нужното на децата си. Никога не пропусках да "повикам" и малкото непораснало момиченце в мен и да му засвидетелствам моята обич, разбиране и подкрепа. Макар и бавно, моят ръбат характер започна да се заглажда, ставах по-сговорчива и по-добра.

 

 



Гласувай:
6




Следващ постинг
Предишен постинг

1. eleonoraknyazheva - Малката хитрост
21.06.2009 19:31
на голямото сърце.:))))
цитирай
2. priqtel12 - Прочетох с интерес написаното и мога да кажа само това"БРАВО"!
21.06.2009 20:24
Колко е важно да разбираме детския характер и да възприемаме нашите деца сериозно, като пораснали хора! Четейки думите ти, си давам сметка колко пъти и аз съм грешила в поведението и отношението си към децата! Не ни извинява малкото време, напрегнатото ежедневие, грижите.....Наистина трябва да се отнасяме с тях с разбиране, а не да налагаме авторитета си на възрастни. Поздравявам те за случая и се радвам, че си го написала, за да може и друг да се поучи от думите ти!
цитирай
3. hel - Поздрав, eleonoraknyazheva!
21.06.2009 20:32
Благодаря за хубавия коментар.
Успешна седмица!
цитирай
4. hel - Поздрав, priqtel12!
21.06.2009 20:35
Благодаря за разбирането. Щастлива съм, че си се замислила за отношението ни към децата, както навремето и аз.
Успешна седмица!
цитирай
5. kalin8 - Усмихнато браво!
21.06.2009 21:13
Докато пораснат е лесно...
Сега разбирам майка ми, защото съм на нейния хал преди години. Както и да е...Радвай се сега на малките проблемчета. И ги преодолявай по този начин - с усмивка!
цитирай
6. hel - Поздрав, kalin8!
21.06.2009 21:18
Това се случи отдавна.
Познавам и други проблеми.
Сега съм баба на седемдневно бебе!
Усмихната седмица!
цитирай
7. enige - Страхотно! Колко търпение и м...
22.06.2009 01:08
Страхотно!
Колко търпение и мъдрост се иска от всеки родител за да произведе Човек!
цитирай
8. hel - Поздрав, enige!
22.06.2009 01:15
И търпение, и мъдрост, и много любов. Тогава родителството не се усеща като бреме.
цитирай
9. martiniki - да,
22.06.2009 08:19
търпение, мъдрост, и много любов - това е рецептата!

колко хора успяват да бъдат ежедневно такива, аз съвсем не винаги

поздрави, hel!
цитирай
10. sahaj - многое хубаво
22.06.2009 09:15
а и да си кажа ще ми бъде от полза за напред. Как ги измисляш всички тези мъдрости hel . Успешна седмица ти желая
цитирай
11. hikma - браво
23.02.2010 10:13
много разумно си постъпила, дедуктивно, емоциите щяха да навредят, взех си поука и аз, благодаря ти
цитирай
12. hel - hikma
23.02.2010 11:18
Благодаря. Включих два твои постинга във вълната. Още не съм наясно как да я оформя. Иска ми се да има име. То от само себе си ще стане!
цитирай
13. aqualia - Чудесно си постъпила
06.03.2010 00:23
... и постъпваш оттогава до днес! Това е начинът, който работи... Честито за внучето! Желая му здраве, радост, късмет, щастие и мноооооооооого любов и усмивки,а на теб също!
цитирай
14. hel - aqualia
07.03.2010 00:43
Благодаря ти за коментара. С децата трябват и малки хитринки!
Внучето вече е почти на 9 месеца. Благодаря!
Спокойна нощ и хубави сънища, Аква!
цитирай
15. injir - Да можеш, , да огладиш, , ръбатия ...
09.03.2010 20:16
Да можеш ,,да огладиш,, ръбатия характер е най голямото постижение и на педагога, и на психолога у теб.
цитирай
16. hel - injir
10.03.2010 00:47
Благодаря за хубавите думи!
Трудна работа си е да загладаш ръбатостите. :)) Но човек докато е жив както трябва да се учи, така трябва и да израства личностно и духовно, ако иска да остане млад по дух!
Драго ми е, че прочете точно това, слабост ми е!
Спокойна нощ, хубави сънища и сбъдване, Инжир!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1963570
Постинги: 233
Коментари: 4996
Гласове: 26791
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031