Прочетен: 5033 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 12.11.2011 04:47
ЗАДУШНИЦА Е!
Да се помолим за душите на нашите покойници!
Съвсем истински случай
Всеизвестно е, че когато някой близък покойник по някакъв начин ни помоли за нещо, е добре да го изпълним. И аз така правя, но, водена от правилото „какво ще кажат хората“, не изпълних или половинчато изпълних едно желание на покойната ми майка, за което безкрайно съжалявам. Когато наближи една година от смъртта й, я сънувах. Тя беше спокойна, усмихната и имаше молба към мен да не поръчвам тежка мозаична рамка за последния й дом, а да направя малка оградка и вътре да поставя мраморна плоча със снимка и надпис. Споделих с приятели и познати – всички твърдяха, че трябва да направя последното й жилище както се прави, това не са някакви селски гробища, а столичен гробищен парк... Посъветвах се и с каменоделците. Те пък обясниха, че за плочата с надпис непременно трябва рамка, иначе няма как да се постави. Пак сънувах майка ми. Тя беше недоволна, настояваше поне плочата да е малка. Направих поръчката като избрах мраморна плоча с по-малки размери, макар че този модел имал друго предназначение. След това прецених, че е несъразмерно – тежка рамка, тежък цимент около нея и някаква си тъничка плоча. След един ден отидох да променя поръчката, но - о, чудо – плочката със снимката и надписа бяха вече готови и сложени на показ за реклама. Отново сънувах майка си – беше доволна за направеното от майсторите и се цупеше за другите „тежести“, които трябваше й се стоварят. Мина определеният срок – поръчката не беше изпълнена, мина още една седмица, после още една... Накрая всичките досадни и нежелани от майка ми „товари“ се появиха – напукани и омърлушени, както ми се стори. Сякаш тя е пречела не само да се спази срока, но и на качеството.
Предстоеше да направя и некролог. Когато реших да го разпечата, спря тока. След няколко часа отново опитах – принтерът засече. През нощта на сън майка ми заяви, че не желае никакъв некролог – нито пред блока, нито на входната врата на апартамента ни. Е, това ми дойде наистина много. Такъв срам да нося – все едно, че съм я забравила. На другия ден отидох в копирен център. Дискетата не се отвори. Поискаха да донеса външна памет. Модернизирах се, купих флашка. Направих ново копиране на информацията на два файла. В копирния център единият файл не се отвори, а другият се отвори, но вътре беше празен. Няма информация – нито снимка, нито текст. Не вярвах на очите си. Е, добре, нека да е, както иска милата ми майка – няма да има некролог. Споделих по телефона с приятелката си странните случки, а тя ми предложи да й изпратя файла по електронната поща и да го принтира в офиса. Вечерта ще го имам. Всичко стана, както трябва, но когато тя дойде вкъщи, се оказа, че разпечатката не е в чантата й. Беше направо изумена и с усмивка призна, че вече вярва на странния ми разказ.
Написах едно стихотворение от името на моята покойница и тя беше доволна доволна от текста.
Не ми пожелавай
„Почивай във мир“.
Недей панахида
да правиш дори.
Защото съм жива,
не го ли разбра,
приятелко мила,
и щерко добра.
Тук живи сме, живи
на друго ниво.
И тука е също
със зло и добро.
Щом файл ти изчезне
със мой некролог,
щом принтер блокира
и спира ли ток,
това е намеса
от мен и недей
да гледаш тревожно,
а просто се смей.
Животът дори да е
тежък и зъл,
и прелестен също,
добре е дошъл.
Свещичка пални ми
и малко цветя
за поздрав от теб и
добрата Земя.
Дойде есента. Реших да посадя дърво при нея. Майка ми отново имаше молба към мен – дръвчето да бъде в краката й, вътре в рамката. Къде се е чудо видяло такова нещо – казах си аз. Понесох една фиданка. Какво беше учудването ми, когато видях (най-после с нов поглед), че всички циментови плочи на околните гробове са плътно допрени до нейната. О, да, няма да има бурени... Огледах се и бях поразена от гледката. Не че нещо се беше променило на гробището, но сега го видях с различни очи. Наоколо се виждаха само мрамор, мозайки и цимент... Тук-там имаше засадени цветя или букет във ваза... Никакви дървета, никакви храсти. Само в далечината зад оградата, където бяха старите парцели, пъстрееха есенно обагрени красиви дървета. А около мен – тъжна сива циментова пустош... Това може ли да се нарече гробищен парк?
Засадих дръвчето, където поиска моята мила покойница в съня ми и през изминалото лято то се чувстваше добре там. Вероятно тя си приказва с него, защото на мен не ми се обажда.
Защото Те са Тук. Обичат ни и бдят над нас.
Амин.
Благодаря, Мам!
Светла есен и светли чувства ти желая!
Ще бъде интересно да ни разкажеш как китайците почитат своите покойници.
Поздрави он България!
Хубаво е, когато споделяме такива изживявания и получаваме или даваме обратна връзка. Това ни облагородява, факта, че и на други се случва, ни успокоява и по някакъв начин разширява съзнанието ни и помъдряваме.
Хубав ден, Лю!
Хубав ден, Пег!
Пожелавам ти да го сънуваш довечера и да чуеш още веднъж колко си прекрасна!
Хубав ден, Дони!
Хубав ден, Руми!
Спокойна нощ, Или!
Благодаря!
Сспокойна нощ, raztvoritel!
Днес ми стана болно, че много гробове останаха тревясали и непосетени.
Тъжна гледка...
Стихотворението ти наистина е много истинско...
те наистина искат да си спомняме за тях само с добро.
Мир на праха им!
Благодаря за споделянето.
Мир на душите им!
А на теб - хубави сънища!
Слъневи усмивки, Дони!
Никой не смята тази традиция за позорна или зловеща... :(
Починалите трябва да се почитат, ама май само синовете...
Традиционните китайски вярвания предполагат, че животът без брак е непълноценен, затова родителите се боят, че починалият им син ще бъде нещастен. Ако семейството е прекалено бедно, за да купи и мъртва булка, правят женска фигура от слама и я погребват до починалия син като съпругата, която никога не е имал.
Комунистическата партия се е опитвала да изкорени обичая, но без успех...
Благодаря ти, Натали!
Хубав ден!
2. Разкази на hel - линкове
3. Приказки на Ейри - линкове
4. Стихове на hel - линкове
5. Туризъм и други - hel - линкове
6. Другите ми блогове - 1. ПРИКАЗКИ НА ЕЙРИ
7. Другите ми блогове - 2. ВИХРИ ОТВЪТРЕ
8. Стихове и гатанки за деца от hel - линкове
9. cefules.net
10. Буквите
11. от Капито
12. клип - Дж.Бел и DEMIDIIN
13. Тя без ръка, той без крак
14. релаксация - музика
15. Славей
16. Victory, Bond and Andre Rieu
17. китайски танц
18. Разходка по света
19. балет
20. Тест за нестандарно мислене
21. Най-странните сгради
22. Най-странните сгради 2
23. http://sebepoznanie.com/
24. Два избора
25. търсачка
26. Наркотиците и ЦНС - достъпно обяснено от ка4ак
27. Визитките на kushel