Предизвикано от постинга на watchtowerman    „Усойница !"

И аз си имам спомен със змия. Беше преди години.

Весело приказвахме, приближавайки селото. Внезапно четиригодишният ми син спря с приковаващо внимание „И-и!“ Чух и по-големият син: „Колко е красива!“ А аз самата усетих, впити в мен, две тесни зеници. Едно тревожно същество ме пронизваше с инстинктивното намерение да разбере опасна ли съм. Погледът му за стотна от секундата се плъзна вляво и вдясно към децата и отново нахълта в мен. Всъщност не бях наясно то ли беше в мен или и аз нахълтах в него, или просто бяхме някъде, в едно неутрално пространство, където взаимно се изучавахме. Две същества, две енергийни системи, напълно равностойни. Времето сякаш беше спряло. Съществото ме сканираше, опипваше ме отвътре. Нямаше агресия, просто преценяваше. Оставих го да си преценява, само наблюдавах. Напрежението отсреща спадна, разбра, че не го застрашавахме. Зениците в миг изчезнаха и в полезрението ми се появи лъкатушещата шарка на пепелянка, която продължи пътя си.

Чак сега сърцето ми заби лудо, краката ми се подкосиха. Чух по-малкият да подсмърча тихо, явно усетил промяната в състоянието ми, и това ме мобилизира. Отново трябваше да превключа.
- Тя си замина - казах с възможно най-спокойния глас. - Имахме късмет, че я забелязахме навреме, че не се уплашихме и че тя разбра, че сме безопасни за нея.
Прибрахме се в станцията, а там един познат ни каза:
- А, тя е отивала към дворовете да пие вода...

Все едно нищо страшно не се е случило.

Макар че отдавна съм описала срещата със СЪЩЕСТВОТО, още се вълнувам. Все още се учудвам от тази негова мъдра преценка.

 

 

Последното изречение ме наведе на позабравена библейска мъдрост:" Да бъдем незлобливи като гълъбите и мъдри като змиите". Явно, трябва да изучим по-добре змиите, не само заради самото познание за тях, а и за да извлечем "мъдрост" за самите себе си...

и аз имам детски спомени със змии, баща ми все ни напомняше = човек като пие вода и змия не го закача

преди два дни в града, почти на центъра, се натъкнах на смок - поне така си мисля, в случая някой беше слушал твърде често - "смачкай главата на змията", главата му бе премазана с тухла

и не напада, ако не се почувства застрашена! В това й е МЪДРОСТТА...
Има опасно оръжие, но го използва, за да се нахрани и за самозащита.
Хубав спомен, Хел, преживяното е наистина уникален миг!
Усмихнат ден ти желая :)

Благодаря, watchtowerman! Не знаех за тази библейска мъдрост. И в другите източни религии змията е символ на мъдростта. Май само в Християнството е символ на злото.
Хубави празници!

Не познаваме природата, не умеем да другаруваме с нея. Градските деца без вили или роднини на село са гола вода .
Малей, влечуго в центъра на града - доста сташничко звучи!
Хубави празници само с пойни птички, Дори!

Уж го знаем, но като го усетиш на живо, е различно. Незабравимо! Странно!
Много здраве на Котьо-пух и компания!
Хубави празници, Дивна!

И добре разказано,Хел!
Б.

Радвам се, че хареса, Бо!
Хубав Гергьовден!

биха нападнали в два случая - ако ги застрашиш(макар и неволно) или ако имат малки. Във всички останали случаи стой спокойно и те ще се отдалечат. Освен това змиите въобще не чуват, така че можете да си говорите спокойно когато ги видите.
По възможност не ги убивайте - смоците и водните змии, които са най-често срещани не са отровни.

Това е една чудесна изчерпателна информация за змиите и едно прекрасно допълнение към постинга.
Благодаря ти!
Да, за запознатите и опитни планинари горната случка не е нещо особено, но за нас и по-специално за мен това е впечатляващо. Освен това в такива моменти виждаш себе си в нова светлина.
Хубав гергьовден, аноним!

не могат да глътнат цял човек, нали:))))

Весели празници!

Мила ми сладкодумке, обикновенит човек знае, че да те ухапе отровна змия е смъртоносно. Ако някой има здрави зъби (дали има такъв) трябва да изсмуче отровата от ухапаното място или да се стегне над ухапаното. Но това е временна мярка, ако не получиш спешна помощ, умираш. Можеш от страх да си умреш или от очакване на смъртта.
Какви ли не излишни неща се учат в училище, а практически познания за природата май няма. Е, не съм компетентна за последните години, така че да млъквам.
Хубав гергьоовден, сладкодумке!

Да, дори и да ги познаем, че не са отровни винаги изтръпваме...
Нормална е тази реакция!
Хубаво изкарване на празника, Hel!

Ми то, ако знаем, че има животозастрашаващи кокошки, и от тях ще изтръпваме. :)))
И за теб щастлив празник, Скарлет!

та на мен ми е разчистен терена:))))
Интересно е, как като малка не се страхувах изобщо от змийки - газех си покрай тях в реката и из тревата - по джапанки винаги - а веднъж даже си измих джапанките в долния край на един разлят по пътя гьол, докато една тънка жълта змийка пиеше вода от другата страна - за ужас на майка ми... Днес пак имаше сгазени по шосето... - една голяма, сигурно водна - с жълт корем, една чиста проба усойница и някакви по-малки - неразпознаваеми вече... Преди имаше сгазени таралежчета, а сега - змийки... Пък щъркелът бе излязъл рано-рано на закуска - докато още са сковани от утринния студ... И имаше жабешки концерт по реката следобед...

Хубаво детство си имала - сред природа.
Тази година май много змии има - с такова впечатление оставам от постингите.
Може да е знак за нещо.
В един кратък коментар колко много неща разказа - за себе си и за природата.
Весело прекарване на имения ти ден, ГеА! Да те пази светеца!

Аз имам един много силен спомен със смок, който видях да виси на 20см. над главата на братовчед ми! Останах безмълвна няколко мига, но те ми се сториха ужасно дълги. Може би защото бях дете, а той беше много голям.
Природата е толкова многолика!

Хубави празнични дни ти желая, скъпа Hel!:)

Понякога щетите от змийските нападения са много по-лесно възстановими от човешките... :)
Хубав и усмихнат Гергьовден, Елена!

Самообладанието е хубава черта, мила! И аз като го четях се разтревожих много, но ти си се справила чудесно.
Поздравления за разказа!

Преживях като "на живо" срещата със змията.Замислих се и за моите срещи с това чудо на природата.Змиите излъчват стаена сила, която се усеща както от човека,
така и от другите животни.Проявила си самообладание и всичко е минало добре!
Поздрави, приятелко!

О, много тежко е изживяването, в което близък любим човек е застрашен от нещо, а ти нищо не можеш да напраниш... Важно е, че всичко е минало добре.
Приятен последен ден от малката гергьовденска ваканция, Инел!

Безспорно е така! Дори си мисля, че щетите, които нанася някой вид, който в благоприятна за него година е станал многоброен, лесно могат да се поправят и природата успява да възстанови равновенсието или да създаде ново. Но щетите от безумната лакомия на човека, могат да доведат до катаклизма, от който така се страхуваме.
Усмихната неделя и поздрав на Родопите!

Понякога се изненадвам от точните си реакции в критични ситуации. :))
Прекрасна блажена неделя, Клео!

Голяма награда за мен е, че си преживял разказа ми като "на живо" . Благодаря.
Вълнуваща и усмихната неделя, приятелю!

И аз имам два случая със змии - смок и пепелянка - завършили безпроблемно. Зная какво е чувството.

Хе-хе! Добре е да ни се случват произшествия с добър край, нали Тили!
Хубави сънища, мила!

Змиите са умни същества и не нападат,когато не се чувстват застрашени! Лично съм го изпитала! Под нашия балкон се беше приютила едно змия! Имаше и деца с мен! Аз я гледам и тя ме гледа! Не знам коя беше по-уплашена!Накрая по-умната отстъпи! Змията си тръгна! А ние не смеехме за мръднем!

Хелче, с изправена коса ли си от тогава?! ;-) Иначе животинчетата нападат само, когато се чувстват застрашени! Точно като хората, нали! Приятен и успешен ден! :)

Жива и здрава да си,
обичана и винаги засмяна! :):):)

Мили приятелки,
Как не съм ви отговорила до сега!
Благодаря ви за коментарите!
Тони, голямо изживяване са тези срещи, нали!
Ами, да, русалке, ужас беше, как се овладях заради децата и аз не знам!
Мина, с голямо закъснение благодаря за поздрава!
Желая ви едно щастливо лято, момичета!

На имейла си получих съобщение за коментар за този постинг, но в блога не се появи. Ще се радвам, ако авторът го напише още един път. Нямах възможност нита да прочета коментара, нито да разбера от кой е!

Много успешно предадени кулминацията и отливът на напрежението. Майсторски!
Просто преживяното (сюжетът, фабулата) и описанието (изразните средства) са в органична връзка.

Благодаря за хубавата оценка, Петър!
Хубава вечер!