Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2011 21:38 - Какъв финал избираш?
Автор: hel Категория: Тя и той   
Прочетен: 7347 Коментари: 34 Гласове:
39

Последна промяна: 12.12.2011 12:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      Желанието да притежаваш другия е често срещано, но за съжаление човек трудно приема, че това може да се отнася и до него. Много влюбени се разделят, защото някой от тях се страхува, че ще бъде заместен с друг. Заради своите опасения те стават свръх взискателни към партньора си, следят действията им, търсят признаци за невярност с цел да предпазят връзката и точно по този начин умъртвяват любовта.
     Точно за това става въпрос в приказката Бръмбар и Калинка. Краят такъв, какъвто се появи, кой знае защо не ме удовлетворява. И тъй като проблемът често се среща при връзки от различен характер (влюбени, приятели, родители-деца), предлагам вие да предложите финал. Нужни ли са компромиси? Доколко човек може да пренебрегне себе си заради една връзка? Как героите от приказката могат да разрешат проблема си според вас?   


   
 Незнайно откъде в края на горската поляна се засели един странен бръмбар. Той правеше много красиви неща от пясък – странни скали, които горските обитатели не бяха виждали, интересни къщи, лодки, за които разказваше, че плават във водата и пренасят хора. Бръмбарът не беше от много приказливите, но все пак обичаше да обяснява какво представляват неговите творби и къде беше виждал тези неща. Разказваше за далечни страни, за хора и животни, различни от тукашните.

Горските обитатели обичаха да се задържат до неговите творения и да го слушат. А Бръмбарчо обясняваше с удоволствие, но не се сприятеляваше с никого. Когато обаче пред него се изправи Калинката, той беше прехласнат от нейната хубост.

Калинката най-много обичаше да прекарва времето си в горския увеселителен парк – люлки, въртележки, влакчета... Все не й оставаше време да отиде до дома на Бръмбарчо. И когато най-после отиде и го видя, тръпка премина през нея. Двамата се влюбиха. Бръмбарчо разказваше най-невероятни интересни истории, ръцете му ваеха нови и нови пясъчни форми, а Калинката слушаше като омагьосана и животът приличаше на приказка.

След известно време Калинката се сети за увеселителния парк. Та това беше толкова хубаво, как е могла да го забрави.

 - Бръмбарчо, стига сме стояли само тук, сред този пясък. Трябва да отидем да се повеселим, да се повъртим на въртележки, да се посмеем, да потанцуваме...

 И тръгнаха. Веселба, возене, смях и танци до забрава... Ден след ден... Докато един ден Бръмбарчо усети, че ръцете го засърбят да поработи със своя пясък. Усети, че му липсват хората, които го слушаха и се възхищаваха на творбите му. Сподели това с Калинката, а тя се учуди:

- Как е възможно да искаш да се върнеш?

 - Но моите скулптори са моят живот. Бихме могли да живеем в моята къща, където аз ще си работя, а после ще се забавляваме.

Калинката не искаше да чуе.

- Тук ще седиш, с мен! Нали ме обичаш!

Да, Бръмбарчо я обичаше и заради нея продължи да прекарва дните си в увеселителния парк, но помръкна. Не се веселеше от сърце, не се радваше чак толкова на своята Калинка. Каза й, че ще се отиде да поработи малко и после пак ще се върне при нея.

- Не, не и не! Ти си мой. Ние сме заедно. Ти не можеш да ме оставиш!

- Но аз няма да те оставя. Просто ще правя това, което винаги съм правил. Ти също ще правиш, каквото ти харесва, а после ще бъдем заедно!

Калинката обаче не се съгласяваше да се разделят нито за миг, защото се страхуваше. Какво да прави Бръмбарчо! Остана при нея и продължиха да живеят, както досега. Но той страдаше за своята работа и залиня. Вече не се качваше на люлки и въртележки, стори му се, че вече не обича Калинката, а и тя не се интересуваше чак толкова от него и един ден си тръгна... За да не дойде да го обвинява, че не е с нея, издигна една голяма стена, и се скри зад нея. Искаше да работи, но усети, че сърцето му е празно. Освен това зад високата преграда беше изолиран и от хората. Стана му много, много тъжно. Искаше да е както преди, а нещо се беше променило необратимо.

Калинката също беше тъжна и вече не се забавляваше, помръкна смехът й. Тя долетя до къщата на Бръмбарчо и беше изненадана от високата стана, където се беше скрил. Застана объркана пред вратата и заплака. 

   
 Какъв е естественият финал на тази история? Как според вас героите могат да решат проблема си? Какъв или какви финали виждате? 
   Чакам с нетърпение предложенията ви, скъпи приятели! Най- добре е да напишете първото, което ви хрумне, което не значи да премълчите следващото. :)) Така ще има по-голямо разнообразие от финали. После ще напиша и своето продължение, такова, каквото е в момента. Можете да пишете и на лични. 





Гласувай:
40
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. yuliya2006 - ЕДНА ГОЛЯМА ИСТИНА ОТ ЖИВОТА. . П...
11.12.2011 23:33
ЕДНА ГОЛЯМА ИСТИНА ОТ ЖИВОТА..ПОДНЕСЕНА ЗА МАЛКИТЕ КАТО УРОК..КАТО ПРИТЧА
АКО ОБИЧАШ ТИ ДАЙ НА ЛЮБИМИЯ СВОБОДА...ДАЙ МУ КРИЛЕ..НЕ ГО ЗАРОБВАЙ..

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
2. hel - yuliya2006
11.12.2011 23:46
Благодаря, Джул, за посещението и разбирането. Мисля, че двойките, които треперят над връзката си и се стараят всичко да е както трябва, не са щастливи.
Хубава седмица!
цитирай
3. min11hetep - Поздрав, Hel! :)
12.12.2011 06:10
Според мен Бръмбарчо е дал правилното решение вече. И ако Калинка разбере и се съгласи с него, прогледнала след раздялата и болката, приказката може да има щастлив край. Така и децата ще знаят, че не трябва да затварят другарчетата си в клетката на "любовта си", а да ги оставят всеки да бъде себе си. За да са обичани.
И да могат да прощават, да се поставят на мястото на другия, да го разбират...
цитирай
4. martiniki - :)
12.12.2011 08:47
естествено ще избера възможно най-добрия финал, не финал - начало на истинската щастлива история на калинката и бръмбара
Събрали се, поговорили, напълнили отново сърцата си един с друг - калинката била премислила и знаела, че да обичаш значи да приемаш отсрещния с всичките му силни и слаби страни, увлечения и странности и не се опитваш на всяка цена да го промениш, за да ти е по-удобен
( приказката заслужава най-добрия възможен финал, друго нещо е животът - такива като калинката обикновено са с бетонни глави, не признават грешките си, не се променят)
цитирай
5. hel - min11hetep -
12.12.2011 09:56
min11hetep написа:
Поздрав, Hel! :) Според мен Бръмбарчо е дал правилното решение вече. И ако Калинка разбере и се съгласи с него, прогледнала след раздялата и болката, приказката може да има щастлив край. Така и децата ще знаят, че не трябва да затварят другарчетата си в клетката на "любовта си", а да ги оставят всеки да бъде себе си. За да са обичани.
И да могат да прощават, да се поставят на мястото на другия, да го разбират...


Благодаря, Мина! Така е и според мен!
Хубава седмица!
цитирай
6. hel - martiniki
12.12.2011 10:18
martiniki написа:
:) естествено ще избера възможно най-добрия финал, не финал - начало на истинската щастлива история на калинката и бръмбара
Събрали се, поговорили, напълнили отново сърцата си един с друг - калинката била премислила и знаела, че да обичаш значи да приемаш отсрещния с всичките му силни и слаби страни, увлечения и странности и не се опитваш на всяка цена да го промениш, за да ти е по-удобен
( приказката заслужава най-добрия възможен финал, друго нещо е животът - такива като калинката обикновено са с бетонни глави, не признават грешките си, не се променят)


Благодаря, Дори! Право в десятката - в живота такива хора са с бетонни глави! Навярно затова ме нерви щастливия й край - някак ми е нереалистичен. Ама нали е приказка.
Но знае ли човек - светът се променя, ценностите се променят - може на някой да хрумне нестандартно решение. В сегашния финал всичко става с вълшебство и лекота. А от последвалата идилия ми е некомфорно. Но като "вляза" отново в приказката , нищо друго не се случва! :))
Хубава седмица!
цитирай
7. makont - Да, любовта не е само забавление,
12.12.2011 11:26
любовта е раздаване, а не вземане от другия. Истинската любов може да намери начин да съчетае желанията на двамата, но са нужни компромиси. Често компромисите са повече от едната страна, но важното в случая е другата да ги разбере и още по-силно да обича. Тогава любовта остава задълго. Бръмбарчо ми се струва по-мъдър, сигурна съм, че ще успее да промени калинката, а и тя също е готова за промяна, нали обича. Ще вземе малко от пясъка на Бръмбарчо, нацупена, но ще се заиграе и ще направи красива фигурка. Очите и ще светнат. Тя вече е заинтригувана. Бръмбарчо ще оцени творбата...........
цитирай
8. hel - makont
12.12.2011 12:30
makont написа:
Да, любовта не е само забавление, любовта е раздаване, а не вземане от другия. Истинската любов може да намери начин да съчетае желанията на двамата, но са нужни компромиси. Често компромисите са повече от едната страна, но важното в случая е другата да ги разбере и още по-силно да обича. Тогава любовта остава задълго. Бръмбарчо ми се струва по-мъдър, сигурна съм, че ще успее да промени калинката, а и тя също е готова за промяна, нали обича. Ще вземе малко от пясъка на Бръмбарчо, нацупена, но ще се заиграе и ще направи красива фигурка. Очите и ще светнат. Тя вече е заинтригувана. Бръмбарчо ще оцени творбата...........


Калинката обича и любовта би трябвало да я промени. Харесва ми твоя вариант тя да опита да стане творец като любимия. Може така да намери себе си, а може това да не е нейният начин на изразяване, но като влюбена би било добре за нея (пък и за двамата) да опита.
Благодаря ти!
Хубава седмица, Мая!

цитирай
9. kasnaprolet9999 - Моето продължение:Дълго пла...
12.12.2011 14:16
Моето продължение:
Дълго плакала калинката и заспала. Сънувала чуден сън. Една красива горска фея й подарила красиви боички и й казала, че в нея има голям талант на художник, само трябва да започне да рисува. Събудила се калинката, а до нея наистина имало чудни водни боички. Значи не е само сън, помислила си калинката и започнала да рисува на стената, направена от бръмбъра. Нарисувала феята от своя сън, която била вълшебно красива. До като рисувала покрай нея прелитали горските птички и разнесли веста из цялата гора, че калинката е нарисувала нещо много красиво. Затичали се животните към стената и настанала голяма врява. Излезнал и брънбъра и видял творението на своята приятелка, сърцето отново му се изпълнило с любов към нея. Милата калинка била много щастлива от похвалите на горските обитатели и разбрала какво е да бъдеш творец. От този ден, двамата с бръмбърчо заживели в мир и любов, всеки от тях вършел любимите си неща, а в свободното си време се разтоварвали в горския увеселителен парк.
цитирай
10. hel - kasnaprolet9999
12.12.2011 14:30
kasnaprolet9999 написа:
Моето продължение:
Дълго плакала калинката и заспала. Сънувала чуден сън. Една красива горска фея й подарила красиви боички и й казала, че в нея има голям талант на художник, само трябва да започне да рисува. Събудила се калинката, а до нея наистина имало чудни водни боички. Значи не е само сън, помислила си калинката и започнала да рисува на стената, направена от бръмбъра. Нарисувала феята от своя сън, която била вълшебно красива. До като рисувала покрай нея прелитали горските птички и разнесли веста из цялата гора, че калинката е нарисувала нещо много красиво. Затичали се животните към стената и настанала голяма врява. Излезнал и брънбъра и видял творението на своята приятелка, сърцето отново му се изпълнило с любов към нея. Милата калинка била много щастлива от похвалите на горските обитатели и разбрала какво е да бъдеш творец. От този ден, двамата с бръмбърчо заживели в мир и любов, всеки от тях вършел любимите си неща, а в свободното си време се разтоварвали в горския увеселителен парк.


Твоето продължение напомня на моето, обаче идеята с боичките много ми харесва. Само творец може да разбере друг творец!
Благодаря ти, Невена!
Хубава седмица
цитирай
11. mileidi46 - ...И тук се е появила лошата фея..т.е-аз!!! :)))
12.12.2011 15:26
И казала:
-вижте какво ,мили приятели!Забравяте ,че лудетината Калинка не я свърта,лети си и на север и на юг,поверия странни за щастие търси..кацне за малко тук и там и пак отлита!!!Не е създадена дом да реди...!!А Бръмбърчо обича да си бръмчи на едно място ,да си търкаля топчета и да си мисли ,че твори ,че е новият арт Рафаело...
Нека и двамата да се развличаат,когато им домъчнее един за друг, а един ден ,когато Калинка срещне Калинчо..ще забрави Бръмбърчо...
И....те така!:))) Казах!!!
:))
цитирай
12. kasnaprolet9999 - Правилно си ме разбрала, а за децата ...
12.12.2011 15:45
Правилно си ме разбрала, а за децата които ще прочетат приказката ще е като нещата от живота, с които ще се сблъскат. Очаквам твоето продължение.
цитирай
13. cefulesteven - Най-щастливия възможен финал е ...
12.12.2011 15:51
Най-щастливия възможен финал е бръмбарчо да направи творческа крачка напред и да започне да твори и в света на калинката.
Ако калинката забрави света си...хм...пак би могло да се чувстват добре, но жертвата е твърде голяма.
По-възможно, а и като, че ли по-добре е да се разделят и бръмбарчо да се срещне с тази, а и калинката да се срещне с този, чиито светове взаимно не се изключват.
Но пак се преминава през дълга, дълга печал.
цитирай
14. hel - mileidi46
12.12.2011 16:59
mileidi46 написа:
...И тук се е появила лошата фея..т.е-аз!!! :))) И казала:
-вижте какво ,мили приятели!Забравяте ,че лудетината Калинка не я свърта,лети си и на север и на юг,поверия странни за щастие търси..кацне за малко тук и там и пак отлита!!!Не е създадена дом да реди...!!А Бръмбърчо обича да си бръмчи на едно място ,да си търкаля топчета и да си мисли ,че твори ,че е новият арт Рафаело...
Нека и двамата да се развличаат,когато им домъчнее един за друг, а един ден ,когато Калинка срещне Калинчо..ще забрави Бръмбърчо...
И....те така!:))) Казах!!!
:))


Аааа, понякога лошите феи вършат добра работа. Смело - не са един за друг, това не е любов, а влюбване! Нека се развличат, докато дойде истинският партньор, с който да са добър екип! Мъдро от житейска гледна точка.
Благодаря, милейди!
Хубава седмица, Милейди!
цитирай
15. hel - kasnaprolet9999
12.12.2011 17:06
kasnaprolet9999 написа:
Правилно си ме разбрала, а за децата които ще прочетат приказката ще е като нещата от живота, с които ще се сблъскат. Очаквам твоето продължение.


Приказката се появи с един скучен финал-идилия. Поне за мен е така, макар че много хора точно за това си мечтаят. Ще го напиша, но имам още идеи да получа още отговори. Случаят си е класически, а представен като приказка ни задължава да гледаме хем мъдро като възрастни, хем да е през очите на деца. :))
цитирай
16. hel - cefulesteven
12.12.2011 17:49
cefulesteven написа:
Най-щастливия възможен финал е бръмбарчо да направи творческа крачка напред и да започне да твори и в света на калинката.
Ако калинката забрави света си...хм...пак би могло да се чувстват добре, но жертвата е твърде голяма.
По-възможно, а и като, че ли по-добре е да се разделят и бръмбарчо да се срещне с тази, а и калинката да се срещне с този, чиито светове взаимно не се изключват.
Но пак се преминава през дълга, дълга печал.


И аз го обмислях от всички страни. Но основното е, че калинката не е дозряла за партньорство. Най-странното е, че поводът да напиша приказката е различен от това, което се получи. Освен това покрай отзивите разбрах с кого точно поздъзнателно свързвам калинката и защо ме боли за нея, защо нямам куража да разделя двамата, нито намирам приемлив начин да бъдат заедно. След една подобна раздяла прототипът (така да се каже) остана сам. Не беше вятърничава личност, но до края на живота си страдаше, че няма партньор. :)))
Много ти благодаря за отзива!
Хубава седмица, Стеф!
цитирай
17. monaliza121 - Здравей, Хел!
12.12.2011 18:47
Децата не бива да се хранят само със захаросани приказки. Добре е да разберат, че когато интересите не съвпадат, пътищата се разминават. Може да продължиш така. Докато плачеше, долетя Калин и покани Калинка на разходка...
А Бръмбарчо стана известен скулптор с голяма горска слава. Беше удостоен с почести и признание.
цитирай
18. hel - monaliza121
12.12.2011 19:19
17. monaliza121 - Здравей, Хел!
12.12 18:47
Децата не бива да се хранят само със захаросани приказки. Добре е да разберат, че когато интересите не съвпадат, пътищата се разминават. Може да продължиш така. Докато плачеше, долетя Калин и покани Калинка на разходка...
А Бръмбарчо стана известен скулптор с голяма горска слава. Беше удостоен с почести и признание.

Много ми хареса категоричното ти изказване за захаросаните приказки. :) Да, децата трябва да научат някои горчви истини и да ги приемат.
Е, при теб и двамата са си добре. :))
Много съм ти благодарна за гледната точка!
Хубава седмица, Тин!
цитирай
19. diandra555 - Браво, hel !
13.12.2011 12:54
Браво, hel ! Фантазията ти е впечатляваща - много хубава приказка! Май на всички понякога ни се случва нещо подобно :)
Не съм съгласна, че приказките са захаросани, в тях има жестокост, притворство, коварство, смърт, но е хубаво, че доброто побеждава в крайна сметка - човек трябва да вярва в нещо!
Не мога да предложа финал, може би бих избрала да се сдобрят Калинка и Бръмбарчо и всеки да прави своите любими неща, но заедно...
цитирай
20. hel - diandra555
13.12.2011 15:31
diandra555 написа:
Браво, hel ! Фантазията ти е впечатляваща - много хубава приказка! Май на всички понякога ни се случва нещо подобно :)
Не съм съгласна, че приказките са захаросани, в тях има жестокост, притворство, коварство, смърт, но е хубаво, че доброто побеждава в крайна сметка - човек трябва да вярва в нещо!
Не мога да предложа финал, може би бих избрала да се сдобрят Калинка и Бръмбарчо и всеки да прави своите любими неща, на заедно...


Ситуация, прекопирана от живота. Често срещан проблем, мъчително преживяван!
Благодаря за посещението и отзива, Диа!
Хубав ден!
цитирай
21. hel - Една много полезна статия за пар...
13.12.2011 19:57
Една много полезна статия за партньорствата на Добромир Димитров:

http://dobromirdimitrov.blog.bg/tq-i-toi/2011/10/13/kakvo-ne-e-nared-s-vryzkata-ni.834497

Ето и цитат: "...непознаването на себе си и на евентуалния ни партньор почти задължително води до фиаско на връзката. "
цитирай
22. kalin8 - Здравей, Хел!
14.12.2011 20:26
...Заплака, защото бе разбрала, че е изгубила приятеля си единствено поради своето желание да е непрекъснато с него...Може би поради своята себичност, което значи да се изпълняват само нейните желания...Много би искала да си играе отново с Бръмбарчо... Но пък, как би могла да го направи истински щастлив?
Изглежда , трябва да чуе и неговите желания?!
Поздрави за чудесната приказка!
Б.
цитирай
23. hel - . kalin8 - Здравей, Хел!
14.12.2011 20:49
kalin8 написа:
...Заплака, защото бе разбрала, че е изгубила приятеля си единствено поради своето желание да е непрекъснато с него...Може би поради своята себичност, което значи да се изпълняват само нейните желания...Много би искала да си играе отново с Бръмбарчо... Но пък, как би могла да го направи истински щастлив?
Изглежда , трябва да чуе и неговите желания?!
Поздрави за чудесната приказка!
Б.


Благодаря за отзива, Б. Лудетината-калинка ще трява да се научи да мисли и за нуждите на любимия си. Иначе раздялата е неизбежна. :))
Хубава вечер, Б.!
цитирай
24. razkazvachka - Привет, Хел!
14.12.2011 20:52
на мен пък ми харесва приказката с няколкото финала, които ти подсказват приятелите в коментарите - щастливият край не е удовлетворителен, лошата фея е много разумна, а хлапетата не бива да се лъжат;
на калинката трябва вече да й е ясно, че нещата са приключили и да ходи да си търси калинчо,
докато стената може да я разруши някоя бръмбарка, евентуално?

Не е чак такава трагедия, че някой не разбира някого - просто не трябва да си пречат.
цитирай
25. hel - razkazvachka
15.12.2011 00:23
razkazvachka написа:
Привет, Хел! на мен пък ми харесва приказката с няколкото финала, които ти подсказват приятелите в коментарите - щастливият край не е удовлетворителен, лошата фея е много разумна, а хлапетата не бива да се лъжат;
на калинката трябва вече да й е ясно, че нещата са приключили и да ходи да си търси калинчо,
докато стената може да я разруши някоя бръмбарка, евентуално?

Не е чак такава трагедия, че някой не разбира някого - просто не трябва да си пречат.


Благодаря ти за гледната точка, Гери! Има нещо, което не е съвсем ясно - дали става въпрос за любов между двамата или само за влюбване. И двамата имат страх - калинката - че ще остане сама, бръбмбарът - че ще загуби индивидуалността си в тази връзка. А ако има страх, значи любовта или липсва, или не е достатъчно или има робуване на възгледи, наложени от обществото. Много е важно как виждаме ситуацията.
И съм безкрайно благодарна за всеки отзив!
На мен не ми беше приятна калинката с нейния егоцентризъм, но когато плаче пред стената ми е жал за нея. Според мен тя няма да бъде щастлива с никакъв калинчо, защото страхът, че ще бъде изоставена няма да е преодолян. Изобщо носи ада в себе си, както много хора (за съжаление).
Хубави сънища, Гер-шекер!

цитирай
26. inel379 - Много хубава приказка!
15.12.2011 18:46
Чул Бръмбарчо плача на Калинката и почувствал как празнотата, обсебила душата му започва да се топи, а нежността се завръща - стопляща и освобождаваща. Съборил стената и се усмихнал на своята любима. И продължили те своя живот, като всеки от тях вършел любимите неща, а заедно споделяли вдъхновението си от тях. Разбрали двамата герои, че няма нищо по-хубаво от това... да се обичат с отворени очи. И живели дълго и щастливо, носейки се на крилете на любовта...:)
Когато в любовта има взаимозачитане на свободния избор, многобагрието на новите емоционални преживявания я освежава непрекъснато и я поддържа жива.
Поучителна вечер за нас и спокойно усмихната за теб, скъпа Hel!
Благодаря ти!
цитирай
27. aqualia - Нарочно не четох другите коментари... може би ще повторя някого...
17.12.2011 01:06
Много ме натъжи, защото е вярна тази "приказка"...

Тези двамата според мен са непримеримо нещастни, а насила хубост не става, Само истинската любов, няма да има проблем.
И Бръмбарчо и Калинка познавам, живяла съм в такава връзка, и се преуморих, изтощих и помръкнах в ролята на Бръм...
Сега знам, че хора, които имат различни приоритети просто не бива да се събират на едно място. А ако въпреки всичко има влюбване, то може да замести приоритетите временно! Успех и чакам
цитирай
28. hel - inel379
20.12.2011 22:15
inel379 написа:
Много хубава приказка! Чул Бръмбарчо плача на Калинката и почувствал как празнотата, обсебила душата му започва да се топи, а нежността се завръща - стопляща и освобождаваща. Съборил стената и се усмихнал на своята любима. И продължили те своя живот, като всеки от тях вършел любимите неща, а заедно споделяли вдъхновението си от тях. Разбрали двамата герои, че няма нищо по-хубаво от това... да се обичат с отворени очи. И живели дълго и щастливо, носейки се на крилете на любовта...:)
Когато в любовта има взаимозачитане на свободния избор, многобагрието на новите емоционални преживявания я освежава непрекъснато и я поддържа жива.
Поучителна вечер за нас и спокойно усмихната за теб, скъпа Hel!
Благодаря ти!


Благодаря за хубавото довършване, Инел! След малко ще направя постинг за първоначалния край и за новия - след всички тези прекрасни отзиви!
Вълшебна вечер!
цитирай
29. hel - aqualia
20.12.2011 22:28
aqualia написа:
Нарочно не четох другите коментари... може би ще повторя някого... Много ме натъжи, защото е вярна тази "приказка"...

Тези двамата според мен са непримеримо нещастни, а насила хубост не става, Само истинската любов, няма да има проблем.
И Бръмбарчо и Калинка познавам, живяла съм в такава връзка, и се преуморих, изтощих и помръкнах в ролята на Бръм...
Сега знам, че хора, които имат различни приоритети просто не бива да се събират на едно място. А ако въпреки всичко има влюбване, то може да замести приоритетите временно! Успех и чакам


И според мен са много нещастни. И аз се свързвам повече с Бръмбарчо, макар че това не е моя история. Калинката ми е също скъпа. Може би затова не ми хареса първоначалния финал - тя не става творец. Да, знам, че много хора имат други приоритети, творят живота си по различен начин, но някак на мен ми е чуждо... Но трябва да ги разбираме. Преди два дена разговарях с млада, интелигентна жена, която каза: "Има ли по-добро нещо от това да ходиш на работа, която друг е организирал, този друг мисли за твоята заплата, мисли за работата си по 24 часа, а ти си тръгваш в 5 и си свободен като птичка." :))
Благодаря ти за отзива! Пускам следващия постинг след малко!
Вълшебна вечер, Лили!
цитирай
30. pvdaskalov - "АКО ОБИЧАШ ТИ ДАЙ НА ЛЮБИМИЯ ...
31.03.2013 17:25
"АКО ОБИЧАШ ТИ ДАЙ НА ЛЮБИМИЯ СВОБОДА...ДАЙ МУ КРИЛЕ..НЕ ГО ЗАРОБВАЙ..." (1)
Така постъпихме горе-долу в нашето семейство през 1965-а. И се получи се нещо като следващата идея за край на приказката:
"... двамата с бръмбърчо заживели в мир и любов, всеки от тях вършел любимите си неща, а в свободното си време се разтоварвали в горския увеселителен парк." (9)
(17) каза: "Децата не бива да се хранят само със захаросани приказки. Добре е да разберат, че когато интересите не съвпадат, пътищата се разминават."
Уви, така се поучи при двамата ни сина. Те влезнаха в ролите на веселящи се калинки и бръмбарките ги разкараха.
(24): "Не е чак такава трагедия, че някой не разбира някого - просто не трябва да си пречат." Имаше и такива моменти през живота ни. Тя - певица, аз - инженер. Стараехме се да не си пречим, тъй като не можехме да си помагаме в професионален план.
(26) предрича: "И продължили те своя живот, като всеки от тях вършел любимите неща, а заедно споделяли вдъхновението си от тях." Тъй беше, но при нас калинката доминираше в споделянето, тъй като беше по-артистична.
(27) съветва: "... хора, които имат различни приоритети просто не бива да се събират на едно място." Отвреме навреме съзнавахме това, но бяхме създали три рожби и в името на тяхното отглеждане правехме компромиси.

Хел, кой казва, че от дисекцията боли? Нищо ми няма.
А ето и моето мнение. Калинката от приказката не е роден творец и не може да се промени. Твърдо! Тя не знае какво значи да си щастлив дори тогава, когато си съвсем сам с мисълта си. Калинките са неустойчиви. Едно лято бях пред триногата с теодолита, работех. Бях облечен с феерична жълта риза с дълъг ръкав. Изневиделица ме накацаха стотици, не, хиляди жълти калинки с черни точици. Има и такива. Аз се видях в ужас. Ризата натежа върху плещите ми. Докато мислех какво да правя в тази ситуация, подухна спасителен вятър и... всички отлетяха. Бъдете жива и здрава. Пожелавам отново да Ви виждам с нови постинги. Полезни са. П. В.
цитирай
31. hel - pvdaskalov отговор на първа част от коментара
31.03.2013 18:22
[quote=pvdaskalov]"АКО ОБИЧАШ ТИ ДАЙ НА ЛЮБИМИЯ СВОБОДА...ДАЙ МУ КРИЛЕ..НЕ ГО ЗАРОБВАЙ..." (1)
Така постъпихме горе-долу в нашето семейство през 1965-а. И се получи се нещо като следващата идея за край на приказката:
"... двамата с бръмбърчо заживели в мир и любов, всеки от тях вършел любимите си неща, а в свободното си време се разтоварвали в горския увеселителен парк." (9)
(17) каза: "Децата не бива да се хранят само със захаросани приказки. Добре е да разберат, че когато интересите не съвпадат, пътищата се разминават."
Уви, така се поучи при двамата ни сина. Те влезнаха в ролите на веселящи се калинки и бръмбарките ги разкараха.
(24): "Не е чак такава трагедия, че някой не разбира някого - просто не трябва да си пречат." Имаше и такива моменти през живота ни. Тя - певица, аз - инженер. Стараехме се да не си пречим, тъй като не можехме да си помагаме в професионален план.
(26) предрича: "И продължили те своя живот, като всеки от тях вършел любимите неща, а заедно споделяли вдъхновението си от тях." Тъй беше, но при нас калинката доминираше в споделянето, тъй като беше по-артистична.
(27) съветва: "... хора, които имат различни приоритети просто не бива да се събират на едно място." Отвреме навреме съзнавахме това, но бяхме създали три рожби и в името на тяхното отглеждане правехме компромиси.

Безкрайно Ви благодаря за този коментар! Много, много се радвам на Вашия прочит на приказката и на коментарите, който е предизвикал ползотворна дисекция. Това е целта на тези постинги - да се замислим за ситуациите в своя живот, да осмислим случващото се и да намерим пътя към решение на проблемите. Тъй като има ограничение на символите в коментарите, ще продължа в следващия.



цитирай
32. pvdaskalov - Ей, Хел,
31.03.2013 18:45
обещайте да продължите с писането. Абсолютно сигурен съм, че ще зарадвате много хора...
цитирай
33. hel - pvdaskalov
31.03.2013 18:53
Хел, кой казва, че от дисекцията боли? Нищо ми няма.
А ето и моето мнение. Калинката от приказката не е роден творец и не може да се промени. Твърдо! Тя не знае какво значи да си щастлив дори тогава, когато си съвсем сам с мисълта си. Калинките са неустойчиви. Едно лято бях пред триногата с теодолита, работех. Бях облечен с феерична жълта риза с дълъг ръкав. Изневиделица ме накацаха стотици, не, хиляди жълти калинки с черни
точици. Има и такива. Аз се видях в ужас. Ризата натежа върху плещите ми. Докато мислех какво да правя в тази ситуация, подухна спасителен вятър и... всички отлетяха. Бъдете жива и здрава. Пожелавам отново да Ви виждам с нови постинги. Полезни са. П. В.

"Хел, кой казва, че от дисекцията боли?"
Ааа, малко хора се навиват на дисекция! Понякога трябва кураж да осъзнаеш себе си и ситуацията си. Понякога боли! Мен ме е боляло. Като се научи човек да разбира себе си (а това не е толкова лесно), започва да разбира и другите и става по-мъдър. Мисля си, че Вие умеете да разбирате и приемате хората и живота, какъвто е, и да намирате баланса.
И сте страхотен разказвач!
Радвам се, че сте тук!



цитирай
34. hel - pvdaskalov
31.03.2013 19:16
[quote=pvdaskalov - Ей, Хел, обещайте да продължите с писането. Абсолютно сигурен съм, че ще зарадвате много хора...[/quote]

Ех, ако ставаше с обещания... Приказките просто идват и съм във филма - 4D. Но понякога не се получава! 3D филма сякаш минава покрай мен, а не влиза в ръката ми. :))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1145362
Постинги: 225
Коментари: 4873
Гласове: 25279
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930