Прочетен: 16236 Коментари: 34 Гласове:
Последна промяна: 12.12.2011 12:40
Точно за това става въпрос в приказката Бръмбар и Калинка. Краят такъв, какъвто се появи, кой знае защо не ме удовлетворява. И тъй като проблемът често се среща при връзки от различен характер (влюбени, приятели, родители-деца), предлагам вие да предложите финал. Нужни ли са компромиси? Доколко човек може да пренебрегне себе си заради една връзка? Как героите от приказката могат да разрешат проблема си според вас?
Незнайно откъде в края на горската поляна се засели един странен бръмбар. Той правеше много красиви неща от пясък – странни скали, които горските обитатели не бяха виждали, интересни къщи, лодки, за които разказваше, че плават във водата и пренасят хора. Бръмбарът не беше от много приказливите, но все пак обичаше да обяснява какво представляват неговите творби и къде беше виждал тези неща. Разказваше за далечни страни, за хора и животни, различни от тукашните.
Горските обитатели обичаха да се задържат до неговите творения и да го слушат. А Бръмбарчо обясняваше с удоволствие, но не се сприятеляваше с никого. Когато обаче пред него се изправи Калинката, той беше прехласнат от нейната хубост.
Калинката най-много обичаше да прекарва времето си в горския увеселителен парк – люлки, въртележки, влакчета... Все не й оставаше време да отиде до дома на Бръмбарчо. И когато най-после отиде и го видя, тръпка премина през нея. Двамата се влюбиха. Бръмбарчо разказваше най-невероятни интересни истории, ръцете му ваеха нови и нови пясъчни форми, а Калинката слушаше като омагьосана и животът приличаше на приказка.
След известно време Калинката се сети за увеселителния парк. Та това беше толкова хубаво, как е могла да го забрави.
- Бръмбарчо, стига сме стояли само тук, сред този пясък. Трябва да отидем да се повеселим, да се повъртим на въртележки, да се посмеем, да потанцуваме...
И тръгнаха. Веселба, возене, смях и танци до забрава... Ден след ден... Докато един ден Бръмбарчо усети, че ръцете го засърбят да поработи със своя пясък. Усети, че му липсват хората, които го слушаха и се възхищаваха на творбите му. Сподели това с Калинката, а тя се учуди:
- Как е възможно да искаш да се върнеш?
- Но моите скулптори са моят живот. Бихме могли да живеем в моята къща, където аз ще си работя, а после ще се забавляваме.
Калинката не искаше да чуе.
- Тук ще седиш, с мен! Нали ме обичаш!
Да, Бръмбарчо я обичаше и заради нея продължи да прекарва дните си в увеселителния парк, но помръкна. Не се веселеше от сърце, не се радваше чак толкова на своята Калинка. Каза й, че ще се отиде да поработи малко и после пак ще се върне при нея.
- Не, не и не! Ти си мой. Ние сме заедно. Ти не можеш да ме оставиш!
- Но аз няма да те оставя. Просто ще правя това, което винаги съм правил. Ти също ще правиш, каквото ти харесва, а после ще бъдем заедно!
Калинката обаче не се съгласяваше да се разделят нито за миг, защото се страхуваше. Какво да прави Бръмбарчо! Остана при нея и продължиха да живеят, както досега. Но той страдаше за своята работа и залиня. Вече не се качваше на люлки и въртележки, стори му се, че вече не обича Калинката, а и тя не се интересуваше чак толкова от него и един ден си тръгна... За да не дойде да го обвинява, че не е с нея, издигна една голяма стена, и се скри зад нея. Искаше да работи, но усети, че сърцето му е празно. Освен това зад високата преграда беше изолиран и от хората. Стана му много, много тъжно. Искаше да е както преди, а нещо се беше променило необратимо.
Калинката също беше тъжна и вече не се забавляваше, помръкна смехът й. Тя долетя до къщата на Бръмбарчо и беше изненадана от високата стана, където се беше скрил. Застана объркана пред вратата и заплака.
Какъв е естественият финал на тази история? Как според вас героите могат да решат проблема си? Какъв или какви финали виждате?
Чакам с нетърпение предложенията ви, скъпи приятели! Най- добре е да напишете първото, което ви хрумне, което не значи да премълчите следващото. :)) Така ще има по-голямо разнообразие от финали. После ще напиша и своето продължение, такова, каквото е в момента. Можете да пишете и на лични.
АКО ОБИЧАШ ТИ ДАЙ НА ЛЮБИМИЯ СВОБОДА...ДАЙ МУ КРИЛЕ..НЕ ГО ЗАРОБВАЙ..
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Хубава седмица!
И да могат да прощават, да се поставят на мястото на другия, да го разбират...
Събрали се, поговорили, напълнили отново сърцата си един с друг - калинката била премислила и знаела, че да обичаш значи да приемаш отсрещния с всичките му силни и слаби страни, увлечения и странности и не се опитваш на всяка цена да го промениш, за да ти е по-удобен
( приказката заслужава най-добрия възможен финал, друго нещо е животът - такива като калинката обикновено са с бетонни глави, не признават грешките си, не се променят)
И да могат да прощават, да се поставят на мястото на другия, да го разбират...
Благодаря, Мина! Така е и според мен!
Хубава седмица!
Събрали се, поговорили, напълнили отново сърцата си един с друг - калинката била премислила и знаела, че да обичаш значи да приемаш отсрещния с всичките му силни и слаби страни, увлечения и странности и не се опитваш на всяка цена да го промениш, за да ти е по-удобен
( приказката заслужава най-добрия възможен финал, друго нещо е животът - такива като калинката обикновено са с бетонни глави, не признават грешките си, не се променят)
Благодаря, Дори! Право в десятката - в живота такива хора са с бетонни глави! Навярно затова ме нерви щастливия й край - някак ми е нереалистичен. Ама нали е приказка.
Но знае ли човек - светът се променя, ценностите се променят - може на някой да хрумне нестандартно решение. В сегашния финал всичко става с вълшебство и лекота. А от последвалата идилия ми е некомфорно. Но като "вляза" отново в приказката , нищо друго не се случва! :))
Хубава седмица!
Калинката обича и любовта би трябвало да я промени. Харесва ми твоя вариант тя да опита да стане творец като любимия. Може така да намери себе си, а може това да не е нейният начин на изразяване, но като влюбена би било добре за нея (пък и за двамата) да опита.
Благодаря ти!
Хубава седмица, Мая!
Дълго плакала калинката и заспала. Сънувала чуден сън. Една красива горска фея й подарила красиви боички и й казала, че в нея има голям талант на художник, само трябва да започне да рисува. Събудила се калинката, а до нея наистина имало чудни водни боички. Значи не е само сън, помислила си калинката и започнала да рисува на стената, направена от бръмбъра. Нарисувала феята от своя сън, която била вълшебно красива. До като рисувала покрай нея прелитали горските птички и разнесли веста из цялата гора, че калинката е нарисувала нещо много красиво. Затичали се животните към стената и настанала голяма врява. Излезнал и брънбъра и видял творението на своята приятелка, сърцето отново му се изпълнило с любов към нея. Милата калинка била много щастлива от похвалите на горските обитатели и разбрала какво е да бъдеш творец. От този ден, двамата с бръмбърчо заживели в мир и любов, всеки от тях вършел любимите си неща, а в свободното си време се разтоварвали в горския увеселителен парк.
Дълго плакала калинката и заспала. Сънувала чуден сън. Една красива горска фея й подарила красиви боички и й казала, че в нея има голям талант на художник, само трябва да започне да рисува. Събудила се калинката, а до нея наистина имало чудни водни боички. Значи не е само сън, помислила си калинката и започнала да рисува на стената, направена от бръмбъра. Нарисувала феята от своя сън, която била вълшебно красива. До като рисувала покрай нея прелитали горските птички и разнесли веста из цялата гора, че калинката е нарисувала нещо много красиво. Затичали се животните към стената и настанала голяма врява. Излезнал и брънбъра и видял творението на своята приятелка, сърцето отново му се изпълнило с любов към нея. Милата калинка била много щастлива от похвалите на горските обитатели и разбрала какво е да бъдеш творец. От този ден, двамата с бръмбърчо заживели в мир и любов, всеки от тях вършел любимите си неща, а в свободното си време се разтоварвали в горския увеселителен парк.
Твоето продължение напомня на моето, обаче идеята с боичките много ми харесва. Само творец може да разбере друг творец!
Благодаря ти, Невена!
Хубава седмица
-вижте какво ,мили приятели!Забравяте ,че лудетината Калинка не я свърта,лети си и на север и на юг,поверия странни за щастие търси..кацне за малко тук и там и пак отлита!!!Не е създадена дом да реди...!!А Бръмбърчо обича да си бръмчи на едно място ,да си търкаля топчета и да си мисли ,че твори ,че е новият арт Рафаело...
Нека и двамата да се развличаат,когато им домъчнее един за друг, а един ден ,когато Калинка срещне Калинчо..ще забрави Бръмбърчо...
И....те така!:))) Казах!!!
:))
Ако калинката забрави света си...хм...пак би могло да се чувстват добре, но жертвата е твърде голяма.
По-възможно, а и като, че ли по-добре е да се разделят и бръмбарчо да се срещне с тази, а и калинката да се срещне с този, чиито светове взаимно не се изключват.
Но пак се преминава през дълга, дълга печал.
-вижте какво ,мили приятели!Забравяте ,че лудетината Калинка не я свърта,лети си и на север и на юг,поверия странни за щастие търси..кацне за малко тук и там и пак отлита!!!Не е създадена дом да реди...!!А Бръмбърчо обича да си бръмчи на едно място ,да си търкаля топчета и да си мисли ,че твори ,че е новият арт Рафаело...
Нека и двамата да се развличаат,когато им домъчнее един за друг, а един ден ,когато Калинка срещне Калинчо..ще забрави Бръмбърчо...
И....те така!:))) Казах!!!
:))
Аааа, понякога лошите феи вършат добра работа. Смело - не са един за друг, това не е любов, а влюбване! Нека се развличат, докато дойде истинският партньор, с който да са добър екип! Мъдро от житейска гледна точка.
Благодаря, милейди!
Хубава седмица, Милейди!
Приказката се появи с един скучен финал-идилия. Поне за мен е така, макар че много хора точно за това си мечтаят. Ще го напиша, но имам още идеи да получа още отговори. Случаят си е класически, а представен като приказка ни задължава да гледаме хем мъдро като възрастни, хем да е през очите на деца. :))
Ако калинката забрави света си...хм...пак би могло да се чувстват добре, но жертвата е твърде голяма.
По-възможно, а и като, че ли по-добре е да се разделят и бръмбарчо да се срещне с тази, а и калинката да се срещне с този, чиито светове взаимно не се изключват.
Но пак се преминава през дълга, дълга печал.
И аз го обмислях от всички страни. Но основното е, че калинката не е дозряла за партньорство. Най-странното е, че поводът да напиша приказката е различен от това, което се получи. Освен това покрай отзивите разбрах с кого точно поздъзнателно свързвам калинката и защо ме боли за нея, защо нямам куража да разделя двамата, нито намирам приемлив начин да бъдат заедно. След една подобна раздяла прототипът (така да се каже) остана сам. Не беше вятърничава личност, но до края на живота си страдаше, че няма партньор. :)))
Много ти благодаря за отзива!
Хубава седмица, Стеф!
А Бръмбарчо стана известен скулптор с голяма горска слава. Беше удостоен с почести и признание.
12.12 18:47
Децата не бива да се хранят само със захаросани приказки. Добре е да разберат, че когато интересите не съвпадат, пътищата се разминават. Може да продължиш така. Докато плачеше, долетя Калин и покани Калинка на разходка...
А Бръмбарчо стана известен скулптор с голяма горска слава. Беше удостоен с почести и признание.
Много ми хареса категоричното ти изказване за захаросаните приказки. :) Да, децата трябва да научат някои горчви истини и да ги приемат.
Е, при теб и двамата са си добре. :))
Много съм ти благодарна за гледната точка!
Хубава седмица, Тин!
13.12.2011 12:54
Не съм съгласна, че приказките са захаросани, в тях има жестокост, притворство, коварство, смърт, но е хубаво, че доброто побеждава в крайна сметка - човек трябва да вярва в нещо!
Не мога да предложа финал, може би бих избрала да се сдобрят Калинка и Бръмбарчо и всеки да прави своите любими неща, но заедно...
Не съм съгласна, че приказките са захаросани, в тях има жестокост, притворство, коварство, смърт, но е хубаво, че доброто побеждава в крайна сметка - човек трябва да вярва в нещо!
Не мога да предложа финал, може би бих избрала да се сдобрят Калинка и Бръмбарчо и всеки да прави своите любими неща, на заедно...
Ситуация, прекопирана от живота. Често срещан проблем, мъчително преживяван!
Благодаря за посещението и отзива, Диа!
Хубав ден!
http://dobromirdimitrov.blog.bg/tq-i-toi/2011/10/13/kakvo-ne-e-nared-s-vryzkata-ni.834497
Ето и цитат: "...непознаването на себе си и на евентуалния ни партньор почти задължително води до фиаско на връзката. "
Изглежда , трябва да чуе и неговите желания?!
Поздрави за чудесната приказка!
Б.
Изглежда , трябва да чуе и неговите желания?!
Поздрави за чудесната приказка!
Б.
Благодаря за отзива, Б. Лудетината-калинка ще трява да се научи да мисли и за нуждите на любимия си. Иначе раздялата е неизбежна. :))
Хубава вечер, Б.!
на калинката трябва вече да й е ясно, че нещата са приключили и да ходи да си търси калинчо,
докато стената може да я разруши някоя бръмбарка, евентуално?
Не е чак такава трагедия, че някой не разбира някого - просто не трябва да си пречат.
на калинката трябва вече да й е ясно, че нещата са приключили и да ходи да си търси калинчо,
докато стената може да я разруши някоя бръмбарка, евентуално?
Не е чак такава трагедия, че някой не разбира някого - просто не трябва да си пречат.
Благодаря ти за гледната точка, Гери! Има нещо, което не е съвсем ясно - дали става въпрос за любов между двамата или само за влюбване. И двамата имат страх - калинката - че ще остане сама, бръбмбарът - че ще загуби индивидуалността си в тази връзка. А ако има страх, значи любовта или липсва, или не е достатъчно или има робуване на възгледи, наложени от обществото. Много е важно как виждаме ситуацията.
И съм безкрайно благодарна за всеки отзив!
На мен не ми беше приятна калинката с нейния егоцентризъм, но когато плаче пред стената ми е жал за нея. Според мен тя няма да бъде щастлива с никакъв калинчо, защото страхът, че ще бъде изоставена няма да е преодолян. Изобщо носи ада в себе си, както много хора (за съжаление).
Хубави сънища, Гер-шекер!
Когато в любовта има взаимозачитане на свободния избор, многобагрието на новите емоционални преживявания я освежава непрекъснато и я поддържа жива.
Поучителна вечер за нас и спокойно усмихната за теб, скъпа Hel!
Благодаря ти!
Тези двамата според мен са непримеримо нещастни, а насила хубост не става, Само истинската любов, няма да има проблем.
И Бръмбарчо и Калинка познавам, живяла съм в такава връзка, и се преуморих, изтощих и помръкнах в ролята на Бръм...
Сега знам, че хора, които имат различни приоритети просто не бива да се събират на едно място. А ако въпреки всичко има влюбване, то може да замести приоритетите временно! Успех и чакам
Когато в любовта има взаимозачитане на свободния избор, многобагрието на новите емоционални преживявания я освежава непрекъснато и я поддържа жива.
Поучителна вечер за нас и спокойно усмихната за теб, скъпа Hel!
Благодаря ти!
Благодаря за хубавото довършване, Инел! След малко ще направя постинг за първоначалния край и за новия - след всички тези прекрасни отзиви!
Вълшебна вечер!
Тези двамата според мен са непримеримо нещастни, а насила хубост не става, Само истинската любов, няма да има проблем.
И Бръмбарчо и Калинка познавам, живяла съм в такава връзка, и се преуморих, изтощих и помръкнах в ролята на Бръм...
Сега знам, че хора, които имат различни приоритети просто не бива да се събират на едно място. А ако въпреки всичко има влюбване, то може да замести приоритетите временно! Успех и чакам
И според мен са много нещастни. И аз се свързвам повече с Бръмбарчо, макар че това не е моя история. Калинката ми е също скъпа. Може би затова не ми хареса първоначалния финал - тя не става творец. Да, знам, че много хора имат други приоритети, творят живота си по различен начин, но някак на мен ми е чуждо... Но трябва да ги разбираме. Преди два дена разговарях с млада, интелигентна жена, която каза: "Има ли по-добро нещо от това да ходиш на работа, която друг е организирал, този друг мисли за твоята заплата, мисли за работата си по 24 часа, а ти си тръгваш в 5 и си свободен като птичка." :))
Благодаря ти за отзива! Пускам следващия постинг след малко!
Вълшебна вечер, Лили!
Така постъпихме горе-долу в нашето семейство през 1965-а. И се получи се нещо като следващата идея за край на приказката:
"... двамата с бръмбърчо заживели в мир и любов, всеки от тях вършел любимите си неща, а в свободното си време се разтоварвали в горския увеселителен парк." (9)
(17) каза: "Децата не бива да се хранят само със захаросани приказки. Добре е да разберат, че когато интересите не съвпадат, пътищата се разминават."
Уви, така се поучи при двамата ни сина. Те влезнаха в ролите на веселящи се калинки и бръмбарките ги разкараха.
(24): "Не е чак такава трагедия, че някой не разбира някого - просто не трябва да си пречат." Имаше и такива моменти през живота ни. Тя - певица, аз - инженер. Стараехме се да не си пречим, тъй като не можехме да си помагаме в професионален план.
(26) предрича: "И продължили те своя живот, като всеки от тях вършел любимите неща, а заедно споделяли вдъхновението си от тях." Тъй беше, но при нас калинката доминираше в споделянето, тъй като беше по-артистична.
(27) съветва: "... хора, които имат различни приоритети просто не бива да се събират на едно място." Отвреме навреме съзнавахме това, но бяхме създали три рожби и в името на тяхното отглеждане правехме компромиси.
Хел, кой казва, че от дисекцията боли? Нищо ми няма.
А ето и моето мнение. Калинката от приказката не е роден творец и не може да се промени. Твърдо! Тя не знае какво значи да си щастлив дори тогава, когато си съвсем сам с мисълта си. Калинките са неустойчиви. Едно лято бях пред триногата с теодолита, работех. Бях облечен с феерична жълта риза с дълъг ръкав. Изневиделица ме накацаха стотици, не, хиляди жълти калинки с черни точици. Има и такива. Аз се видях в ужас. Ризата натежа върху плещите ми. Докато мислех какво да правя в тази ситуация, подухна спасителен вятър и... всички отлетяха. Бъдете жива и здрава. Пожелавам отново да Ви виждам с нови постинги. Полезни са. П. В.
Така постъпихме горе-долу в нашето семейство през 1965-а. И се получи се нещо като следващата идея за край на приказката:
"... двамата с бръмбърчо заживели в мир и любов, всеки от тях вършел любимите си неща, а в свободното си време се разтоварвали в горския увеселителен парк." (9)
(17) каза: "Децата не бива да се хранят само със захаросани приказки. Добре е да разберат, че когато интересите не съвпадат, пътищата се разминават."
Уви, така се поучи при двамата ни сина. Те влезнаха в ролите на веселящи се калинки и бръмбарките ги разкараха.
(24): "Не е чак такава трагедия, че някой не разбира някого - просто не трябва да си пречат." Имаше и такива моменти през живота ни. Тя - певица, аз - инженер. Стараехме се да не си пречим, тъй като не можехме да си помагаме в професионален план.
(26) предрича: "И продължили те своя живот, като всеки от тях вършел любимите неща, а заедно споделяли вдъхновението си от тях." Тъй беше, но при нас калинката доминираше в споделянето, тъй като беше по-артистична.
(27) съветва: "... хора, които имат различни приоритети просто не бива да се събират на едно място." Отвреме навреме съзнавахме това, но бяхме създали три рожби и в името на тяхното отглеждане правехме компромиси.
Безкрайно Ви благодаря за този коментар! Много, много се радвам на Вашия прочит на приказката и на коментарите, който е предизвикал ползотворна дисекция. Това е целта на тези постинги - да се замислим за ситуациите в своя живот, да осмислим случващото се и да намерим пътя към решение на проблемите. Тъй като има ограничение на символите в коментарите, ще продължа в следващия.
А ето и моето мнение. Калинката от приказката не е роден творец и не може да се промени. Твърдо! Тя не знае какво значи да си щастлив дори тогава, когато си съвсем сам с мисълта си. Калинките са неустойчиви. Едно лято бях пред триногата с теодолита, работех. Бях облечен с феерична жълта риза с дълъг ръкав. Изневиделица ме накацаха стотици, не, хиляди жълти калинки с черни
точици. Има и такива. Аз се видях в ужас. Ризата натежа върху плещите ми. Докато мислех какво да правя в тази ситуация, подухна спасителен вятър и... всички отлетяха. Бъдете жива и здрава. Пожелавам отново да Ви виждам с нови постинги. Полезни са. П. В.
"Хел, кой казва, че от дисекцията боли?"
Ааа, малко хора се навиват на дисекция! Понякога трябва кураж да осъзнаеш себе си и ситуацията си. Понякога боли! Мен ме е боляло. Като се научи човек да разбира себе си (а това не е толкова лесно), започва да разбира и другите и става по-мъдър. Мисля си, че Вие умеете да разбирате и приемате хората и живота, какъвто е, и да намирате баланса.
И сте страхотен разказвач!
Радвам се, че сте тук!
Ех, ако ставаше с обещания... Приказките просто идват и съм във филма - 4D. Но понякога не се получава! 3D филма сякаш минава покрай мен, а не влиза в ръката ми. :))))))
2. Разкази на hel - линкове
3. Приказки на Ейри - линкове
4. Стихове на hel - линкове
5. Туризъм и други - hel - линкове
6. Другите ми блогове - 1. ПРИКАЗКИ НА ЕЙРИ
7. Другите ми блогове - 2. ВИХРИ ОТВЪТРЕ
8. Стихове и гатанки за деца от hel - линкове
9. cefules.net
10. Буквите
11. от Капито
12. клип - Дж.Бел и DEMIDIIN
13. Тя без ръка, той без крак
14. релаксация - музика
15. Славей
16. Victory, Bond and Andre Rieu
17. китайски танц
18. Разходка по света
19. балет
20. Тест за нестандарно мислене
21. Най-странните сгради
22. Най-странните сгради 2
23. http://sebepoznanie.com/
24. Два избора
25. търсачка
26. Наркотиците и ЦНС - достъпно обяснено от ка4ак
27. Визитките на kushel