Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2009 21:08 - Рибешки люспи
Автор: hel Категория: Изкуство   
Прочетен: 4683 Коментари: 13 Гласове:
3

Последна промяна: 26.11.2011 22:08


image  

        Недко обичаше да се забавлява като хвърляше хлебни трохи на рибите в близкото езеро. Рибите се скупчваха и лапаха ли лапаха, а водата сякаш завираше.
Веднъж една от рибките се отдели от другите и приближи към момчето със закърпените, но чистички дрешки.
-  Аз съм ти признателна за вкусните трохички и ти давам една от моите рибешки люспи, за да ти напомня за благодарността ми.
Едва тогава Недко забеляза, че на върха на горната си устна на рибката блещукаше една люспичка. “За какво ли ми е тази люспичка?” – помисли си момчето, но протегна ръка и я взе, защото знаеше, че за рибката това е нещо ценно. Може би я е боляло, когато я е отскубвала от тялото си? Момчето разбра, че рибката наистина е трогната.
На другия ден, когато отново хвърляше храна, още две рибки приближиха до него и му дадоха люспи. На третия ден дойдоха още. Недко прибираше люспичките в една торбичка и понякога си играеше с тях. Забеляза, че от допира с рибешките дарове се чувства някак странно – по-силен, по-разбиращ, по-добър. “Това е от благодарността на рибите, скрита в тези люспи” – досети се той. А и люспичките ставаха все по-бляскави.
Недко забеляза, че и самите рибки ставаха някак по-светли и лъскави.
Само една рибка никога не приближаваше до Недко. Идваше, налапваше се с вкусните трохи и хукваше нанякъде. “Колко са глупави другите риби! Отскубват си от люспите за момчето, а те за нищо не му трябват". Тази рибка беше по-различна.
На другия край на езерото някой беше изобретил рибешка въртележка. Беше много забавно. Въртележката се издигаше високо над водата и отгоре се виждаше горния свят - парка, дърветата, разхождащите се хора...За да види това по-различната рибката трябваше да плати две люспи. Нямаше как, тук не се шегуваха, трябваше да се плаща. И рибката отскубна две от своите люспички. Малко я заболя, но какво от това. Нали щеше да надникне в човешкия свят.
Един ден една рибка отново се беше приближила до брега с люспичка за Недко. Момчето забеляза, че тя плува някак странно.
- Какво ти е, мила рибке? – попита той.
- Боли ме дясната предна перка. Затова плувам така тромаво.
Недко съчувствено и нежно докосна болната перка с малките си пръсти и… о, чудо! Рибката оздравя и пъргаво се гмурна. След малко пристигна с две люспички.
- Вземи ги за благодарност!
Следобед момчето отиде пред новодошлия цирк. Така му се искаше да може да си купи билет и да влезне, но нямаше пари. Хрумна му нещо. Извади една от рибешките люспички и отиде на касата.
- Може ли срещу това да получа билет?
Касиерката разгледа внимателно блестящата люспа и му подаде билет, защото прецени, че рибешката люспа за благодарност е ценност.
На другия ден Недко разказа на своите приятелки от езерото за своето преживяване. Те бяха много щастливи да чуят разказа на доброто момче.
И така живота на Недко се промени. Срещу рибешките люспи той можеше да се вози на виенско колело, да кара колички, да се черпи в сладкарницата с другите деца. После споделяше всичко с рибките, лекуваше ги, когато трябва, разрешаваше техните спорове.
Рибките, които му даваха от своите люспи, бързо се възстановяваха и никога не оставаха дупки на мястото на откъснатите люспички. Но не беше така с по-различната рибка. На нея й се свидеше да му подари люспи. Но по необходимост откъсваше от тях за рибешката въртележка. Затова на мястото на всяка откъсната люспа оставаше празно място и свидливата рибка ставаше все по-грозна. Когато научи, че Недко вече е придобил вълшебни способности и може да лекува, тя в миг доплува до него, като разбутваше всички по пътя си.
- Аз съм спешен случай, пуснете ме!
И рибките я пуснаха.
- Недко, ти си прекрасно момче, ти си най-добрият човек, когото познавам. Моля те, помогни ми!
Недко я докосна, но способностите му не действаха за нея. И тъй като имаше добро сърце, извади от торбичката рибешки люспи и ги постави на празните места. И свидливата рибка засвети подобно на сестрите си. Тя благодари възпитано на момчето, високомерно подмина другите рибки и се отправи към въртележката.
Собственикът на въртележката й каза, че се налага вече да плаща със светещи люспи. За възможността да вижда и изучава човешкия свят рибката беше готова на всичко. И така – днес над водата, утре над водата – и рибката изведнъж забеляза, че са й останали само две светещи люспи. И веднага се отправи към момчето. “Той е добър, веднага ще ми постави други люспи”.
Когато приближи до момчето, тя разбра, че има промяна. Рибките бяха обърнали гръб на момчето. Чувстваха се предадени, защото той е подарил техните люспи на рибка, която не обича нито него, нито някой друг. Те вече не му подаряваха от своите люспички и Недко седеше тъжно на брега. По-различната рибка приближи до него и отново го помоли за помощ. Всички рибки впериха очи към него. Какво ли ще направи?
- Не мога да ти помогна, рибке. Откакто моите приятелки са ми сърдити, загубих вълшебните си способности. А и люспички нямам.
Рибката се огледа. Забеляза, че другите я гледат ядосано и едва се сдържат да й се нахвърлят. “Може би те са прави – досети се тя.- Момчето ми даде техните светещи люспи, а аз ги дадох за въртележка. На тяхно място и аз щях да се сърдя.” Освен това забеляза, че другите рибки вече не светят както преди. В цялото езеро само двете люспички, които й бяха останали, блещукаха.
“Ако ги върна на момчето, дали няма да се върнат способностите му?” – помисли си рибката. Тя подаде смирено двете светещи люспички на Недко. Той ги пое, но вълшебство не стана.
- Вземи и две от моите вече съвсем захабени люспи. Може да стане чудо.
Чудо обаче не стана!
Замисли се по-различната рибка. Какво всъщност се случи? Отгначало Недко хвърляше трохички, за да се забавлява. На рибките това им хареса, бяха благодарни. Породи се едно прекрасно приятелство между тях и момчето. Това приятелство беше причина Недко да придобие вълшебни способности. Всичко беше хубаво и трогателно. По-различната рибка обаче се интересуваше повече от възможността да се издига високо над водата в някоя от кабинките на рибешката въртележка. Харесваше й да изучава човешкия свят. Харесваше й да гледа слънцето от кабинката, когато беше над водата. То изглеждаше по-различно, сякаш светеше по друг начин. Рибката така се беше отдала на своето увлечение, че почти забрави за обикновения рибешки живот, за чувствата на сестрите си, за техните обикновени радости и скърби. Държеше се надменно. Отчужди се от сестрите си, а на всичко отгоре заради нея се развали и приятелството им с Недко.
По-различната рибка разбра, че тя и само тя можеше да оправи нещата. Помоли за прошка своите сестри за това, че се е държала надменно и невъзпитано. Разказа им за интересните си приключения високо над водата в кабинките на въртелижката. Сподели, че вече е разбрала една важна истина - всички същества трябва да се обичат и уважават такива, каквито са. Поиска още веднъж прошка и помоли рибките да разберат Недко. Той от добро сърце й е помогнал и съвсем не е искал да обезцени благодарността на своите приятелки.
- Да, да - говореше кротко по-различната рибка - бях неблагодарница, държах се сякаш всички са ми длъжни... Съжалявам за това, но ви уверявам, че Недко ни е давал трохи и ни е лекувал не заради рибешките люспи. Той просто ни обича. А вашата благодарност и вашата обич към него е предизвикала вълшебствата. Сигурна съм, че ако възстановите прекрасното си приятелство с него, ще се възвърнат и способностите му.
И рибките я послушаха.
Животът в езерото отново стана прекрасен. Рибките пак заблестяха, Недко беше щастлив.
По-различната рибка също беше радостна заради своята добрина и щастието на другите. Тя обясни, че все пак нейното щастие е по-различно и отива отново при своята въртележка, защото иска да продължи да прониква в човешкия свят. Някои по-млади рибки се заинтересоваха и я последваха. Осмелиха се и се издигнаха над водата. Техният живот се промени, кръгозорът им се разшири. Живееха интересно. Те с радост даваха от своите люспи на изобретателя на въртележката, защото бяха благодарни за предоставената им възможност.
- Дали все пак не сме погрознели, както по-различната рибка? - досети се една от тях.
Огледаха се внимателно. Но чудно нещо! Бяха по-хубави от преди! Погледнаха към по-различната рибка, която беше вече без никакви люспи. И забелязаха невиждано нещо - бяха наболи нови люспи, лъчисти като диаманти. И около рибката имаше ореол. Беше красиво.
- Това е заради обичта ми към подводния и към горния свят - обясни по-различната рибка. - Вече разбирам и обичам всички същества - тези, които имат обикновени желания и тези, които имат по-възвишени стремежи. Животът е прекрасен във всички светове и трябва да се обича.
- Хайде да отидем да разкажем на сестрите си - въодушевиха се рибките.
И отидоха. Някои ги слушаха с недоверие, други решиха и тръгнаха след тях.
В езерото се възцари приятелство и хармония. Едните рибки другаруваха с Недко и бяха щастливи, другите - с изобретателя и също бяха щастливи. Всеки по своему.

 


Тагове:   люспи,   рибешки,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ivana59 - :)
26.05.2009 19:14
Харесвам твоите красиви алегорични истории!
Благодаря!
цитирай
2. hel - Благодаря, Ивана! :))
26.05.2009 19:28
Щастлива съм да чуя това!
цитирай
3. glarus - za pruv put sum tuk!
26.05.2009 21:14
v tvoq svqt razlichen
Haresah go i pak ste idvam!
цитирай
4. eleonoraknyazheva - ...щастливи. Всеки по своему.
26.05.2009 21:28
:)))
Присъединявам се към горния коментар.
цитирай
5. hel - glarus, eleonoraknyazheva
26.05.2009 22:18
Винаги сте добре дошли. Мотивирате ме да публикувам още.
цитирай
6. hel - Здравей, susona!
05.06.2009 10:46
Мисля и аз като теб да си пожелая мекатата и силата на водата. Много ми хареса!
цитирай
7. sahaj - прекрасна е
12.06.2009 10:06
и тази е хубава както всички останали които публикуваш наистина силата на истинската любов е много голяма дано повече хора да бъдем кат Недко а не като надменната рибка.
цитирай
8. hel - Поздрав, Сахадж!
12.06.2009 10:55
Да, по-различната рибка е надменна и се отнася с пренебрежение към сестрите си. Но е и любознателна. По-късно в нея настъпват промени. Тя се изпълва с любов и толерантност към всички същества. Не случайно й поникват диамантени люспи. Любовта ни преобразява и израстваме личностно и духовно.
Благодаря за коментара!
цитирай
9. hel - Поздрав, glarus!
27.06.2009 18:53
В моя свят различен винаги си добре дошла!
цитирай
10. cornflower - наистина
27.09.2010 18:15
си много добра!
поздрави!
цитирай
11. hel - cornflower
27.09.2010 19:45
Благодаря ти от сърце, Люба!
Хубава, топла, успешна есенна седмица!
цитирай
12. mrazekoff - Писано е за деца....
29.09.2010 14:30
Облякох своята детска кожа и зачетох - действа!
За да пише или прави нещо за децата, човек трябва да има добро сърце, трябва да се отдели от света на възрастните и да си сложи всичките детски разбирания в главата си....
Мисля, че имаш талант да правиш хубави неща за децата.
Дано имаш и късмет с намирането на спонсор, за да могат повече деца да се насладят на приказките ти!!!
Хелая ти го отсърце!!!!
цитирай
13. hel - mrazekoff - Писано е за деца....
29.09.2010 16:22
mrazekoff написа:
Облякох своята детска кожа и зачетох - действа!
За да пише или прави нещо за децата, човек трябва да има добро сърце, трябва да се отдели от света на възрастните и да си сложи всичките детски разбирания в главата си....
Мисля, че имаш талант да правиш хубави неща за децата.
Дано имаш и късмет с намирането на спонсор, за да могат повече деца да се насладят на приказките ти!!!
Хелая ти го отсърце!!!!


...а може би и да е пораснал със закъснение и то не съвсем. :)))
Благодаря за хубавите думи и че избра тази приказка за коментара си!
С неостаряващ дух си, затова и блогът ти е хубав.
Много вдъхновение и светлина по пътя ти, Стефан!


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1963589
Постинги: 233
Коментари: 4996
Гласове: 26791
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031