Когато разбра, че баба му е болна, Тони не се трогна много. Мислеше си, че поне тя го обича, но всъщност и тя го предаде. Не вярваше вече на никого освен на Нея, която знаеше какво е да не си разбиран и обичан вкъщи. Вече имаше на кой да разчита. Никой не му трябваше. Имаше си свой живот и свое гнезденце.
Звънеше майка му, търсеше го баща му, сестра му. Не! Отказ!
Трупаната с години омраза изригваше като вулкан. Гневно разказваше на любимата си за гадното си семейство, а тя го слушаше в захлас и някаква удовлетвореност и блаженство се разливаше в нея. Ето и при него е така. Не беше сама в болката си. Двама са. И това я отпращаше на седмото небе.
Всъщност Фани първа започна да излива гнева си. Разказваше, разказваше... Той изглеждаше кротък, всеопрощаващ, разбиращ, но лека-полека нейното озлобяване проникваше в него, намираше пролуки и се добираше до онези дълбоко заровени и скрити кътчета, където се беше свила и вкаменила неговата омраза. Усетила нещо познато, омразата сякаш се размърда в просъница и лека полека започна да се събужда. Накрая изригна. Невиждан вулкан. Момчето просто не успяваше да го удържи. Тресеше се. Докато я слушаше, започна да осъзнава своите проблеми, униженията, на които беше подлаган. Не, не бяха добри и грижовни родителите му. Караха го да помага в бизнеса, не му осигуряваха необходимите джобни, все нямаше за него... Все сестрата беше по-важна. Момиче била!
Така се редуваха двамата с Фани – единият разказваше, после другият... Какво блаженство, как добре се разбираха, как еднакви бяха изживяванията... Намериха се...
Целувките бяха сладки като отмъщение.
Те ще направят семейство, ще имат деца и никога, никога няма да бъдат като родителите си.
Майка му пак звънеше. Майната й. Той празнуваше омразата си... Тяхната омраза, на двамата. Никога не се беше чувствал толкова добре, никога не беше изпитвал такъв синхрон с някого. Наслаждаваше се на звука. Сега отсреща майка му се тревожеше... Нека! И момичето така правеше! И тя се кефеше, когато й звъняха! И тя отказваше разговори. Ще тръгнат да ги търсят по някое време. Ха-ха! А, не, няма да позволят да се стигне до полицейско издирване – ще се обаждат от време на време, колкото да ги информират, че са живи и здрави и после пак ще млъкнат, за да ги измъчват. Колко сладко беше това измъчване. Сякаш цял живот го е чакал. Дори не е съзнавал каква омраза е таял в душата си. Тя го е задушавала, да, в буквалния смисъл. Той наистина не можеше да диша. Колко щастлив беше да може да я изрази, да се разстеле чувството по цялата стая, да залее квартала, града, да стигне до семейството му... Криле ще й даде, нека се вихри, нека беснее... Изпитваше лудо удоволствие да я гледа извън себе си. Хм, чувство извън себе си!
Набра липов цвят от дървото пред къщата. Направи чай. Двамата пиеха глътка по глътка и се наслаждаваха на връзката си. Той замислено каза:
- Баба ми често правеше чай от липа.
- Онази, която те предаде ли?
Този въпрос сякаш го прободе.
Момичето получи SMS.
Без много обяснения Фани събра най-необходимите неща и хукна нанякъде. Успя само да каже: Само да не е вярно!
Той остана слисан. Всичко стана като на сън. Не можа да реагира. Само я гледаше как се преобрази, как сякаш премина в друго измерение или по-скоро как се завърна в настоящото. Когато Тони се посъвзе, започна да й звъни. Не отговаряше. На другия ден също. Осъзна, че не знае къде живее. Всичко стана толкова бързо - запознанството, откритието, че са сродни души, общото в съдбата им на необичани, неразбрани и експлоатирани деца, решението да се съберат... Не знаеше къде да я търси. Чувстваше се изгубен. Къде е, какво се случи...
Напускаше тавана, който им бе предоставен от негов приятел, обикаляше улиците като побъркан, връщаше се, пак излизаше...
А градът ухаеше на липа. Любимия му аромат! Спомни си, че пред балкона на баба му растеше огромно дърво и в края на пролетта разнасяше мириса си. Ухаеше на лято, на ваканция, на волност и свобода. Началото на лятото беше най-любимия му период от годината.
И сега, точно когато цъфтяха липите след като повярва, че е срещнал любовта, бродеше безцелно из града и чакаше чудо.
Една вечер намери бележка от приятеля си, залепена с тиксо лента на вратата: Баба ти иска да те види за последен път. Чакала те!
Намерили са начин да го открият... Пак го манипулират.
Баба му! Единственият човек, който го обичаше и подкрепяше. Тя къташе пари и му ги даваше да почерпи приятелите за рождените си дни. Само тя. Вкъщи никой не се сещаше за него, освен за работа. Майната му на тъпия им бизнес.
Баба му! Уж го обичаше, а и тя го предаде. Той сподели с нея нещо толкова съкровено, а тя...
Все пак тръгна към апартамента на възрастната жена. Бавно, несигурно. Отключи вратата без да звъни. Беше тихо и някак призрачно. Чу стъпки и майка му отвори вратата на спалнята.
- Чака те!
- Какво й е?
- Е, тя отдавна не е добре... Старост! Всички бяха тук. Сега чака теб. Не иска да си тръгне без да те види – така казва!
- Това са глупости – смънка той и влезе в стаята.
Баба му лежеше хлътнала и безжизнена. Сякаш не беше неговата баба. Погледна го бавно и се усмихна с очи. Вътре светна обич.
- Прости на старата изкуфяла баба. Много, много те обичам... Позволи ми да те целуна по главата, както винаги съм го правила.
Внукът кротко наведе глава, тя успя да се надигне леко и да го целуне по косата. Тръпка премина през него. Толкова обичаше тази бабина целувка, която му даваше сигурност, усещане, че е обичан без да е някакъв там... умен, отличник, талантлив, работлив... Обич за това, че се е родил, че е такъв, какъвто е...
- И аз те обичам, бабо!
- Сега мога да си отида спокойно! Остави ме. Отиди при майка си. Пийнете си кафенце. Хайде!
Излезе! В кухнята майка му се суетеше около печката.
- Какво да ти сложа? Мусака, тиквички?
- Кафе – кратко каза момчето.
Когато отпиваше последната глътка, усети полъх покрай себе си, нежен като милувка.
- Баба си отиде!
Потърси я с очи, но видя само прозрачния въздух.
- Тя каза апартаментът й да е за теб. Имал си момиче и... дете.
- Нямам си никого.
Няколко месеца Момчето разчиства апартамента сам. Не допусна никого да му помага. Сам с вещите на баба си и дядо си. Старият апартамент беше пропит с любов – от всяко ъгълче надничаше стих, писан за младата хубава жена, каквато е била майката на неговата майка. Старинните чаши за кафе, от които са пили младите влюбени! Хавлийката на майка му със запазени наситени цветове! Когато беше малък, и той се увиваше в нея. И пак беше като нова. Майка му е расла сред толкова любов, а какво е станало с нея – бизнеса, парите... Изведнъж усети, че няма омраза към родителите си. Стори му се странно, но всъщност разбра, че в този труден момент, те са правили всичко възможно да осигурят най-необходимото на децата си. Изпита обич. Усети и празнота. Глупаво беше. Та той е съвсем млад. Това с Момичето може би беше просто увлечение, авантюра.
Видя я в метрото. Току що се беше качил, а тя приближаваше към вратата, за да слезе на следващата спирка. Намериха се един срещу друг, очи в очи, без да продумат. Накрая той отрони едно „Защо?“.
- Баща ми беше получил удар! Сам ме отгледа!
Тя не чакаше прошка. Поемаше отговорността си и го гледаше право в очите.
- Сега аз се грижа за него!
Влакът спря, вратата се отвори и Тя стъпи на лъскавите плочи. В последната секунда той видя корема й. Мигновено скочи след нея. На перона отново се гледаха право в очите. Мълчаливо!
- Кой?
- Ти!
- Защо не се обади?
- Нямаше смисъл. Събра ни омразата.
- Но се роди любов.
- ?!?!
- Ние пораснахме.
- И ти ли?
- Баба ми почина. Мислех, че е единственият човек, който ме е обичал. Прогледнах благодарение на нея и на теб.
Когато бебето се роди, апартаментът беше готов да го посрещне – чист и подновен. Всяка тухла, всяко парченце паркет, всяка вещ излъчваха любов. На печката къкреше чай от липа.
А младенецът се усмихваше в съня си.
17.10.2014 12:43
Ценя мнението ти, защото от стари твои постинги зная, че имаш добър опит. Четях ги с интерес!
Поздрави и весел есенен ден, Куш!
Благодаря, Вени! Животът понякога ни предоставя условия за изцеляване. Хубаво е да разбереш и изразиш скривани чувства, но пък и страшничко - wow, какво е имало в мен! И се чувстваш гузен. Но ако осъзнаеш процеса, нещата се подреждат - когато освободиш негативното, остава да грее любовта, която е в основата.
Любов и топла есен!
Благодаря!
Хубава и щастлива есенна вечер, Или!
Хубава вечер!
Поздравявам те, Хел!
Хубава вечер!
Благодаря за хубавите думи! Да, човек е емоционално същество. Ако осъзнаваме и контролираме емоциите си, любовта ще е водещата в живота ни.
Любов в есенната вечер, Еми!
Поздравявам те, Хел!
Любовта често е скрита зад негативни емоции. Цяло изкуство е да можеш да я "разопаковаш". Както казваш "пътищата лъкатушат и вървят към обичта... към самите себе си..." Благодаря за хубавия коментар!
Любов в нощта, Мег!
Великолепно !
Великолепно !
Благодаря за споделянето! Животът е истински и подсказва вълнуващи сюжети.
Много любов в есента, Таня!
Браво, Хели! Любовта е по-силна от всичко и винаги побеждава!
Сърдечни поздрави!
Браво, Хели! Любовта е по-силна от всичко и винаги побеждава!
Сърдечни поздрави!
Радвам се, че ти хареса, Слънчево момиче! Благодаря ти!
Любов в ежедневието ти!
Искрени поздрави за творбата. Запомня се! А това е нещо много ценно, което ни поднасяш.
Искрени поздрави за творбата. Запомня се! А това е нещо много ценно, което ни поднасяш.
Ех, колко хубаво би било само да обичаме. Но тъй като съществуват и други чувства като омраза, трябва да ги преобразяваме. Пък точно така любовта става осъзната. :)
Любов в живота ти, Ани!
20.10.2014 19:02
Много, много ми допадна стилът на изразяване и изказът! Сюжетът.., любовта и омразата, животът с двете страни на монетата...
Удоволствие е за мен, че прочетох, а можеше да пропусна...
Хубава вечер, Хел!:)
прегръщам те... топло, топло..
Много, много ми допадна стилът на изразяване и изказът! Сюжетът.., любовта и омразата, животът с двете страни на монетата...
Удоволствие е за мен, че прочетох, а можеше да пропусна...
Хубава вечер, Хел!:)
Приятно ми е, че си тук и че ти допада разказът! Трябва да разбираме животът от различните му страни!
Любов в живота ти, Флай!
О, колко добре го каза - никога не е късно да пораснем. Това може да стане и в напреднала възраст, но колкото по-рано, толкова по-добре.
Много любов за теб, Маичка.
прегръщам те... топло, топло..
И аз те прегръщам, цвете вълшебно! Толкова е хубаво, когато си тук!
Много любов в красивата есен!
Трябва винаги да имаме на поличката такъв чай. :)
Хубава и ведра вечер, Дори!
Може много да се расъждава, но истината е, че това е едно толкова красиво произведение, което плаче за да се направи на един епизод от тези, които сега вървят по телевизиите - за нещата от живота.
Благодаря, за поднесената красота!
Красива есен ти пожелавам!!!!
Може много да се расъждава, но истината е, че това е едно толкова красиво произведение, което плаче за да се направи на един епизод от тези, които сега вървят по телевизиите - за нещата от живота.
Благодаря, за поднесената красота!
Красива есен ти пожелавам!!!!
Благодаря за прочита, разбирането и оценката! Всички ние в дълбоката си същност сме добри и любящи същества. Както в гените на гъсеницата е заложена метаморфозата, така и при човека. Животът ни поставя в определени ситуации, за да изпъкнат нашите несъвършенства и да се трансформират така, че да заблести истинската ни същност.
Красота и любов в ежедневието ти, Стефан!
2. Разкази на hel - линкове
3. Приказки на Ейри - линкове
4. Стихове на hel - линкове
5. Туризъм и други - hel - линкове
6. Другите ми блогове - 1. ПРИКАЗКИ НА ЕЙРИ
7. Другите ми блогове - 2. ВИХРИ ОТВЪТРЕ
8. Стихове и гатанки за деца от hel - линкове
9. cefules.net
10. Буквите
11. от Капито
12. клип - Дж.Бел и DEMIDIIN
13. Тя без ръка, той без крак
14. релаксация - музика
15. Славей
16. Victory, Bond and Andre Rieu
17. китайски танц
18. Разходка по света
19. балет
20. Тест за нестандарно мислене
21. Най-странните сгради
22. Най-странните сгради 2
23. http://sebepoznanie.com/
24. Два избора
25. търсачка
26. Наркотиците и ЦНС - достъпно обяснено от ка4ак
27. Визитките на kushel