Прочетен: 3905 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 01.09.2015 00:56
Моите ръце, на които винаги и за всичко разчитам, вчера ми погодиха такъв номер, че до живот ще го помня. Вярно е, че след месец не много приятни преживявания ми се искаше да се случи нещо такова, че да се посмея от сърце. И то се случи, но не както исках. Освен това стана така, че и други се смяха до сълзи за моя сметка. И за това бяха виновни ръцете ми, на които вярвах безусловно.
Защо разчитах на ръцете си? Защото винаги са знаели и можели повече от мен. И са ми помагали. Например имам въпрос, не мога да реша някакъв проблем. Анализирам, разсъждавам, умувам, търся някакъв изход, но се въртя в омагьосан кръг и няма решение. Тогава се обръщам към ръцете си. Оставям ума да почива. Задавам въпрос и се съсредоточавам какво ще напише ръката ми или ще излезе из под ръцете ми, ако съм на компа. И тогава започват да се редят едни слова, едни анализи, ум да ти зайде. Нищо общо с моята логика. Понякога се чудя на глупостите, които се нижат, но като прочета написаното на другия ден, виждам, че е безпогрешно. И ако има указание как да постъпя, то е най-точното. Понякога е толкова нестандартно и налудничаво, че се отказвам. Друг път се престрашавам – какво толкова, то и без това ме смятат за малко луда. И резултатът е смайващо добър. Ръцете ми имат удивителната способност да улавят логиката на най-дълбоките и чисти нива на подсъзнанието, заобикаляйки подсказките на комплексарските ми възгледи и наложените от обществото ценности.
Понякога ръцете ми ме спасяват от неприятности. Преди три години лявата ми китка се натроши при едно абсолютно безпричинно падане на асфалт. Сглобиха ми я, докато бях под упойка. След време разбрах, че това се оказа добро нещо, защото ме е спасило от неприятно и неизбежно пътуване. Преди година се счупи някаква костица на дясната китка. Пак имаше смисъл, защото се реши проблем, който не беше по силите ми. Ето така, когато нямах възможности да седна мирно и тихо и чрез ръцете си да поговоря с подсъзнанието си, те ми помагаха по друг начин, като поемаха ударите.
Въпреки че сега ръцете ми са по-слаби, вършат си ежедневната домакинска работа, дори вършат и други неща. Например да плетат на една кука. Оставям ги да правят, каквото искат. Ако ми хареса, показвам „продукта“. Понякога моите плетки ми помагат финансово да си гледам някое друго хоби.
И точно преданите ми ръце вчера не можаха да се справят с елементарна задача. Трябваше да се кача на седалков лифт. Двамата помагачи бяха яки и бях спокойна. Застанах на показаното ми място, човекът задържа идващата седалка, дори ми помогна да се настаня и донякъде успях, но когато трябваше ръцете ми да стиснат здраво дръжките, за да се наместя по-навътре, ръцете ми не се справиха. Така и не разбрах как стана, но буквално се изсипах на тревата. Не усетих проблем, мекичко беше, от ниско паднах... Спряха лифта, дотичаха помагащите мъже. Добре ли сте... О, всичко е наред... Качиха ме някак и лифта тръгна. И чух отдясно моята спътничка да подсмърча. Помислих, че се е уплашила за мен и сега от стреса плаче, а то... смешно било... ама много смешно... И се смееше със сълзи. А аз изведнъж загрях, че съм без очила. Бяха останали на тревата. Разсмях се. И се смях със сълзи. Чак корема ме заболя.
Е, нали това исках!
По-късно забелязах, че лявата ръка се надува. И сериозно се замислих - какви ги вършат моите ръце? Какви са тези саможертви, за да ми помогнат или да ми изпълнят желание? То бива преданост, ама ще остана без китки. Предстои ми сериозен разговор с тях! И вдигане на гирички за сила.
01.09.2015 07:45
Както се казва: Чул те Господ! Благодаря ти, Ани!
Весел ден!
Благодаря hel !Хубав ден!
Благодаря hel !Хубав ден!
И аз понякога не смея да се доверя, все си мисля, дали не се намесва съзнанието. Когато обаче написаното е далеч от моята логика, винаги сериозно се замислям. Всеки го може, но трябват тренировки! :)
Хубав ден, Еми!
01.09.2015 10:22
Много ми хареса начина на изразяване на самото общуване със себе си.
Прекрасен ден, Нel, цветен и за ръцете ти!:))
Много ми хареса начина на изразяване на самото общуване със себе си.
Прекрасен ден, Нel, цветен и за ръцете ти!:))
Благодаря за хубавия коментар и разбирането, Флаймор!
Хубав и пъстър ден!
Ще внимавам, Ели!
Топлина и любов за теб!
Саможертвата в името на цялото си има граници. Ще трябва да променят гледната си точка. Взаимно ще си учим уроците. :)
Хубав есенен ден, Марине!
Дааа, трябва да се грижим за ръцете си и те за нас да се грижат!
Благодаря, че намина, Наде!
Спокойна нощ!
прегръщам те...
прегръщам те...
Благодаря, вълшебнице! Прегръдка с обич и хубав есенен ден.
2. Разкази на hel - линкове
3. Приказки на Ейри - линкове
4. Стихове на hel - линкове
5. Туризъм и други - hel - линкове
6. Другите ми блогове - 1. ПРИКАЗКИ НА ЕЙРИ
7. Другите ми блогове - 2. ВИХРИ ОТВЪТРЕ
8. Стихове и гатанки за деца от hel - линкове
9. cefules.net
10. Буквите
11. от Капито
12. клип - Дж.Бел и DEMIDIIN
13. Тя без ръка, той без крак
14. релаксация - музика
15. Славей
16. Victory, Bond and Andre Rieu
17. китайски танц
18. Разходка по света
19. балет
20. Тест за нестандарно мислене
21. Най-странните сгради
22. Най-странните сгради 2
23. http://sebepoznanie.com/
24. Два избора
25. търсачка
26. Наркотиците и ЦНС - достъпно обяснено от ка4ак
27. Визитките на kushel